Художничката Надежда Кутева пред Dolap.bg:”Мрачно и тежко световно събитие като пандемията дава положителен тласък на изкуството“

Носителката на голямата награда на петото издание на Балканското квадринале „Митовете и легендите на моя народ“ – Стара Загора, 2020 г. Надежда Филипова Кутева e родена на 11.01.1946г. в София. Завършила е Националната художествена академия, специалност „Стенопис“ /декоративно-монументална живопис/ . Специализирала е в Corcoran School of Art, Washington, USA. Има над 30 самостоятелни изложби в страната и чужбина /Япония, Македония, Холандия, Германия/.

Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия, както и на частни колекции в България, Англия, Германия, Корея, САЩ, Франция, Холандия, Гърция. Освен художник, Надежда Кутева е автор на статии и рецензии за изкуство и преподавател по живопис в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ .

Носител е на наградите: “Златю Бояджиев” (1985), “Владимир Димитров-Майстора” (1990), Награда от І Балканско квардинале “Митовете и легендите на моя народ (2004) и др.

Госпожо Кутева, какво е за Вас провеждането на Балканското квадринале „Митовете и легендите на моя народ“?

Това е много голямо събитие, въобще за културния живот на Балканите. Аз знам за провеждането на литературен конкурс в Охрид, има много музикални и танцови събития, които може би са фестивали, но не и конкурси. Но за художниците това е централно събитие, което се чака от всички художници на Балканите. Първо прекрасно измислено е като тема, като сюжет. Действително Квадриналето е събитие, което румънски, гръцки, македонски, руски художници с особено вълнение очакват и се подготвят старателно.

На тазгодишното пето издание на форума, Вие сте носителка на голямата награда на Квадриналето. Но така също Вие сте носителка и на награда от първото издание . Как ще коментирате този факт?

Само мога да бъда безкрайно признателна на моите колеги, които са дали такава висока оценка на творбата ми. Трябва да призная, че съм я работила цяло лято, след като правех много варианти с акварел, на хартия…Темата съчетава елементи от иконографията със съвременния живот. И трябваше да намеря специален подход, за да реша как стилистически да си подхождат и да се съчетая отделните елементи.

Темата е?

Темата е Страшният съд. Това, което съм нарисувала са прилепи. Защо? Защото още през месец март миналата година, слушах един китаец Цън Цон, който на чист български език разказваше как населението от селата около град Ухан, има навик да консумира прилепи. Предполага се, че от там тръгва голямата зараза. След мъчителните месеци, които всички изкарахме първо в незнание, в мрачно очакване и с още по-мрачно развитие, си дадох сметка, че първата информация, която получаваме, винаги се загнездва в паметта. Всъщност от там се раждат всички производни предположения, тези и опасения. Така се раждат и легендите. Прилепът дори изчезна като вид. Той е записан в Червената книга като заплашен животински вид. Той ще остане в митологията не само на Китай, но на всички континенти като причинител на едно голямо световно бедствие в началото на ХХІ век. Затова сложих Арахангел Михаил, персонаж от източно православната митология, който тегли на везни душите на тези, които са се пренесли в отвъдното. С помощта на дяволи и ангели, той преценява всеки в каква посока да тръгне.

Направих това съчетание на Архангел Михаил с тези животни, които ги няма в Библията, но предполагам и очаквам в някакъв вид да влязат в бъдеще поне в литературата, така както са влезли дракони, змейове, грифони, скорпи и пр. твари. За тях си мислим, че не съществуват, но те не са дошли от никъде. В някакъв вид те са съществували в живота, за да влязат в легендите, в музиката, в литературата и от там – в изобразителното изкуство. Така че моята тема извървя доста дълъг път, за да я развия, но събитията сами сервираха не само сюжета, но и решението му.

Вие сте художникът, който в най-голяма степен е превел народното песенно и танцово богатство на езика на изобразителното изкуство. Продължавате ли да откривате нови светове в тази необятност?

Най- много не зная, но всички случаи е тема, която съпътства живота и творчеството ми. Фолклорът и религията имат много тясна връзка с музиката. Опитвам се да транспонирам тази връзка и в изобразителното изкуство с усилия, които не зная какви плодове дават. Но във всички случаи е нещо върху което си струва човек да работи.

Вероятно сте изследвали енергията, която се излъчва при изпълнението особено на народните песни, танци, музика?

Тази енергия човек носи в себе си. Чувството за ритъм е вродено и не подлежи на образование. Или го имаш, или го нямаш. Дяволите, които съм нарисувала всъщност танцуват валс. Те са зловещи, но те са и смешни… Аз не съм привърженик на мрачния колорит. Когато започнеш да работиш нещо, много важно е да подчиниш всички компоненти в дадена картина на един колоритен акорд, от който изхожда всичко.

Моята картина „Страшният съд“ всъщност е монтаж от шест пана. Наистина беше не леко да мога да организирам шестте компонента на композицията, за да се получи едно цяло във финален момент. Да има хармония. Нещата да не си пречат едно на друго. Всъщност в Библията Страшният съд не е нощ, а е денят на Страшния съд. Така че дори да се придържам към достоверността на литературната основа на този разказ имам право да го направя и през деня. Има проблясъци, светкавици, които са зловещи стрели, които хвърчат във всички посоки и от ангели и от дяволи, специално в тази глава. Ако човек чете внимателно последните глави на Библията може още много да работи, защото текстът е основа за това.

Не мога да не Ви попитам за Вашия баща -големия Филип Кутев, за атмосферата, в която сте израснала и сте се формирала като личност и творец?

Дължа всичко на моите родители, от които много съм научила като подход преди всичко за опознаване на българския фолклор. И като подаване на това, какво отношение трябва да имаш въобще към народа, а не само към творчеството на този народ. В Стара Загора имам много голям приятел – фолклорист Крум Георгиев, на когото също дължа много. С него много сме пътували по събори. Той направи огромно дарение от носии от своята сбирка на Музея в Стара Загора. Той е един от хората, с които през последните десетилетия много сме пътували и помагали за развитието на фолклорното ни богатство.

Какво е пожеланието Ви, госпожо Кутева, към читателите на Dolap.bg?

По принцип такива големи мрачни и тежки събития в света като пандемията , дават много положителен тласък в изкуството. Това е проверено в историята, особено след Първата световна война. Тази изложба, е първата реакция на българските художници към това събитие. Какъв ще бъде резонансът в литературата тепърва ще четем, но изложбата на Квадриналето е камертон за настроението и реакцията на част от нашата интелигенция към това събитие.

Във всяко мрачно събитие има и проблясък. Важно е да не губим чувството си за хумор, което засега успяхме да съхраним. От тук нататък, всичко е в Божиите ръце.

Росица Ранчева