Криминална пиеса е първата премиера на ДТ „Гео Милев“ за 2021 г.

На 19 януари 2021 г. от 19:00 ч. Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора ще представи първата си премиера за годината „Осем жени“. Това е френска пиеса от Роберт Тома, класик в жанра „полицейска драматургия“. Особено популярна е през 60-те години на ХХ в. Пиесата е писана през 1958 г., но е реализирана три години по-късно в Париж. След това започва активна реализация по света, в т.ч. и в България. През 2003 г. французите правят и филм с едни от най-големите френски кинозвезди.

Стефан Делев е автор на сценичния вариант, на музикалната картина и е режисьор на постановката.

Участват всички актриси от Драматичен театър „Гео Милев“ -Светла Тодорова – в ролята на Габи, Илина Илиева – Сюзан, Мария Пенчева – Катрин, Мария Енева – Огюстин, Галя Александрова – Мами, Елена Азалова – Мадам Шанев, Миленка Сотирова – Луиз и Диана Найденова – Пиерет. Сценографията е на Златан Дрянов.

Осем жени се готвят да празнуват Коледа в едно семейно имение. Извършено е убийство. Затворени в провинциалната къща, напълно откъснати от света те разбират, че…

Осем героини, осем истории, осем причини за убийство. Всяка от дамите разкрива своите тайни. Коя ще бъде най-хитра в играта на котка и мишка? Наистина ли винаги е добре да се казва истината?

Вземете лупата и оставете малките си сиви клетки да работят …

Стефан Делев отказа да доразкаже съдържанието. Според него в пиесата „има тайни, които не бива да разкриваме предварително“. Така е при криминалетата.

Господин Делев, защо избрахте да поставите на старозагорска сцена „Осем жени“?

Много отдавна я имам в моето портфолио и съм се подготвил за реализирането й, но е много трудно да се намерят осем свободни актриси в един театър. Винаги са свързани с други пиеси и така се е отлагало във времето. А тя е много интересна, защото жените са през цялото време заедно. Това са осем пълнокръвни интересни женски характери . Всички са различни като темперамент и жизнен опит, като възраст и имат своите конфликти. Това са майка с двете си дъщери, две сестри, прислужничка и камериерка. Интересни са като биографии.

Когато поставям пиеси, моята най-голяма цел е да има въздействие върху публиката, която да следи действието с интерес. Винаги съм бил далече от това, да правя някакви спектакли, които са екцентрични и интересни за постановчика, но публиката не ги разбира и не иска да ги гледа. Искам публиката да ги гледа с интерес, да ги разбира, да следи сюжетната нишка, в случая криминалната история. Да прави свои разследвания, коя от дамите би могла да бъде убийцата и защо…Защото несъмнено извършителката на убийството е една от осемте.

С какво сюжетът на „Осем жени“ кореспондира с днешно време?

Паралелът е, че през цялото време има напрежение между хората. Има недоверие сред присъстващите, каквото има и в нашето общество. И ние сме изтъкани от съмнения за много неща.

В моята постановка съм направил компилация – препратки към „10 малки негърчета“ на Агата Кристи и „Убийство в Ориент експрес“. Кореспондират със затворената ситуация и група хора, от които единият или няколко са убийците.

Росица Ранчева