Васил Хаджиилиев с книгата „Намасте“ привества своята любима Индия
„Намасте“ се нарича новата книга на Васил Хаджиилиев, уважаван преподавател в Тракийски университет, председател на Съюза на учените в Стара Загора, писател, интересен събеседник, приключенец.
Жестът „Намасте” представя вярването, че има божествена искра във всеки един от нас, която се намира в областта на сърдечната чакра. Жестът е признание от душевността на единия човек за душевността на другия. „Нама” означава поклон, „ас” означава аз, а „те” означава теб. Затова, буквалният превод на Намасте е „аз се покланям на теб”. За изпълнението на Намасте трябва да съберете длани пред сърдечната чакра, да затворите очи и да се поклоните. Възможно е да се изпълнява и с поставяне на ръцете пред „третото око” като главата се навежда надолу и след това ръцете да се преместят надолу пред сърдечната чакра. Това е особено значим израз на уважение.
Книгата на Васил Хаджиилиев има много интересен увод, който Ви представяме след интервюто. От четивото са издадени засега едва няколко бройки, защото се търси най-доброто издателство и възможност за представяне в столицата и страната.
За Индия, тази любов от пръв поглед и завинаги разговаряме с Васил Хаджиилиев като двама души, които са били омагьосани на живо – аз, преди повече от 10 години и Васил, който е бил съвсем неотдавна и цели 3 пъти, за моя огромна бяла завист. Защото бих се завърнала там още много пъти…
Казват, че хората не отиват случайно в Индия, а биват повикани там, че това е карма? Ти съгласен ли си?
Да. Това е точно така. Нищо по-точно не мога да кажа. Точка.
Имаше ли влечение към Индия, преди да стъпиш там?
Вероятно съм имал дълбоко в себе си. Без да мога да го разбера. Без да го проявя. В един момент виждаш, че го имаш. Че е в теб.
Какъв беше културният шок, когато стъпи за първи път в Индия – звуци, светлини, миризми?
Аз бях силно предупреден. Имахме колеги от Индия тук в Тракийски университет. Три месеца другарувахме с един от тях, бяхме на вилата ми, бяхме в Копривщица, ходихме насам натам – той изживя тук своя културен шок, не беше ходил на опера, на джаз-концерти. Помислих си, че и при мен ще е така, само че с обратен знак.
Първата тръпка преживях от летището до хотела, бях настанен в един прекрасен хотел, само за колеги от научната общност от света – много евтино, много чисто, много приятно. Колегите ме поеха от летището и както всичко става в Индия, бяха закъснели със 7-8 часа. Та по пътя ми мина тази тръпка и след това нямах никакъв проблем. После видях всичките чудесии на Индия и на Земята.
Е добре, тези тълпи от просяци, особено просещите деца, не беше ли за теб удар в сърцето?
Не, не. Колегата ми от Индия, един изключително благороден мъж, доктор на науките, религиозен, не пие алкохол, не яде месо /само малко се обърка по Коледа и изпи една огромна чаша сливова ракия/, та….той ми каза „Трябва да преживееш този шок и никога да не даваш просия”. Това ми го каза добрият човек, благородният индиец. Следвахме неговия железен съвет. В един момент, като тях, спираш да забелязваш това. За човек без вътрешна нагласа или закалка, е невъзможно. Но трябва да се абстрахираш, за да видиш чудесата на Индия.
Може ли Индия да „се преживее” като турист?
Не, не…Това е като да миришеш роза, а да си силно хремав.
Успя ли да се изкъпеш в реката Ганг?
Бил съм четири пъти край Ганг – единия път в Харидвар, втория път във Варанаси, третия път в Калкута /или Колката/, четвъртия – в Ришикеш, все свещени за Индия градове. Харидвар е нависоко, реката е много бърза, много буйна, водата е много студена. Всички пълнят съдове с вода – да се лекуват. И аз напълних едно шише. Прибираме се след около седмица в Делхи. Беше един задушен и горещ…. януарски ден. Влизам в стаята в хотела и на масата ме чака бутилка вода. Почвам да пия и някъде по средата на бутилката усещам вкус в устата си /там се пие само минерална вода, от магазина и стриктно бутилирана/. Изпил съм половин шише вода от Ганг!!!!! Казвам си „Край! С мен е свършено!”. А ми няма нищо. Има обяснение – това е вода, богата на кислород, там в този район.
Докато във Варанаси е потресаваща Ганг – там във водата плуват трупове на животни, излива се канализацията, всички се мият, пепелта от кремациите е вътре / почти цяла Индия иска да умре и да бъде изгорена край водите на Ганг във Варанаси/.
