Размисли на Любомир Любенов за годината, която си отива

Годината на многото ненаучени уроци си отива.

Според математиците 2020 не е съвършено число, дори не е симетрично, но някак странно изящно – 20 се оглежда в 20.

Годината започна с информация от Ухан…Слушахме и дори не си дадохме сметка, че ако мечката играе у съседите, тя непременно ще дойде и у нас.

И тя дойде…

Време беше Светът да се огледа.

Само преди година това, което се случва сега, щеше да бъде фантасмагория.

Да, ама не!

Предстоят още много уроци, но нека научим този.

Урокът, който поражда въпроси. Урокът, който ни кара да се огледаме.

Бяхме ли , ще бъдем ли по-добри един към друг?

Поощрихме ли, изказахме ли възхищение към хората близо до нас?

Благодарихме ли на хората, които ни отбелязаха, забелязаха, помогнаха.

Къде ли е бялата лястовица?

Как да чуем песента на колелетата?

И препрочитаме Йовков:

„Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!“

„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората. С тая каруца щеше да се връща Джапар и Шакире щеше да го чака. Тя трябва да пее! И Сали Яшар започна да почуква по дисковете с чука, даваше ухо, внимаваше, ловеше всеки звук, проверяваше всяко съзвучие.“

Светли да са празниците!

През 2021 г. нека бъдем по-добри един към друг, отколкото в годината, в която 20 се оглеждаше в 20.

Любомир Любенов