Проф.Стойчо Стоев е в списъка на Университета Станфорд за най-добрите учени в света

В началото на 2020 г. много медии у нас публикуваха съобщения за т.н. класация на университета Станфорд (САЩ, Калифорния), която определя най-добрите учени в света. Най-добрите 2%! Университетът Станфорд, основан през 1891 г., е един от първите сред университетите в света. Много пъти е бил на челно място като най-добър и иновативен. В класацията са изследователи в 22 научни области и 176 подобласти. Тя е съставена на базата на комплексен анализ, който обхваща информация за брой цитирания, съавторство, цитати на статии при различни позиции на авторство, Н-индекс. От България има общо 50 души в класацията, включително учени от БАН и няколко университета в научни области като физикохимия, медицинска и биомолекулярна химия, енергия, приложна и ядрена физика, биология и ботаника, машиностроене, биомедицинско инженерство, космонавтика и други. И в групата учени е включена проф. д-р Мая Гълъбова от Тракийския университет – Стара Загора, за която писахме.

Но… Стара Загора и старозагорци имат и още един основателен повод за радост и гордост! В тази класация е и проф. двмн Стойчо Стоев от Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет! Проф. Стоев е отбелязан като представител на Университета в Южна Африка. За да „разплетем“ случая, помолихме за разговор самия проф. Стоев. Той успя да отдели от своето време и отговори на нашите въпроси, изпрати снимки, разказа за своите професионални ангажименти, интереси, постижения, проекти.

Проф. Стоев, видяхте ли класацията на университета Станфорд? 

Един приятел се обади да ми каже за нея, но не мисля, че е нещо важно и значително – просто се дават 2% от топ учените във всички области на науката. Видях, че като месторабота в нея за мен са посочили University of Johannesburg (Йоханесбург, Южна Африка), където от 10 години съм гост-професор (visiting professor) и където реализирах първата си стипендия „Мария Кюри“ и отчасти втория Мария Кюри-проект, който беше за обмен на преподаватели между няколко университета в 4 страни.

Проф. Стоев е възпитаник на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина (ВИЗВМ) в Стара Загора (по-късно част от Тракийския университет) и вече повече от 30 години е университетски преподавател, като изминава всички стъпала в научната и преподавателска кариера. Умен, изключително работоспособен, амбициозен, концентриран, целенасочен, добронамерен, скромен, надежден за работа в екип и отличен ръководител – така го характеризират колеги и приятели! Роден е през 1960 г. в с. Синапово, Хасковска област. Завършва с отличие Гимназия „Христо Ботев“ в Стара Загора. От 1980 до 1985 г. е редовен студент специалност „Ветеринарна медицина“ и завършва също с отличен успех. Една година работи като участъков ветеринарен лекар в с. Бяло поле, община Опан. От 1 юли 1987 г., след издържан конкурсен изпит е назначен за асистент към катедра „Патологична анатомия“ при Ветеринарномедицинския факултет на ВИЗВМ. През 1990 г. е избран за старши асистент, а през 1993 г. – за главен асистент. През април 1998 г. защитава дисертация на тема “Клиникоморфологични, параклинични и токсикологични проучвания при микотоксичната нефропатия по свинете” за присъждане на образователната и научна степен „доктор“. На 15 октомври 1999 г. е избран за редовен доцент в катедра „Обща и клинична патология”. На 14 ноември 2003 г. защитава дисертационен труд на тема „Клиникоморфологични, параклинични и антидотни проучвания при микотоксичната нефропатия при птиците и някои имунологични проучвания при свине и птици” за присъждане на научната степен „Доктор на ветеринарно-медицинските науки”. През юни 2007 г. защитава диплома за професор и е избран за такъв в катедра “Обща и клинична патология” на ВМФ, Тракийски университет – Стара Загора. От 2016 г. е ръководител на катедра „Обща и клинична патология”.

Владее писмено и говоримо английски и в по-малка степен руски и френски език. И, разбира се, като един съвременен учен, отлично е усвоил и компютърната грамотност.

Семеен, с две деца. Съпругата му е учителка по английски език в Гимназията с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан” – Стара Загора.

