Колекционерът Петко Нейчев пред Dolap.bg:”2800 алкохолни бутилчици и 4200 бирени чаши от 139 държави са моята голяма любов и страст“
Петко Нейчев е колекционер на бирени чаши и малки алкохолни бутилчици. Роден е в Стара Загора. Син е на известния Бай Нейчо, Бог да го прости. Той облагороди сакралната Богородична стъпка и построи параклиса „Рождество Богородично“ на 1-2 км край Старозагорските минерални бани. Завършил е Строителен техникум. Висшето му образование е за строителен инженер. Второ висше образование е по икономика на строителството. В момента учи теология във Великотърновския университет. Амбицията му е да направи докторат по поклонически туризъм, защото това му е по сърце. От 1989 г. се занимава с туризъм. В момента има хотел, ресторант и туристическа агенция „Щастливците“. Досега е посетил 64 държави. Надява се през 2022 г. да предприеме околосветско пътешествие.
От кога сте колекционер, г-н Нейчев?
Човек се ражда колекционер, а не се създава през годините. Колекционерството е заложено у мене още като дете. Първата колекция, която събирам и подреждам вече 42 години е от 1979 г. Става дума за малките алкохолни бутилчици, до 50 мл, които колекционирам с голяма любов и страст. През тази много важна за мене година баща ми ходи на екскурзия до ГДР. Да обясня на младите хора, че това беше Германска демократична република, която сега, слава Богу, не съществува и има една Германия. И тогава като армаган ми донесе 3-4 бутилчици с алкохол. От тогава тръгнах да ги събирам по корекоми, барчета, приятели ми носеха от чужбина. В момента имам към 2 800 шишенца.
Какво Ви впечатли, какво Ви провокира да започнете да ги събирате?
Малкият им размер. Не случайно тези, дето си събираме, ни наричат минималисти. Колекционираме само до 50 мл. 55 мл вече не влизат в колекцията.
Интересното е, че голямата бутилка, която си виждал хиляди пъти и къде ли не, изведнъж я виждаш в максимално умален размер, което е много впечатляващо и вълнуващо. В момента си купих от Единбург, Шотландия 3 бутилчици, които са по 1 (един) грам. Но уискито си е вътре в тях.
От къде са най-оригиналните Ви екземпляри?
Тъй като малките бутилчици не са за напиване, за тези над 40 години не съм си позволил да отворя нито една от тях и за нищо на света няма да отвора и занапред. Те не са за консумация, а за реклама. Всяка фирма, която произвежда алкохол се стреми по някакъв начин да впечатли клиента. Затова предлага рекламните бутилчици в различни форми. Аз притежавам бутилчици във форма на кораб, на камбана, на цигулка, на череп, на каска, на Айфеловата кула, на гръцки сгради – на Пантеона, на римски стени и колони. От остров Корфу например си купих бутилка с форма на обувка.
Най-екзотични са ми от Карибския басейн – Аруба, Таити, Порто Рико…Но те пък са най-популярни, защото ромът е на почит …Много трудно намерих бутилчица от Казахстан. Три дни обикалям кръчми, ресторанти, магазини и никъде не мога да си намеря това, което ме вълнува най-много – бутилка и бирена чаша. Няма и няма! Всеки казва, че такова нещо не са виждали. Точно ще излитаме вече за Будапеща и в последния момент я видях! Така че тя ми е една от най-ценните бутилчици.
Водя си списък и до момента имам експонати от около 80 държави. Сложно е зареждането на колекцията ми, защото много държави не произвеждат алкохол. В арабския свят няма малки бутилчици, с изключение на Йордания.
Която от бутилчиците Ви Ви е свързана с най-добър спомен?
Това беше през 1985 г. Бях студент в София. Отидох на мач – ЦСК и Рома. Така се случи, че точно пред мене беше седнал известният певец Джани Моранди с компания. Веднага го познах. Беше толкова характерен, усмихнат, световно известна звезда. Пиеха си тяхно аперетивче. Обясних му, че съм колекционер и той с удоволствие ми подари. Пазя си ги и до ден днешен и им се радвам.
Колко вида алкохол съдържат Вашите експонати?
Не е чак толкова много. Разделил съм ги на няколко категории. Най-разпространени са ликьорите в различни видове. Най- популярни са уискитата. Има няколко колекционери, които събират само бутилчици от уиски. Друга голяма категория са коняците. Трета са анасоновите напитки – узо, френски и български мастики. Абсентът също е доста популярен. Който решава кръстословици знае, че известната арабска напитка се нарича арак. Имам и от този вид.
На колко години е най-старата Ви бутилка?
От началото на 60-те години на ХХ в. са моите най-стари екземпляри. За съжаление на етикетите им не пише дата на производство, но като зная как и откъде съм ги взел, такава ми е сметката.
