Луксозен календар за 2021 г. посвети на старозагорските поети и писатели областният управител
Областният управител на област Стара Загора Гергана Микова издаде луксозен календар за 2021г. Посветен е на 12 български писатели и поети от ХІХ и ХХ век, родени, живели или творили в Града на поетите.
„Благодаря на Музей „Литературна Стара Загора“ , чиято идея реализирахме, уточни за Dolap.bg г-жа Микова. – Идеята дойде от факта, че на 16 февруари 2021 г. ще навършат 60 години от основаването му. Ще се отбележат и няколко кръгли годишнини на старозагорски поети и писатели. Това беше изходната ни точка за подбиране на творците, които представихме в календара. Трябва да благодаря и на творците от фирма „Акрон“, които на практика реализираха Календара. Това са специалисти, на които вече четвърта година се доверяваме за изработката на нашите календари и не случайно. Защото те влагат много хъс и ентусиазъм.
Този календар за пореден път е акт на това, когато се работи в екип, какъв е резултатът. Много хора ми се обадиха да ме поздравят и аз им благодаря. Но това не е дело на Гергана Микова, а на не малък екип. Аз искрено се гордея и благодаря на всички“, каза Гергана Микова.
През месец януари, Календарът „открива“ даскал Петър Иванов /1847-1927/:поет, преводач, публицист и просветител, автор на стихотворения, исторически драми и мемоари , един от членовете на Българското книжовно дружество от 1884 година. Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875) и Априлското въстание (1876). Заради това е съден и му е забранено да учителства в пределите на Турската империя.
Месец февруари е посветен на Кирил Христов. Работи в широко литературно поле – лирика, драма, епос. Творчеството му е голямо по обем (около 40 издадени книги), несъбрано и неиздадено пълно досега с критически коментари. Мемоарите му ,,Затрупана София“ (1944), ,,Ад в рая“ (автобиографичен роман, 1997) и ,,Време и съвременници“ (1999–2001) съдържат ценна информация за литературния бит, за литературните и обществените нрави, за характерите на българските писатели от края на ХІХ и първата половина на ХХ век. Атанас Далчев нарежда Кирил Христов сред петимата големи български поети заедно с Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов.
За март е избран певецът на арменците, харамията от Чирпан Пейо Яворов. Той е символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Смятан е за един от най-големите български поети на XX век. Тази година ще се честват две кръгли годишнини свързани с гениалния лирик – 120 години от отпечатването на първата му стихосбирка „Стихотворения“ и 110 години от премиерата на драмата му „В полите на Витоша“.
Месец април е отреден за първия български фантаст Георги Илиев, на когото следва са се отбележи 140 г. от рождението. Изключително интересна личност. Син на въглещар и внук на свещеник. Учи в семинария, турските власти го залавят като руски шпионин и го заточват в Диарбекир, от където избягва. В Германия завършва строително инженерство. Участва в Първата световна война. Автор е на първите фантастични романи „О-Корс“ и „Теут се бунтува“, както и на неиздадените „Смърт в небесата“ и „С космическа ракета“ с по-ранно заглавие „До Сатурн и Венера“ .
Дано културната общественост на Стара Загора най-сетне отдаде дължимото на тази изключителна личност и препогребе тленните му останки, които са захвърлени в общ гроб в Хрищенския гробищен парк.
През м. октомври 2021 г. на неповторимия Димитър Подвързачов също следва да се чества 140 години от рождението. Той е представен в листа за месец май. Подвързачов е изявен поет – символист, преводач, сатирик, драматург, журналист, редактор, издател и фейлетонист. И до днес обаче няма издание на събраните му съчинения. Той е известен повече като съставител заедно с Димчо Дебелянов на първата антология на българската поезия, а също така като организатор и насърчител на поетите-символисти. В интернет творчеството на Подвързачов изобщо не е застъпено. Припомнянето за него може би ще положи началото на запълването на тази празнота.
„…И знаете ли защо хората са вечно сами?- продължи той.- Защото никога не се откриват напълно един пред друг. И не че не могат, но не смеят. Да, не смеят. В душата на всеки човек има едно потайно кътче, което той никога никому не поверява. И когато един казва на друг – аз съм искрен, аз ти разкрих цялото си сърце и ум, все пак и двамата знаят, че “потайното кътче“ не влиза в сметката, а тъкмо то е същинският човек“ Из „Незнания“ на Георги Райчев.
Георги Райчев, за когото ни припомня календарната страница за месец юни, е бил писар, деловодител, библиотекар, коректор, журналист, инспектор по читалищата и др. За деца е написал 16 книги с разкази, приказки и легенди.
„Георги Райчев е любим, сладкодумен и мъдър разказвач, отбелязва Ран Босилек.- Неговите приказки се четат с истинска наслада от малките българчета. Те са написани на чист и звучен български език“.
„Пламват нежни, пламват бели, пламват милвани вълни,
в моята душа изплели път към звездни висини.
Виждам първата си пролет, виждам първия си блян,
от ръце, които молят, в люлки сребърен люлян.
И трепти любов златиста, чиста като първи сняг,
в моята душа лъчиста, възвисила светъл стяг.
