Колекционерът Ромео Николов :“Събирам късчета от историята на родния си град Стара Загора“

65-годишният колекционер Ромео Николов е трето поколение старозагорец. Завършил е Химическия техникум в родния си град, а след това Българска държавна консерватория (задочно) ударни инструменти. Целият му трудов стаж е навъртян в оркестъра на Старозагорската опера – от месец ноември 1975 г. до пенсионирането си преди две години.

От 25 години е колекционер на стари картички на Стара Загора, часовници, стари банкноти, стари книги, вестници и списания и др.

Господин Николов, какъв беше поводът да започнете да се занимавате с колекционерство?

От дядо ми бяха останали няколко картички на Стара Загора от началото на ХХ век. Стана ми хем любопитно, хем мило и …от там се запалих. Те са изгледи на центъра на града, пресечката на бул. „Цар Симеон“ с бул. „Митрополит Методий“ . Нямаше я още „Верея“, нито сградата на Общината, само Градската градина…Въобще центърът сега е съвсем, съвсем друг, а е хубаво да се знае откъде сме тръгнали. От началото на века имам поне 20 картички. Всички съм купувал, за да направя колекция.

Над 150 са старите ми картички. От 50-те години досега имам още над 50-60.

Имам няколко цветни екземпляра от 1915 г., които са с хубаво качество, хубави изгледи. Те ми са най-ценни.

Освен картичките, които събирам направил съм снимки на почти всички 50-60 стари градски къщи в Стара Загора. Някои даже са съборени вече. Обичам града и искам да имам старите къщи за спомен. Запалих се от нашата къща на ул. „Христо Ботев“ и „Димитър Наумов“ на ъгъла, когато баща ми и чичо ми я продадоха. Направих снимки на нашата къща и на съседната – на аптекарката Гичева и от там реших да заснимам и други къщи.

Освен на ордени и медали, Николай Гичев е колекционер и на картички от Стара Загора. Други, които колекционират такива експонати, са д-р Николай Вачев и Балаш Гуяш. В Англия живее старозагорецът Константин Маджаров, който също притежава голяма колекция от картички на стара Стара Загора.

Вероятно всеки експонат има своя история. Разкажете за някоя?

Дядо ми Борис Попов е бил фабрикант. Произвеждал е зъболекарски гипс, химикали, шивашки сантиметри, за църквата – фитилца за кандила…Фабриката е била на ул. „Стефан Караджа“ и „Генерал Гурко“. Национализирана е след 9 септември 1944 г. След демократичните промени ни върнаха половината място, построиха кооперация и ни дадоха малък дял от там. Като спомен от дядо ми имам картонена кутия с надпис на фирмата, както и трите картички, които слагат начало на колекцията ми.

От баба ми Райна Борис Попова имам запазен вестник „Дума“ от 1942 г. В него е поместен нейн разказ за възхвала на Аязмото. Разказва се, как на един старозагорец идва германец на гости и как се е възхитил от Аязмото ни.

От тях съм наследил някои списания, книги и дребни предмети.

Друго какво колекционирате?

Джобни и ръчни часовници. От дядо ми имам джобен сребърен часовник, другите съм купувал. Имам близо 40 ръчни и над 20 джобни часовници и то руски „Мълния“. От старите часовници имам и „Омега“. Интересното е, че и до ден днешен си работят и не знам колко години още ще работят, но имам чувство че са вечни. Толкова добро производство са. Всичките ми часовници са в отлично състояние и показват абсолютно точно време. Преди години имаше един голям колекционер на будилници – Иван Пенчев, лека му пръст. Споделял ми е, че ги е навивал всеки ден, да му цъкат, да му пеят, да му бръмчат…

Също така събирам стари банкноти на различни страни, от преди 1940-та година. Имам голяма колекция от германски банкноти, включително и инфлационни от 1922 г. – от голямата инфлация в Германия. Дори имам билионни банкноти. Най-старата ми немска банкнота е от 1905 г. Но първите си банкноти Германия издава през 1876 г. Германските са около 60, а от другите страни са единични бройки – Турция, Австрия, Унгария, България. Първата българска банкнота е от 1885 г. – 10 лева. Имах я навремето, но я продадох. Голяма рядкост е. Сега струва няколко хиляди лева. Вече като пенсионер се ограничавам да купувам. Всъщност това е доста скъпо хоби.

Притежавам също и едновремешни цигарени кутии – Томасян, Слънце, Братя Драганови, Пашиолу. Събирал съм ги между другото. Запазил съм и от дядо ми някои останали кутии. Предпочитам да са пълни, с бандерол. Така са и по-скъпи. Метални цигарени кутии притежавам от 1900 година – български, каквито рядко попадат. Те са с много красиви цветни картинки. С Фердинанд има кутия „Пловдив“, но нямам такава.

В Силистра има колекционер на цигарени кутии – почти всичко е събрал от началото на миналия век досега. Той е един от първите и може би най-голям колекционер на цигарени кутии.

Защо избрахте тези теми да колекционирате?

По този начин събирам късчета от историята на моя роден град, който за никой друг по света не бих заменил.

За съжаление, хората не ценят това, което притежават. В Ямбол една жена, която имала много картички ги нарязала, защото картонът бил много хубав и си направила ленти за вратата за да не влизат комари и мухи.

Когато съществуваха пунктове за изкупуване на хартия, на два пъти съм вземал албуми със стари картички на България – на Фердинанд, изгледи на градове…Списания съм вземал от такива пунктове. Хората изхвърлят без да се замислят, че това е история на техния род, на техния град, на недалечното минало, на събития, на съдби, на архитектура, на сбъднати мечти…Това е преди всичко възпитание, култура и ценностна система.

Какво е за Вас колекционерството?

Радост, занимание, интерес, откриване на забравени места и хора. Изпитвам радост като си разглеждам колекциите. Повдига ми се духът.

Какво е общото между музиката, на която сте посветили живота си и Вашето хоби?

Музиката – оперите, симфониите са създадени върху исторически факти, върху художествени произведения и то от гениални композитори, които в повечето случаи имат необикновени съдби. Колекционерството също е пътуване в миналото и откриване на забравени светове.

До преди пандемията колекционерите се събирахме всяка неделя в едно кафене в центъра на града да си обменяме информация, да си покажем новите придобивки…Тези срещи изключително много ни липсват, но се надяваме COVID -а да си тръгне час по-скоро и да се нормализира животът ни.

Росица Ранчева