Янита Димова пред Долап.бг- „Вътрешният ми компас е моята интуиция. Успявам да чуя себе си почти винаги.“

На Празника на Стара Загора 5 октомври миналата година Янита Димова подписа своя трудов договор като художник на Държавен куклен театър-Стара Загора. Тя сигурно е най-младият художник на театъра, едва на 27 години. За нея колегите й  говорят много мило и много и се радват. Ателието на кукленци свети и грее от енергията, таланта и ентусиазма на Янита.

Тя е родена в Стара Загора, завършва паралелката компютърна графика в Гимназия „Христо Ботев“ и се дипломира в специалност „ Църковни изкуства“ във ВТУ“Свети свети Кирил и Методий“. Работи като учител по рисуване в училището в с.Дълбоки и в новата Професионална гимназия по компютърни науки и математически анализи „Проф. Минко Балкански“

Има съпруг и малък син Мартин.

Огромно удоволствие за нас е да представим Янита Димова в рубриката „Млади, красиви и талантливи“ на Долап.бг

 Как би описала на чужденец родния си град?

Стара Загора е градът на липите и поетите. Много красив, зелен град. Много добър за живеене.

И за отглеждане на малки деца, нали?

Да, има много паркове и зеленина.

Коя история от детството ти е дала криле за полет?

Бях в първи клас и като участник в Школата по изобразително изкуство към Читалище „Родина“ спечелих конкурс. Това ми даде криле занапред, да повярвам в себе си и да продължа с творчеството. Конкурсът беше на тема „Морското дъно“ и бях нарисувала едни делфинчета.

Какви знания и умения от родното училище ти помагат в живота и сега?

Помня учителката си Атанаска Темелкова. Тя не беше само преподавател, тя беше наш приятел. Видя в мен едно по-различно дете. Винаги ми е казвала, че съм амбициозна, че трябва да запазя това, което нося в себе си – този хъс и целеустременост. Винаги, когато попадна в някоя по-трудна ситуация, си спомням за нейните съвети. Много ми помагат.

Освен рисуването имаше ли друг любим предмет в училище?

Може би временно математиката, но после нещата се промениха.

А българският „вървеше“ ли ти? Можеш ли сега „да разкажеш“ с лекота например някоя своя картина?

Мисля, че ще се справя, макар че литературата ми беше по-слаб предмет от българския.

Защото българският има граматика и строги правила?

Да, харесвам точни науки, с правила – по-лесни са ми от разказвателните предмети.

Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?

„Ние можем всичко!“ – защото сме сплотено семейство. Винаги заедно постигаме всичко.

Говориш за твоя съпруг и син. А в какво семейство беше отгледана?

Живяла съм доста с баба и дядо. Получила съм добро възпитание от тях. Техните морални ценности са много по-различни от сегашните. Това ми е помогнало да стана сегашния човек.

Кое от преживяванията,вкусовете, усещанията,приключенията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?

Не трябва да се пропуска свободата, приключенията. Сега технологиите прекалено много са превзели техния свят и децата нямат тази свобода, тези емоции, които ние изпитвахме от живата игра. А от вкусовете в буквален смисъл бих казала – „Сладкишът „Рошлата“ на баба е незаменим! И веднага ви споделям рецептата.

Рошла

1 и ½ ч.мас /мека/

1 и ½ ч.захар

3 яйца

1 каф.лъж.сода бикарбонат и брашно, колкото поеме

Замесва се меко тесто, а половината от него се отделя и се прави с повече брашно, по-твърдо. Мекото тесто се разстила в правоъгълна тава, маже се с мармалад и се поръсва с орехи. Твърдото тесто се настъргва отгоре с ренде. Пече се до розово и се поръсва с пудра захар. Да ви е сладко!

Защо е тази странна възраст,наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?

Пубертетът е едно не само физическо, а умствено израстване – от дете да станеш възрастен. Но не е нещо страшно и нещо непреодолимо. При мен не е било трудно. Не съм била проблемно дете. Всички проблеми сме разрешавали с разговори.

Вярно ли е,че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?

Всичко започва от възпитанието вкъщи. Има хора, които цял живот си остават едни големи пубертети, защото така им е по-лесно и по-удобно.

Кое е качеството, качествата, които липсват сред младите хора? А кои са силните страни на сегашните млади?

Сред силните страни е, че са много амбициозни. Сред амбициозните има и много можещи и знаещи, много на „ти“ с технологиите и тяхното мислене е по-различно. Минусите виждам…в отказа от емоции. Младите не искат да споделят, не искат да са емоционални, да бъдат истински. Прикрити са, слагат си маска  за пред всички останали. Не разрешават чувствата им да се покажат, да се излеят. Не позволяват на хората да ги опознаят.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота и в творчеството?

Вътрешният ми компас е моята интуиция. Успявам да чуя себе си почти винаги.

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?

Обичам целеустремени хора, добронамерени. Прикритите типажи не ми харесват. Харесвам амбициозни хора с хъс, които не се отказват и продължават. Ако имат нещо индивидуално, нещо, което ги прави различни – печелят в моите очи още повече. Хората, за които казват, че имат „труден характер“, са ми на сърце.

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволна, да си независима?

Като тази, която работя в момента. В момента моята работа е моето хоби. Не я приемам като работа, отивам с желание и всеки ден творя. След време се надявам да успявам повече и с личните поръчки към мен.

По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Източна и Западна Европа?

Бих направила такова сравнение. От времето на Ренесанса /14-16 век/  и по- късно у нас са се рисували картини по-скоро от бита, наблягало се е на икони, а на Запад – маслена живопис и човешката фигура. Приликите са в маслената техника и ми харесва това, че и до ден днешен у нас се запазва иконописа. Съвременните автори на Запад са по-пробивни и пазарни. В България не сме стигнали още това ниво на култура. Все още не е лесно да продадеш нещо стойностно. Хората, които наистина разбират и ценят качественото изкуство, са много малко.

Каква би искала да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?

Искам да се видя доста по-успяла и научила нови неща. Искам семейството ми да е с мен, да са здрави и все така да ме подкрепят в моите начинания.

Може би със собствено ателие?

Да и с школа за деца.

Кои думи на родния си език обичаш и защо?

Думата „Благодаря“ и „Браво“, която е международна. Когато нарисувам нещо и някой ми каже „Браво!“, винаги се чувствам сякаш толкова много съм го чакала това „Браво“. И всичко това за едно „Браво“?!!!

Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?

„Който не работи, не трябва да яде“

Коя българска поговорка харесваш и защо?

„Каквото си надробиш, това ще сърбаш“. Често обвиняваме всички други за нашите несгоди, за нашите грешки, а не търсим вината в себе си.

Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?

Семейството ми и спокойствието, което те ми дават.

Въпросите постави Уляна Кьосева