Научните му интереси са в областта на патологията на интоксикациите и паразитните заболявания и по специално микотоксичната нефропатия. Печелил е четири конкурса за изследователски проекти към фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието, науката и технологиите (МОНТ). В областта на същата тематика реализира и много университетски и международни проекти. В биографията си има още десетки защитени проекти, няколко десетки участия в конференции, конгреси, симпозиуми, срещи, лекции, стотици контакти с колеги, хиляди пропътувани километри. И всичко това, освен лично удовлетворение, носи популярност, престиж, че и приходи за Тракийския университет в Стара Загора. Дългогодишно членство в над десет национални и международни научни и професионални организации. Признание за многогодишния научно-изследователски и преподавателски труд са над 80 международни отличия, награди, номинации – от Европейската комисия, от Министерството на образованието и науката в България, от Международния биографичен център – Кембридж, от световни институти и организации. Проф. Стоев има над 160 публикации по изследваните от него теми в световни и български издания. Издадени самостоятелно и в колектив 15 учебни помагала, ръководства, монографии и още няколко дузини статии и рецензии. Изброяването може да продължи, защото тези над 30 години изследователски и преподавателски живот за него са наситени, динамични, плодотворни.

Проф. Стоев, кое Ви накара да се насочите към ветеринарната медицина и защо точно в тези области на изследване? 

Няма нищо интересно за отбелязване тук. Просто завърших гимназия „Христо Ботев“ в Стара Загора (математическа паралелка), която тогава беше една от най-реномираните за разлика от сега, когато я преместиха в края на града, а после я и закриха. Това ми даде всестранна подготовка и възможността да избирам къде да отида и просто реших да продължа и висшето си образование тук – тогава Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина. По специалност съм патолог и основно се занимавам с токсикологична патология и влияние на различните микотоксини върху животинското и човешкото здраве. Напоследък, във връзка с втория ми Мария Кюри-проект по Седма рамкова програма на ЕС за обмяна на научни кадри, който бе свързан с протекцията, която оказват различни индийски и южноафрикански билки върху здравето при животни и хора, навлязох отчасти и в тази област.

Кои са Вашите учители в професията, в научната работа, кои са Ви повлияли да започнете да се занимавате с наука, с които работите и сега? 

Много са! В катедрата това бяха проф. Любомир Дяков и проф. Любен Лозанов. След като започнах като асистент, кандидатствах и спечелих четири последователни национални проекта с международно участие от Фонд „Научни изследвания“ към МОНТ и като участници в тези проекти привлякох доста чуждестранни професори, включително prof. Peter George Mantle от Имперския колеж по наука, технология и медицина – Лондон, Великобритания. Той е идвал 12 пъти в Стара Загора във връзка с изследванията по тези проекти. Донесе и доста сухо мляко, предназначено за малкото тогава лъвче Балкан от нашия зоопарк, което тогавашният директор и ветеринарен лекар на зоопарка – Олга Даскалова отглеждаше в къщи. Другите ми сътрудници в проектите бяха Рrof. Edmond Creppy от Лабораторията по токсикология и приложна хигиена в Бордо, Франция; Dr. Bozica Radic и директорът на Института за медицински изследвания и професионално здравеопазване към Университета в Загреб Dr. Maja Peraica; Рrof. Benedicte Hald от катедра „Ветеринарна микробиология“ към Кралския ветеринарен и селскостопански университет в Копенхаген, Дания. Всички те бяха участници в тези мои първи български проекти към МОНТ преди около 20-30 години и ми помогнаха да създам ценни научни и впоследствие приятелски контакти с много учени от целия свят.

Разкажете за следващите Ваши проекти и специализации.