Варанаси е сякаш първият град в историята на човечеството като го гледам по снимките, такова усещане имам? Така ли е в действителност?
Да. Уличките са тесни, трудно се разминават двама души. Ако минава крава, не можеш да се разминеш с нея, а те често минават. Миризмите са силни и най-различни. Той е милионен град с още толкова милиона посетители. Възрастни хора със снопчета дърва в ръцете си – чакат да умрат и да бъдат изгорени край реката. В хотела, в който бяхме, ние бяхме двама в стая, а в съседната – 22-ма, индийско семейство, дошли да погребат свой роднина. Кладите край Ганг са невероятна гледка, имаш чувството, че си попаднал в някакъв Дантев Ад, чудо!
Не харесвам, когато наричат Индия екзотична. За мен там бе като връщане към изначалната доброта- когато човек е бил изначално добър. Имал ли си усещането там, че отвсякъде си обгърнат от доброта и добронамереност?
На село там – да. В градовете е по-различно. Сега си мечтая, ако се спечелят някакви пари от тази книга, да ги вложа в нещо в селото, в което направихме сватба с Ваня. То е село в щата Ориса. Там бяхме на гости в най-красивата къща. Домакините ни направиха сватбата. Искаше ми се да е малка церемония, а се събра цялото село, сигурно имаше 1000 души. Предните дни купувахме традиционни облекла, рисуваха ръцете на Ваня с къна. На сватбата имаше екип на телевизия местна и ни даваха в новините като изключително събитие.
Има ли стойност документа от сватбата или Ви е само в рамка на стената?
Документ няма. Събитието е станало пред свидетели, това е законът там.
Твоето обяснение, че индийците са навсякъде по света и има много успели хора от тях?
Не зная дали е само за индийците, то се отнася за азиатците. Индийците бранят своите традиции, където и да са, но са високо интелигентни и приспособими.
Научи ли се да готвиш някои индийски ястия, кои са ти любими?
Това е следващата ми идея. Раздигат ли се облаците на КОВИД-а и отида пак в Индия, да събера достатъчно материал за готварска книга.
Интервю на Уляна Кьосева
Моята невероятна Индия – вместо увод
Скъпи читателю, това книжле не е:
- НЕ е възторжена ода за Индия, макар авторът да се влюби в тази страна;
- НЕ е пътепис, както се списват те, макар да описва премеждията на автора из почти цяла Индия – виж картата на гърба;
- НЕ е и роман, макар да има действащи герои – българи, индийци, а и от някои други страни даже. (Имената на всички участници, с тяхното изрично разрешение, са запазени.);
- НЕ е и туристически справочник, макар да са описани най-известните, по-малко известни и въобще неизвестни градове и села на Индия;
- НЕ е и справочник за ученика или учителя, макар много да се говори за образование;
- НЕ е и помагало по камасутра и тантрически секс, макар че и за това е писано;
- НЕ е и митологията на Боговете на лотоса, макар те да са на всяка крачка в Индия, и в книгата, разбира се;
- НЕ е и справочник по аюрведа, йога или индийска кухня, макар и това да не е подминато;
- НЕ е наръчник за добро поведение в Индия, макар и да разбрахме що е то;
- НЕ е описание на индийския бит, индийското парти, индийската сватба, макар да живяхме и да се оженихме в Индия;
- НЕ е и част от книгите за Шри Свами Прабхупада, макар и затова да иде реч;
- НЕ е „превзето“ от великите Рьорих, Рамакришна, Свами Вивекананда, Шри Аюрбиндо, макар и светлината им да мъждука между редовете;
- НЕ успява да разкрие богатството на „Махабхарата“, „Рамаяна“, „Панчататра“, макар че авторът ги изчете, поне в превод;
- НЕ е и някаква стройна хронология на времето и мястото от 2009 до 2019, когато се случват нещата в книгата;
- НЕ е и ода за българо-индийската дружба, макар много ми се щеше да е така.
Уф! Още едно писание за Индия – аман! И „сериозният“ читател няма да научи почти нищо ново, ще си кажеш ти, любезни читателю!
А в действителност ще намериш отговора на въпроса защо индиецът си бърше задника с лявата ръка, а яде с дясната и какво ще стане, ако една от двете откаже по някаква си причина? Този въпрос постави преди доста години една дама, която бях поканил да говори пред студентите за някаква си екосанитария. Когато въпросът е толкова сериозен, а отговорът труден, трябваше да се проведат много експерименти за установяване на истината. В такива ситуации и Бог помага – много скоро след това в Стара Загора дойдоха индийците, описани в книгата, а след това и аз заминах за Индия в търсене на отговор. Дали съм го намерил, разбери сам.
Васил Хаджиилиев
Май 2020, Стара Загора