Ти ела, недей ме чака сам-сама в пустинен път,
капки огнени сред мрака, мойте жалби ще заспят…“ /“Пламват“
Това е откъс от стихотворение на най-нежния лирик Николай Лилиев, на когото е посветена страницата за месец юли.Неговите думи докосват сърцето, а душата направо ликува. Лилиев е поет, който ни напомня, че никога не е късно да бъдем романтични. Стиховете му омайват, правят ни по-добри хора. Творчеството на поета заслужено се нарежда сред шедьоврите на българската литература.
Направил е достатъчно много не само като поет. Той има особен принос върху развитието на театралната култура в България. Привлича на своя страна най-добрите преводачи в страната по онова време и успява да ни „подари” огромна част европейската класическа драма – Уилям Шекспир („Сън в лятна нощ“, „Ромео и Жулиета“, „Крал Лир“), Пиер Корней („Сид“), Хуго фон Хофманстал („Електра“), Виктор Юго („Ернани“), Алексей Толстой („Цар Феодор“).
Опитът на европейския модернизъм и символизъм, богатата културна и литературна ерудиция на поета са вградени по такъв начин в лириката му, че тя представлява изключително постижение на българската литература, представлява нова степен в културата на лирическото изразяване.
През август ще си спомним за един от най-големите български хумористи и художници – Димитър Чорбаджийски- Чудомир.
Роден е в павелбанското село Турия. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участва във войните, работи като гимназиален учител в Казанлък), специализира рисуване в Париж. До смъртта си (26.12.1967) е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член е на Върховния читалищен съвет . Първите му изяви в печата са карикатури и римувани злободневки, следват фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази на Чудомир го правят изключително популярен. Те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: „Не съм от тях“ , „Нашенци“ , „Аламинут“ , „Кой както я нареди“, „Консул на Голо бърдо“ и др. Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело.
През м. септември ще си спомним за Иван Хаджихристов – поет и преводач. Печата първата си творба „Хризантеми” в сп. „Светлина” едва 14-годишен. Ръководи поетичен кръжок в гимназията в Стара Загора. Включен в Гео Милевата „Антология на българската поезия” (1925). Участва в литературният кръг „Стрелец”. Книги: „Тринадесет мистерии” (в съавторство с Иван Мирчев, 1921), „Гибел” (1924), „Елен и гора” (1938), „Денят” (1961), „Избрани стихотворения” (1963), „Месецът слиза зад мен” (1968), „Избрани произведения” (1969), „Марсианско вино” (1983). Работи като съдебен чиновник. Един от основателите и първи ръководители на Радио Стара Загора, негов директор през 1937-1939 г. Превежда руски и унгарски автори.
„Нощта се разсипва във блясъци
по върховете.
Слънчогледите
погледнаха слънцето:
Зората от сън се
пробуди
сред гръм от картечници:
От далечните
склонове
– удар след удар-
заплющяха
луди
куршуми-олово.
Топове
като зинали слонове
зареваха…
Трепет и страх.
Слънчогледите паднаха в прах…
„Из „Септември“
Вероятно веднага познахте откъс от поемата „Септември“ на Гео Милев. На него е отреден месец октомври. Гео е гениален европейски поет, публицист, преводач, художник, изкуствовед, журналист, издател. За своите 30 години оставя обемно творчество, което се родее с модерните тенденции на изкуството.
Ноември е месецът на Иван Мирчев. Първите му публикувани стихове са в сп. „Бисер“ през 1913 година. От 1916 до 1918 година е редактор на старозагорското литературно списание „Хризантеми“. От 1921 до 1948 година работи като чиновник в старозагорската банка . Негови стихове са публикувани в „Златорог“, „Везни“, „Септември“, „Пламък“ , „Литературен час“, „Литературен фронт“ и други.
Мирчев организира първата самостоятелна изложба на художника Иван Милев , която се провежда в родния дом на поета.
От 1967 г. е Почетен гражданин на Стара Загора.
Негово дело са 23 стихосбирки, сред които : „Реките викат“ ; „Есенна флейта“ ; „Златно и синьо“ ; „Самарско знаме“ ; „Срещи с Гео“; „Парламент на чувствата“, „Часовник на стареца“; „Есенни наздравици“; „Цигулка под прозореца“ и др.
Календарът завършва с един от най-елегантните поети – философи Веселин Ханчев. Той още е публицист, преводач, заслужил деятел на културата . Автор е на гражданска и интимна лирика, на пиесите „Злато“, „Отровен хляб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда „Героична комедия“ от Е. Ростан , творби от френски и руски поети. Негови стихотворения са преведени на немски, руски, френски, полски, румънски, украински, унгарски, чешки, японски и др. езици. Почетен гражданин е на Стара Загора.
Най-цитираната негова мисъл е „Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга“. Нищо учудващо, той сам е повярвал в това от преживяното и загубеното. А ние няма как да не се доверим на опита. Душата на поета никога не лъже.
Освен че ни припомня и провокира да прочетем повече от и за 12 знакови български автори, Календарът на областния управител показва важни дати и празнични събития.
Росица Ранчева