Верно ли е, че сте открили първият в страната Музей на малките бутилчици?
Да, така е, но той е и за двете ми хобита на малките бутилчици и на бирените чаши и се нарича Музей на малкия алкохол. От една страна това са малоразмерните бутилки, а за бирата – малки като градуси алкохол. Едната част от експозицията са малките бутилки, а другата е другото ми хоби – бирени чаши. В момента имам над 4200 чаши от 139 държави. Защото може би няма държава, която да не произвежда бира, дори и арабските, макар че там бирата е безалкохолна. Тук проблемът е, че все по-трудно се намират държави, от които нямам бирени чаши. Почти от цял свят имам чаши. Най-много са европейските. В Африка са доста трудни и ми липсват чаши от 7-8 държави. Другото ми слабо място са арабските държави, пък са и затворени
Какви видове са чашите?
Всяка бира, според цвета й, се пие в различна чаша. Събирам абсолютно всичко – от малки рекламни чаши до порцеланови. Само да е марка бира, а не бирена чаша като чаша.
Освен удоволствието да попълните колекциите си, какво друго Ви дава колекционерството, г-н Нейчев?
Мисля, че не е толкова важно да говора за бройки и колекционерство. По-важно е, че имам приятели – колекционери из цял свят и за двата вида хоби. Няма значение за коя държава става дума. Обаждам се, че пристигам и винаги ще дойде някой да изпием по една бира и за си поприказваме. Това е най-важното. Освен това, много важни са спомените. При малките бутилчици е по-лесно като намиране. Отиваш в магазин, вадиш колкото си преценил евро, купуваш си и край. При чашите нещата не са такива. Чашите никъде не се продават. Те са рекламни и заведенията ги получават от фирмата производител. Да вземеш чаша, трябва да влезеш под кожата на сервитьора, на бармана, на управителя…Да ти я продаде, да ти я подари и т.н. Така се получават интересните ситуации. Да се сдобиеш с една чаша, трябва нещо да направиш, да го впечатлиш човека срещу тебе. И това ми се случва много често. Имам много интересни случаи.
Имам чаша от най-ниския бар в света. Става дума за Мъртво море, а барът е на 325 метра под морското ниво. През месец януари отиваме в Израел на Мъртво море. Барът не работи. Но аз видях на една маса бирена чаша. Викам си жив или мъртав, трябва да имам чаша от тук. Гледам, няма човек. По едно време се появява един с работна манта. Обяснявам му, уж се съгласи. Започна да рови из едни шкафове. Разбрах, че търси нова. Не ми трябва нова, човече, тази искам, използваната. И той ми я подари. Много си я ценя.
Основно са ми подарявали . Сещам се за Гибралтар. Знам че има чаша там. Целия полуостров обърнах. В крайна сметка в един бар ми се усмихна щастието. Обяснявам, че съм колекционер и вадя пари да я купя. Барманката ме гледа, гледа и ми я подари…
Как съхранявате експозициите си?
Подредени са в нашия ресторант „Щастливците“, на Старозагорските минерални бани. Направил съм рафтове. Това не е проблем. Големият проблем е миенето им. Като започна да ги мия, много често се случва жертви да падат. Представете си как се мият над 4200 чаши . Това е само моя работа, тъй като нямам доверие на друг.
Надявам се през пролетта, карантината да бъде бъде свалена. Всеки който желае може да ни посети. Музеят е безплатен.
В България има ли други колекционери на малки бутилчици и на бирени чаши?
О, да, дори имаме организация. Събираме се веднъж в годината, но непрекъснато поддържаме контакти, обменяме си експонати. Не сме много – около 50 човека. Освен това имаме световна организация на колекционерите на бирени артикули, в която членуваме представители от 30 държави. На две години се провежда международна среща – веднъж в Европа, втори път – в Северна Америка и т.н. През 2021 г. ще бъде в Турция. Членовете са колекционери на бирени капачки, подложки, кенчета, етикети, бутилки, чаши и пр.
Според мене, най-важното нещо в колекционерството е от една страна обогатяване на знанията за света, от друга – стремеж да отидеш в дадена страна, да видиш и да вземеш от извора и от трета – да намериш нови приятели и съмишленици.
В началото на новата 2021 г. какво е пожеланието Ви към читателите ни , към колекционерите и към себе си?
Да се сложи час по-скоро точка на коронавируса и да тръгнем да пътуваме по света. Каня всички, които харесват нестандартните музейни сбирки, да заповядат на по бира в „Щастливците“ и да разгледат колекциите ми. В свободното време, в което нищо не правя, съм си направил маршрута за околосветско пътуване. Това ми е мечтата и дано пред 2022 г. я осъществя. Та пожелавам на всички повече усмивки и пътешествия у нас и по света!
Росица Ранчева