Старозагорски поети посветиха стихове на Рождество Христово

Макар и онлайн, но за да спазят традицията, на 23 декември 2020 г, знакови поети на Стара Загора направиха рецитал, посветен на Рождество Христово.

Началото даде председателят на Дружеството на писателите Таньо Клисуров със стихотворението си „Любов в нощта на Рождество“. Щафетата поеха Ботьо Буков, Трифон Митев и Йордан Пеев. След тях три дами прочетоха свои стихове – Красимира Бобева, Тоня Клисурова и Керка Хубенова. Следващият беше Йордан Атанасов. На финала своите поетични изповеди направиха Мима Иванова и Искра Енева.

На читателите на Dolаp.BG, Таньо Клисуров пожелава:

„ Пожелавам Ви да бъдете здрави и да се измъкнете от тази ковид заплаха. Нека имате повече усмивки и светлина в личния си живот. Нека Ви съпътстват полетите на мисълта и на духа. Желая успехи във всички Ваши начинания през идващата 2021 г. Поздравявам Ви с настъпващите празници.

Честито Рождество Христово!

Честита Новата 2021 г.!“

Таньо КЛИСУРОВ

ЛЮБОВ В НОЩТА НА РОЖДЕСТВО

Хайде да бъдем, любима, за малко луди

в тази рождественска нощ, стига сме страдали!

Толкова месеца вече сърцето се труди –

нека сега го дарим с капчица радост.

Нека подирим пак младостта ни къде е,

нищо, че утре ще ни болят главите,

нищо, че утре мъдро ще изтрезнеем,

като след младо вино, на екс изпито.

Стига сме водили мрачните протоколи

колко връстници наши вихрушката е отвяла.

Пий и целувай, въпреки белите ореоли!

Божият син ще се роди, не си ли разбрала?

Ето ти чашата, вземам своята чаша.

Може би Йосиф с Мария тъй ръце са преплели.

Да се целунем пак с онази целувка наша,

дето повика децата ни – с два щъркела долетели!

МАРИЯ

Мария, Мария обичам името ти, защо да крия,

то у мен като в църква висока звучи.

И ми дава кураж – като името на онази Мария

с най-майчините от всички женски очи.

Ти си любимата, ти си майката, ти си

всичко, което думата Всеотдайност може да побере.

Девет кръга върху гръдта ти са изписани,

точно в средата улучва жестокото острие.

Злото, което премеждия праща, не се ли насити?

Но ти ме пазиш от неговата ожесточена стръв.

Ти си ранената, а бършеш нежно с косите си

драскотините мои с нищожни капчици кръв…

Днес седя в едно кафене. Побелял съм, защото

вече изпих житейската чаша дълго кафе.

„Мария!“ – вика на сервитьорката от бар плота

барманът с бяла риза и панталони от кадифе.

Виждам момиче с безвкусен гердан на шията,

с разкривени токчета и червило с ярък цвят.

Искам да изкрещя: „Не я наричай Мария!

Две са Мариите – една на небесния, една на този свят.

Първата роди Божия син, втората – моя.

Те ме закрилят еднакво от земното зло.

На едната Мария, когато съм слаб – се моля,

другата с устни лекува горещото ми чело.“