Малко известни факти за Свети Антоний Велики и неговите мощи
Свети Антоний Велики традиционно се смята за „баща на монашеството“, въпреки че далеч не е бил първият, който се е оттеглил в пустинята за подвижни дела. Още през II век имало доста отшелници, някои от тях избягали, за да се спасят от преследване, но други потърсили уединение доброволно. Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството. По съвършенство отшелничеството получава първите си образци в лицето на Св. преподобни Павел Тивейски и Св. Антоний Велики.
Свети Антоний Велики е роден около 251 г. в Египет. Още 20-годишен той поел по пътя на монашеския живот. По-късно се заселил в една пещера в Египетската пустиня, където живял сам в продължение на много години. Към края на своя праведен, отшелнически живот, предусетил края на своя живот, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай при него. Когато дал последното си благословение към тях, небесна радост озарила лицето му. Св. Антоний починал на 17-ти януари 356 г.
Но неговият гроб не бил забравен. През 544 г. при византийския император Юстиниан мощите на Св. Антоний Велики са намерени и тържествено пренесени в град Александрия. По-късно, в началото на седми век, около 623 г., след завладяването на Египет от сарацините, мощите на светеца били спасени в Константинопол.
През 980 г., вероятно при император Василий Българоубиец, мощите на Св. Антоний Велики са подарени на френския граф Жоселин. Той ги пренася в малкото село Saint Marcellin близо до френския град Виен и до градчето Chatte. През 1070 г. Гиго ди Дидие, потомък на знатния Жоселин, построил църква, в която да се съхраняват мощите на светеца.
Това място е спечелило особена слава във връзка с върлуващия по това време ерготизъм. В края на 11-ти век в много провинции във Франция има страшна епидемия, причинена от гъбична инфекция, която заразява житните растения. В цяла Франция по това време са правени публични молитви и шествия за преодоляване на болестта. И Бог благоволил да даде много чудодейни изцеления от тази страшна чума, на онези, които молеха за милостта му, чрез застъпничеството на Св. Антоний. Особени чудеса са се случили, пред мощите му в църквата, където били поставени. Неизлечимо болните се стичат от цяла Франция да се помолят. Така това място е спечелило особена слава и става център на католически орден за болнични канони, основан в 1095 г. При бенедиктинския манастир е основан и хоспис- domus elemosinario. А селцето става център на ордена, докато се слее с Малтийския орден на хоспиталиерите през 1774 г. Болестта става известна като „Свещеният огън” или „ Огънят на Св. Антоний”, което е днешното заболяване ерготизъм.
По-късно, между 13-ти и 15-ти век в близкото селце Saint-Antoine I Abbaye e построена внушителна катедрала. В нея, в специален 114-килограмов ковчег и до днес се пазят мощите на Св. Антоний Велики. Самият манастир е възхитителен и е ярък образец на готическата архитектура.
Друга реликва, свързана със Св. Антоний, по специално главата му, се съхранява в град Арл, Южна Франция. Преди мощите на светеца да бъдат пренесени в църквата Saint-Julien, през 1491 г. главата е била съхранявана в абатство Монтмаджор /Abbaye de Montmajour/. То се намира на няколко километра северно от град Арл. Манастирът на бенедектинските монаси е бил построен през 10-ти век, сред блата и езера, по делтата на река Рона. Първата сграда на храма е построена през 11-ти век от монасите от бенедиктинското абатство Монтмаджор. Тогава църквата е била известна като църквата „Свети Антоний“. Осветена е от самия папа Каликст II, който минавал през Арл на връщане от конгрес в Реймс. По време на Контрареформацията, тя е разрушена и на нейно място е построена нова, по-голяма и по-модерна църква Saint-Julien. Строителството продължава до 1676 г. Днес се намира в центъра на град Арл близо до река Рона.
Според коптската църква обаче мощите на Св. Антоний Велики никога не са напускали Египет. Те твърдят, че реликвите се съхраняват в египетския манастир, където някога е живял монахът.
Египетският манастир “Св. Антоний Велики” се намира на 50 км от град Zaafarana на брега на Червено море, южно от Суецкия канал в пустинята. Манастирът е основан през 4-ти век, на мястото, където монахът е живял през последните 44 години от живота си. В момента манастирът принадлежи на Коптската църква. Местните монаси твърдят, че той е най-старият християнски манастир в света. На територията му има 7 църкви. Една от тях, най-старата, е построена на мястото на параклиса, построен от самия монах през 4-ти век. Вдясно от олтара, в централната част на църквата, има дълбока ниша, където се предполага, че са погребани мощите на светеца. Именно тук, в тази пещера, в която е живял, той е погребан от своите ученици.
Свети Антоний Велики не е живял в известен град, където всеки би го познавал. Напротив, оттеглил се е в дълбоката пустиня и там завършил живота си. Но неговата любов и слава към Господ се разпространява из всички страни. Той става известен с благочестивия си живот. И словото на Спасителя се изпълни върху него „И Аз ще прославя Този, който Ме прославя”.
Снимки авторът:
1. Катедралата в Saint-Antoine I Abbaye Франция.
5.Мощи в Saint-Antoine I Abbaye
3. Мощи в Saint-Antoine I Abbaye
4. Глава в Арл Франция
2.Манастира в Египет
- Гробница в манастира в Египет
- Пещера в манастира в Египет
- Мощи в манастира в Египет
Петко НЕЙЧЕВ