Бароков концерт в Операта: едно луксозно преживяване за сетивата
Изящен бароков концерт сътвориха на 27 декември на сцената на Държавна опера – Стара Загора: Виктор Крумов – диригент, Яница Нешева – сопран, Петя Петрова – мецосопран и камерен оркестър на Старозагорска опера в състав: Константин Косев – цигулка, Милена Димова – цигулка, Юлия Кирова – виола, Ана Михайлова – виолончело, Станислав Георгиев – контрабас, Мануела Манолова – чембало и Атсуфуми Ужийе – ударни, блок флейта.
Концертът бе един красив музикален подарък за Коледа, който за меломаните бе един неочакван подарък под елхата от музикални удоволствия на Операта. Неочакван и затова толкова вълнуващ! Неочакван и защото от години тази музика не бе звучала тук- Монтеверди, Пърсел и Хендел.
Абсолютно луксозно преживяване, пътешествие в една епоха на кралски разкош. Пътешествие с гондола със запалени факли и с кралска свита из каналите на Венеция. Мекота на кадифе, златисти обшивки, искрящи бижута, огромни бели перуки, повей от ветрила с паунови пера….
Човек се отнася в такива представи от вълшебната музика, която струеше от сцената на Операта. Присъстващите в залата, които се престрашиха и си позволиха удоволствието, имаха един астрономически час на разположение, за да се пренесат в далечни светове, да си представят вълшебни гледки и да се усетят много специална част от едно отминало време на лукс, стил и разкошество.
Идеята за концерта и подредбата на изпълненията е на Петя Петрова, мецосопран, певица с огромен капацитет,с глас, който изпълва залата до последния ред на балкона и търсещ творец с широк хоризонт. Без да съм познавач на бароковата музика в детайли, казвам, че барокът е на мецосопраните, чийто глас и тембър абсолютно „отиват” на тази епоха – на необработена сурова коприна, на неизследвани дълбочини, на неовладяни светове отвъд познатото, на драматизъм.
Сопранът Яница Нешева бе диамантчето в златната огърлица на този концерт – нежна, недоминираща, подкрепяща, стабилна, нюансирана, с много отблясъци в гласа.
С удивление зрителите наблюдаваха сред оркестъра Атсуфуми Ужийе, който в някои от изпълненията свиреше едновременно на барабан, блок флейта и с крака си задвижваше едни разкошно звучащи камбанки!
Концертът си имаше звезди с една дума!
И като цяло беше незабравим. Разкошна емоция в тези празнични дни. Вълнение, което държи и зарежда за дълго.
Поздравления за всички „замесени” в този незабравим подарък!
Уляна Кьосева
Изкуството на бароковата епоха възниква по време на абсолютната монархия в Европа. То е призвано да прославя и пропагандира могъществото на властта, аристокрацията и църквата, като същевременно по оригинален начин изразява и прогресивните идеи на съвремието. С понятието барок (изискан, странен, необикновен) се определя стил в изобразителното изкуство и архитектурата, характерен с монументалност и декоративност. В музиката изяществото и изискаността се проявява чрез орнаментирането на мелодията. През бароковата епоха процъфтява жанрът на италианската ореrа seria – сериозна опера. В основата ѝ са героико-митологични и исторически сюжети с главни герои богове или велики личности. В музиката на преден план е красивото, виртуозно пеене – bel canto. Изящните декори и облекла на артистите допълват общия музикален замисъл.Водещи барокови автори в жанра на opera seria са Алесандро Скарлати, Георг Фридрих Хендел и др. Популярни вокално-инструментални жанрове за хор, солисти и оркестър са оратория, кантата и пасион. Ораторията е мащабно многочастно произведение с драматичен сюжет, с духовен или светски характер. При тези жанрове подобно на операта се изпълняват увертюра, арии, речитативи, ансамбли и хорове, но са предназначени за концертно изпълнение. Разцветът на инструменталната музика е ознаменуван с появата на цигулката в град Кремона, Италия, създадена от майсторите лютиери Страдивари, Амати и Гварнери. Композиторите Антонио Вивалди, Арканджело Корели и Джудзепе Тартини създават виртуозни цигулкови творби и допринасят за развитието на инструменталните жанрове: сюита, соната, солов концерт и кончерто гросо, изградени на основата на контрастното редуване на няколко различни по характер части.
Снимки Рад Димитров за Държавна опера-Стара Загора