Старозагорски митрополит Киприан пред Dolap.bg:”Честито и благословено Рождество Христово“

Ваше Високо Преосвещенство, изминава една необикновена 2020 година. Подготвени ли бяхме да приемем предизвикателствата й? Къде беше нашата сила? Коя беше слабостта ни?

Всяка година от земния ни живот носи своето достойнство и своя кръст. Тази беше наистина необикновена, защото пандемията стовари тежестта на страха за утрешния ден. Пострадаха близки и далечни хора. Някои се излекуваха от Ковид -19, други завършиха земния си път, оставяйки след себе си болка и несигурност. Болестта и постоянната борба с нея утаиха в душите ни умора и в някаква степен безнадежност. Това е слабостта ни. А силата ни се крие в думите на Спасителя: „ Аз съм пътят и истината и животът“ / Йоан 14:6/. Това послание е път през изпитанията, път през болките, път, чиято основа е дейната надежда.

Кои книги, думи, човек, са ви вдъхвали вяра и надежда в моменти, когато сте се чувствали слаб? Къде да потърсим още сила в тези дни на страх и безутешност?

Не случайно наричат Библията Книга на книгите! Там има отговори за всички въпроси, които терзаят душите ни. Чрез Свещеното писание се отварят очите на сърцето ни за неща, които са пред нас и до нас, но не сме ги съзирали. Там имаме възможност да видим страданието в надземната му перспектива, в проекцията на Духа, където живеят душите ни. В Библията, в житията на божиите угодници, в творенията на светите отци, ние намираме сили и основание да полетим над болката, не за да избягаме, а за да се възвисим над нея.

Защо хората се стремят по празниците към изобилие на трапезата и подаръци? Ще разберем ли, че най-големият подарък е Животът?

Душите ни винаги търсят своя Създател, но често не там, където всъщност е Той. Идването на Рождество Христово носи своята благодат за всички хора, защото сме Божии чеда. Когато вярата ни е колеблива или я няма, ние свързваме това предчувствие за духовна радост и хармония със земна пищност. Няма нищо лошо в това да се порадваме и на трапеза, и на подаръци, стига преди това да сме влезли в духовността на празника с молитва, с изповед и причастие, с добри дела. Защото там наистина ни чака Животът, без Който не могат да туптят сърцата ни.

Аз мисля, че все повече хора се докосват до тази истина. Рождество Христово свидетелства вече две хиляди години за тържеството на надеждата, на сбъднатата надежда. В духа на празника трябва да загърбим всяко отчаяние, да се молим и подкрепяме с всички сили страдащите, лекарите и държавните институции в борбата с коварното заболяване. Раждането на Спасителя дарява живот на всяко добро начало, сили за преодоляване на трудностите.

На Коледа се ражда младенец и книгата на живота му е чиста. Как родителите да обяснят на децата си святостта на този празник? Защото в сегашното време децата май го свързват само с подаръците.

Най-добрият учител е примерът. Когато самите родители живеят благочестиво, те дават най-добрия нагледен урок на децата си. Всички е нужно да бъдем добротворци. Затова възстановихме и списанието „ Нашата вяра“, издавано по времето на моя духовен отец блаженопочиналия Старозагорски митрополит Панкратий. В него се стараем да припомняме и затвърждаваме истината на вярата на нашите епархиоти. Разпространяваме го безплатно заедно със списанието „Божествени искрици“, което пък е предназначено за дечицата. Нуждата от духовна просвета е реална особено сега, когато делниците ни стават все по-прагматични.

Дядо Владико, Вие сияете, когато сте сред деца. Доволен ли сте от работата на неделните училища към църквите? Бихте ли създали детски църковен хор?

Наистина децата носят в себе си истинския заряд на словата, оставени ни от Светия псалмопевец цар Давид „ Господ е светлина моя…“/ Псалом 27/.  Ние, възрастните, имаме задължения към тях. Трябва да разгаряме тази светлина в сърчицата им, да правим  необходимото, тя да не угасва никога, а с годините да бъдат трайни  духовните им дирения.

В последните години увеличихме броя на учениците и класовете на неделните училища към църквите. Създадохме такива училища и извън епархийския ни център Стара Загора, в градовете Казанлък и Чирпан. Тепърва предстои откриването на училища на вярата и в останалите духовни околии на епархията.

Не ми е чужда и идеята за детски хор, още повече, че вече има уроци по пиано и пеене, водени от музикални педагози в помещенията на Културно-просветния отдел на св.Старозагорска митрополия. Дано Бог да даде сили и здраве, имаме желание да се работи и в тази насока.

Какво е Вашето пожелание към читателите на нашия сайт, който е единствен в Стара Загора за култура, изкуство, православие, знание?

Нека се стараем да съхраняваме физическото и духовното си здраве, като спазваме Божиите заповеди. Да се научим да виждаме болките на хората край нас и да помагаме в кръстоносенето им. Така ще бъдем винаги в духа на Рождественския празник, а и той ще стане част от сърцата ни, за да строи в тях потока на добротата и надеждата.Честито и благословено Рождество Христово!