Коледуването и уникалният ямболски буенек

На връх Рождество Христово в Ямбол се провежда Коледарски празник. Ямболските коледари са единствените в страната, които не само пеят и благославят, но и танцуват.

Повече от век се съхранява традицията на танцуващите коледари. Възникнал в най- стария ямболски квартал Каргон, коледарският буенек и до днес пази своята неповторимост. През 2018 г. Фестивал „Ямболски коледарски буенек“ бе защитен от община Ямбол пред Патентното ведомство като запазена марка и това име, заедно със специално изработеното лого на фестивала, вече са регистрирани като ямболски патент.

Съществуват два вида буенек – на „Каргона“ – където са пременени с бели ризи, тънки черни вратовръзки, бричове, ботуши с шпори, кожухчета и калпаци; с по-бавен, по-елегантен и по-сдържан танц и на „Баира“ – с традиционно селско облекло – калпаци, китки, пуканки, ботуши и шпори; с по-мощен, по-висок, по-бърз и по-емоционален танц.

Особено вълнуващо е в най-старият квартал на Ямбол Каргон. Подготовката за коледуването и облеклото на коледарите, започва около месец преди това. Събират се все лични момци (броят не е от значение – до 20), избират си станиник ( само той може бъде задомен), наметнат  с тежък ямурлук, бъклица в ръка, със тежка стъпка и достолепие води кудата към следващата къща . Първи  е баша (начело на кудата) , наперен левент, със сабя в ръка,  и куйрук (на опашката) – здрави и силни момчета, които да „опъват” редицата. Между тях коледари, наредени по височина. Котката (облечена с кожи, маскирана, с опашка и торба) е важен персонаж. Шутовската й роля  забавлява стопаните : тя мяука силно, търкаля се на  кълбета, умилква се и ги прави по-щедри в даренията си,  досажда им, и понякога я гонят – символично чрез нея гонят злото от дома си.

Коледарите са облечени  с войнишки брич, бяла риза, елек, обшит с кожа и гайтани, червена кърпа, ботуши с шпори, кожен калпак, обкичен с пуканки и чемшир с варак, кожени колани, за които са захванати. Буенекът е красив танц – тропайки с крака, опъната в права редица, удряйки ботуши, при което се разнася звънът  на шпорите и дружни викове огласят квартала.

Красивият буенек ( хоро), стройните опънати редици напети коледари, наредени по височина(по войнишки),  еднаквостта на облеклото, полуобърнати  с гръб един към друг,  шумът от тропащи крака и шпори, вероятно е повлияно от войниците в Каргона и е израз и стремеж към изразяване на самочувствие,  дисциплина и копнеж за свобода на българина, изразен по единствено възможния начин по време на турското робство чрез красотата и великолепието на този танц . Това облекло (за квартал Каргон) и уникален коледарски буенек са характерни единствено в Ямбол, запазени и до днес във времето. Коледата  и коледуването са празник, който е очакван с нетърпение от малки и големи.

Боеник или буенек представлява несключено, много буйно хоро. То се играе за берекет и за здраве, по традиция от лазарките на Лазаровден. Лазарките подскачат високо и тропат с крака, за да растат високо житата и да се плоди добитъкът. При танца размахват пред себе си бели лазарски кърпи.

По махали или по другарска линия се събират няколко моми и определят измежду тях буенецът – най-хубавата мома и най-добра лекостъпа играчка. Нагласят ги със специално облекло и украса.

След обяд (към икиндия) всички буенци се събират на мегданя в центъра на селото. Там е събрано почти цялото село. Лазарките пеят песни, посветени на труда и красотата на отношенията между хората, а буенците се надиграват.

Подобно на лазарския обичай има и мъжки буенец, който се изпълнява предимно в източна българия от т.н. куди или коледари.

Танцувайки в синхрон, всяка тяхна стъпка представлява ударен такт под звуците на соловите инструменти, коледарите поемат ролята на ритмообразуващ музикален инструмент. Танцът буенек е заимстван от лазарските танци, като е допълнително адаптиран за мъжко изпълнение, също така представлява ритуал за встъпването на юношите в мъжество. Танцът на буенците датира от 30- те години на миналия век и възниква в Ямболска област. По това време там е имало военен контингент и белогвардейци. Легендата разказва, че историята на танца на ямболските коледари е свързана именно с военните, дрехите на коледарите наподобяват войнишка униформа – с брич, шпори, ботуши, бяла риза и кожен ремък за колана, кожената шапка от астраган. Именно тази еднаквост на униформите придава на кудите строева дисциплинираност и авторитет. Командите, които се дават, също ни препращат към онези времена, когато е имало много военни в Ямбол.

Счита се, че характерният коледарски буенек, сродява момковия и моминия лазарски цикъл.

https://www.youtube.com/watch?v=_htRhR94odw

.