Започнах да кандидатствам и да печеля доста международни научни проекти към Кралската Асоциация в Лондон; Проект на НАТО в „Лаборатория по токсикология и безопасност на храненето” – Тулуза, Франция; 7-8 научни проекта с изследователски компании в Германия. В последните 10-15 години започнаха европейските ми проекти, които спечелих по Шеста и Седма рамкови програми и, които – най-вече първият се оказаха доста важни и стратегически за Европа. Освен това първи Мария Кюри-проекти в Южна Африка. А за първия от тях медиите писаха, че е бил и първи европейски Мария Кюри-проект за цяла Африка.  Първият финансиран от Европейската Комисия проект в Африка бе избран за стратегически такъв. Проектът е отличен от Европейската Комисия като един от седемте най-успешни Marie Curie-проекти от общо 14500 проекти в световен мащаб и бе включен в изданията на Европейската Комисия „Вдъхновяващи Изследователи” и „Face to Face”. Проектът също е отличен от Европейската Комисия като първи стратегически проект на Европа, заздравяващ изследователските връзки между Европа и Африка.

Кое считате особено важно във ветеринарната медицина – превенцията или лечението?

Разбира се превенцията и протекцията срещу различни заболявания и/или интоксикации е много по-важна от самото лечение.

Какво е Вашето мнение за тези толкова страшни (за нас неспециалистите) появяващи се епидемии по животните, че и по хората. Как да се справяме с тях?

С две думи – добра работа на учените във връзка с бързото изработване на ваксината за Ковид 19 и лош мениджмънт на заразата от страна на политиците в самото начало, че и сега. Относно епидемичните заболяванията при животните, вкл. шап, свински грип и др., мисля, че ветеринарните специалисти в България си свършиха много по-добре работата за разлика от тези в други страни, вкл. Англия. 

Споменахте за работата си в Южна Африка. Разкажете по-подробно, моля!

Да, по-горе дадох малко информация по този въпрос. Конкретно за Южна Африка, първо ме посети от любопитство към работата ми един професор от University of Johannesburg – prof. Michael Dutton (ирландец по националност). След това аз реших да отида в Южна Африка, понеже там са открити повечето от микотоксините, с които работя и които изучавам. Затова написах първия си Marie Curie-проект по Шеста рамкова програма на ЕС с акроним CAUSE KIDNEY DAMAGE. Одобриха го и след това две години работих в Footd Environment and Health Research Group в University of Johannesburg (Йоханесбург). Освен това посетих и почти всички университети в Южна Африка, където изнасях лекции и презентация по проекта, в т.ч. North West University – Mafikeng; Rhodes University – Grahamstown; Nelson Mandela University – Port Elizabeth; University of KwaZulu-Natal – Durban. Запознах се с много колеги, работещи в моята област от цял свят. Бях канен на работни, а след това и на приятелски и семейни срещи от много видни учени, работещи в Южна Африка, включително откривателите на охратоксин А и фумонизин В1 – микотоксините с които работех, в т.ч. – prof. Piet Stein – Director of Research – University of Stellenbosch и много други. Там установих и научни контакти с много други учени от Европа, които идваха да изнасят лекции или пътуваха по научни проекти. Благодарение на политиката на University of Johannesburg, непрекъснато се правеше реклама на моята научна дейност (може би защото беше първата Мария Кюри-стипендия в Южна Африка и те се нуждаеха от такава реклама). От Южноафриканското правителство (European – South African Science and Technology Advancement Programme – след среща с Directors and Deputy Directors of Strategic Partnership of Department of Science and Technology of S. African government) ми предложиха допълнителна изследователска стипендия, която ми позволи да поканя в Южна Африка някои от моите колеги от Република Хърватска (в т.ч. Dr. Maja Peraica – директор на Института за медицински изследвания и професионално здравеопазване в Загреб) и други, с които създадохме дългогодишни научни сътрудничества и приятелства.

