Колекционерката Ваня БУХЧЕВА пред Dolap.bg:”Хобито ми е невидима връзка със света!“

Да, става дума за същата Ваня Бухчева, най-дългогодишният и най-уважаваният клиничен психолог в Стара Загора с 50 години отдаденост по специалността си, вещо лице в Окръжен съд, активна общественичка, знакова личност сред елита на града, която Ви представихме преди дни. Да, повече от 20 години тя колекционира жаби. Техният брой надвишава 200, а видовете са над 30-40.

Госпожо Бухчева, кога и как се създаде интересът Ви към жабите- при това толкова силен, че се превърна във Ваше хоби и страст?

Започна съвсем случайно от една картина на казанлъшки художник, чието име не мога да разчета на платното. Беше в ранните години на демокрацията, по изборно време. Бях в районна избирателна комисия и за първи път ми платиха някакъв хонорар. Реших да си купя нещо трайно за спомен. Случайно влязох в магазина за художествени произведения в бившото кино „Септември“. Обичам да си купувам джунджурийки. Погледът ми се спря върху тази картина и както се казва „отидоха ми очите“. Заговорихме се с любезната продавачка, а очите ми все в картината. Попитах за цената, която беше малко над 100 лв. Нямах в себе си толкова пари и започнах да се вайкам.

– Наистина ли харесвате тази картина, учудено попита жената?

– Направо съм изумена, отговорих! Обезателно ще си я купя!

Оставих някакво капаро, изтичах до вкъщи за останалите пари и се върнах веднага в магазина да си я закупя и прибера – безкрайно щастлива.

Тогава разбрах, че художникът е от Казанлък. Неговият баща също е художник. Авторът на картината е помолил, ако се намери някой да купи произведението му, да разбере какъв човек е, с какви интереси, на каква възраст.

Веднага окачих творбата на видно място. Всеки който я види се чуди, откъде съм я избрала, какво толкова ми харесва. Наистина не мога да кажа с какво и как ме грабна тази маслена живопис в тъмни кафяви цветове, абсолютно изчистена. Само в средата й – една гъбка и върху нея качена една жабка. Толкова години вече я имам и колкото я гледам, все повече ми харесва. Не мога да обясня защо. То е като при любовта, не можеш да кажеш защо толкова много обичаш даден човек.

Мина време и отново се отбих в магазина. Продавачката ме позна:

– Госпожо, нали Вие купихте шокиращата картина с жабата? Имам нова картина от същия художник.

Видях я, харесах я и за изненада на жената я купих. И тя е малко изчанчена, но на мене ми харесва. Разбрах, че художникът е заминал в чужбина и досега не съм се запознала с него лично. Но така или иначе, той е причина да се загледам в жабите, които на живо абсолютно никак не понасям.

След време със съпруга ми отидохме за една седмица в Испания, в Мадрид. Като се разхождахме в една стара част на града, видях работилница. Влязох да разгледам и видях метална жабка, която много ми хареса. Беше доста скъпа, но реших да си я купя за спомен. Обичам, където ходя, да си купувам трайни спомени. Тя е една от любимите ми.

След това неусетно започнах са търся и си купувам жабки. Тази е софиянка. Видях я при откриването на първия виетнамски магазин. Най-напред си купувах от България. Моите близки и приятели като разбраха за интереса ми, също започнаха да ми купуват и подаряват.

Колко са на брой Вашите любимци?

Не съм ги броила, но сигурно са над 200. С някои имам много ярки спомени. Бях в Литва по един проект. На витрина на магазин видях десетки големи и малки сувенирни животинки – пауни, бухали, папагали и тази жабка видях много назад. Поисках я, но продавачката не можа да разбере какво искам – вади едно след друго предметите, докато стигна до моята лягушка.

Тези съм си купила от Барцелона. До тях са от Германия, от Гърция и Турция, от Дубай, от Хърватска, Сърбия и Македония, от Италия…

Най-малката е от Берлин. Тя е точно 1 см. А най-голямата се нарича Фреди Меркюри. Купих си я от Русе. Имам няколко картини с жаби. Видях ги в интернет, поръчах си ги на някакъв художник от Велико Търново и ето, че допълват интериора тематично.

Дългата възглавница с жабешко хорце ми е подарена от децата ми от Петербург. Другата до нея е от България. Повечето жабки са от керамика. Имам и няколко плетени. Има много сайтове ръчна изработка и можеш да си ги поръчаш. Имам жабка- бижу. Някои се отварят и могат да се скрият в тях“съкровища“. Имам жабка -свещник, жабка -чаша, жабки-свещички, жабка- поставка за телефон, жабка саксия, ваза и какво ли още не.

Защо, госпожо Бухчева, колекционирате жаби?

Моята внучка ме пита:

-Бабо, харесваш ли истински жаби?

-Не, отвратителни са!

-Тогава защо ги колекционираш?

-Нямам отговор, но ми е безкрайно приятно.

Някои казват, че жабата означава мъдрост, дълголетие, благополучие, но не, колекционирането им не свързвам с това.

Как се почистват и поддържат в изряден вид, при това толкова много на брой?

Всички ги свалям от рафтовете, и в леген ги изкъпвам една по една. Слагам ги да се изкушат. Много ми е приятно и им се радвам, защото всяка от жабките е красив спомен от мястото, от където съм ги купила или от хората, които са ми ги подарили. Може би те са една невидима моя връзка със света… Но ги почиствам веднъж в годината. От време навреме ги размествам. Подреждам ги по някаква моя логика. Създавам си някаква хипотеза и се стремя да ги наредя по този начин.

Познавате ли други колекционери на жабешки фигури?

Зная, че арх. Петър Бакърджиев е колекционер на жаби, както и актрисата Мария Кавърджикова. Показаха колекцията й по телевизията, но аз имам самочувствие, че моята колекция е по-добра. В нейната имаше много плюшени играчки, които не ценя.

Като малка никога не съм се увличала по колекционерство, но ето че се случи преди 20 години – любов от пръв поглед. А любовта е най-великата сила.

Явно имам извратен вкус. Не харесвам сладникави и банални предмети, харесвам по-екстравагантните.

Колекцията ми е на разположение на всеки, който желае да я разгледа. А аз продължавам да добавям към нея нови прекрасни жабки.

Росица Ранчева