И се разшири Вашата колегиална научно-изследователска мрежа…

Да. След това други колеги от Европа, с които се запознах в Южна Африка ме поканиха да изнасям лекции и да работя по техни проекти (напр. проф. Melinda Kovacs ме покани да участвам в международен изследователски проект в Kaposvar University в Унгария, където тя беше заместник-ректор. После аз поканих нейния екип да участва във втория ми Мария Кюри-проект по Седма рамкова програма за обмяна на научни кадри между два университета в Южна Африка (Rodes University and University of Johannesburg), Defence Research and Development Organization – Ministry of Defence – India, Тракийски Университет – Стара Загора и Kaposvar University – Унгария, на който проект бях ръководител. За научната ми работа в Южна Африка най-много допринесе проф. Michael Dutton, който ме покани да живея в неговата къща в Йоханесбург и с когото имахме ежедневни научни беседи (в т.ч. всеки петък ходехме в предварително определен ресторант, а всяка събота си правехме барбекю в къщата и канехме приятели и колеги да дискутираме различни научни проблеми и теми). Той беше неотлъчно до мен при всичките ми пътувания в Южна Африка, Намибия, Унгария и България по време на първия и по време на втория Мария Кюри-проект за обмен на научни кадри. По втория проект, който спечелих, ходих и до Индия за шест месеца и създадох нови контакти с много специалисти в моята област от Defence Research and Development Organization (към Министерство на Отбраната – Индия).

Къде в световната наука можете да подредите ветеринарната медицина в България и българските учени?

Ветеринарната медицина в България за разлика от другите научни области има добри традиции и наследство от ветеринарната медицина в Германия, откъдето е получила началния си тласък. Например, преподаватели от Германия са участвали в създаването на моята катедра и Ветеринарния факултет. В последно време обаче нещата не са така добри поради напускането на страната от най-интелигентните млади хора. Сега кандидат-студентите по ветеринарна медицина са реално с много по-нисък успех от диплома и приемен изпит, отколкото отпреди 20-30 години.  

Какво е най-общо впечатлението Ви при контактите с колеги от други страни и университети. Какво липсва на науката у нас? Или не липсва…

Накратко – на първо място – пари за наука и апаратура, на второ място – липсват кадърни специалисти, които ако са кадърни и млади – бягат в чужбина, където заплащането и условията на работа са далеч по-добри. Останалите обикновено са по-възрастни като мен и нямат енергията и желанието да сменят работата си в напреднала възраст. Само в Йоханесбург има над 7000 българи, които работят там и само в University of Johannesburg има четирима българи, включително преподаватели, библиотекар, счетоводител. Главният ветеринарен лекар в Претория също беше българин до преди няколко години – д-р Йордан Петков – мой стар приятел, но вече се пенсионира. Това е истинското положение в България и то никак не е розово. 

Остава ли време за други занимания, извън професионалните, други интереси – филми, книги, музика, спорт?

Навремето – да, сега вече – не. Времето ми е прекалено малко, за да се занимавам със странични дейности, имайки предвид, че участвам в организационните комитети на повечето международни и световни конгреси и конференции и то не само в моята област, но и в областта на токсикологията, фармакологията, алтернативната медицина, безопасност на храните, патологията и други. Също съм в редакционните колегии на около 50 международни научни списания. В това отношение пандемията от коронавируса ми помогна малко да се съвзема, понеже прекъсна поне за година много от тези ангажименти или ги направи online ангажименти. Смятам – в бъдеще, вече да се отдам повече на същите тези други интереси, за които говорите и да намаля значително професионалните си ангажименти, защото възрастта си казва думата. Засега само се опитвам да тичам по малко навън или на бягаща пътека в къщи по около 4-5 км 1-2 пъти седмично, за да поддържам колкото мога физическото си здраве. 

Събирате ли билки?

Не съм билкар. Последният ми проект в Южна Африка и Индия включваше по-скоро срещи с традиционни народни лечители и специалисти по билколечение, за да уточним истинските лечебни свойства на определени билки и да изясним тяхното предназначение при хора и животни, за което след това проведохме доста експерименти с животни и птици у нас и в чужбина в посочените университети. 

Занимавате ли се с лов?

Не. Не съм фен на убийствата на животни за собствено удоволствие.

Имате ли домашни животни в къщи?

В момента имам мъжко куче порода каракачанка, понеже имам голям двор в къщата ни. В миналото, когато живеех в апартамент – имах и котка сиамка като домашен любимец.

Благодарим, проф. Стоев! Пожелаваме Ви успешна и плодотворна година! Здраве и спокойствие в семейството!

Разговора води Снежана Маринова