Предколедно интервю с поетесата Виолета Христова
По случай идващите прекрасни празници, потърсихме най-нежните дами на поезията от Стара Загора, за да чуем от тях светлите им и красиви вълнения в това време на очаквания.
Уважаеми поетеси,
за читателите на DOLAP.BG и за нас ще бъде истинско удоволствие да узнаем какво Ви вълнува в навечерието на Бъдни вечер и светлите Рождественски празници. Ще Ви бъдем безкрайно благодарни, ако възможно най-скоро, отговорите на поставените въпроси, които са еднакви за всички Вас.
Желаем Ви здраве и Божията милост да бъде над Вас и Вашите семейства. Да Ви дари с мир, любов и вдъхновение!
ПЕТИ наш гост е поетесата ВИОЛЕТА ХРИСТОВА!
1. Приготвяте ли се за Бъдни вечер и Рождество Христово?
Да, започвам да се приготвям. Досега бях включена в работен режим и въпреки радостните ми вълнения напоследък, не успях да вляза в празничните тоналности. Но предстои.
- Спазвате ли традицията на масата да има определен брой ястия?
Спазвам я – да, но тя и не е особено трудна за спазване. Готвиш и броиш. Кулинарна математика. Обикновено празнуваме цялото ни семейство, всички поколения се събираме в Чирпан от близо и далече. Но този път ще е доста различно, осъзнавам. И все пак ще е същото. Надявам се, че добрият интернет ще подпомогне близостта на сърцата.
- Кой е Вашият специалитет и има ли нещо специално в него?
Нямам специалитет, всяка година разчитам на моментното си вдъхновение и досега не ме е подвело. Е, миналата година коледната питка не ми се получи особено, но здраве да е. Оценява се доброто желание, а и повод да се засмееш на себе си.
- Каква елха украсихте? А дома си?
Елха, лампички… както му е редът. Ами – зелена я. Има клони и стъбло. Това… в рамките на шегата. Е, малко е изкуствена, но то пък кое не е напоследък. Всъщност… коледният дух прави и от най-простата пластмаса – празник. Зависи от очите, с които я гледаш.
- Коя е Вашата незабравима Коледа?
Всяка носи нещо различно и не съм по сравненията. Най-незабравими са ми празниците, когато сме заедно с децата и родителите ми, когато се получи светъл момент на откровение и си говорим стоплящо, когато благодарим на живота, че ни е събрал в обща прегръдка.
- Какви коледни спомени пазите от детството си?
Ами… тогава май нямаше Коледа. Празнувахме Нова година и идваше дядо Мраз. Помня, че баща ми често изпълняваше тази роля в детската градина, където работеше мама и това ми беше радостно и любопитно. - Какви подаръци приготвихте за най-близките си?
Понеже преподавам онлайн напоследък и бях доста натоварена, не сколасах с подаръците. /Е, сигурно се оправдавам сега!/ Надявам се в оставащите 3-4 дни да наваксам. Вътрешно съм взела решение тази година подаръците да бъдат скромни и с кауза. Нямаме нужда от много неща, по-важно е вниманието ни един към друг. Вниманието ни към хората, които се нуждаят от помощ, от подкрепа – още повече. А иначе – излезе преди седмица първата детска книга „Малкият Рой“ с илюстрации на дъщеря ми Ина и това ме направи много щастлива, а се надявам, че успях да зарадвам и много деца.
- Как ще организирате „тихата и свята нощ“?
В тесен семеен кръг и от София някак може да направим видеовръзка с Виена, Мексико, Бургас и Чирпан и да сме отново заедно, макар и по един друг начин.
- Имате ли любим коледен филм?
Напоследък не ми остава време за филми. Но с удоволствие бих гледала „Коледна песен“, май така се казваше филмът за чичо Скрудж.
- Какво обичате да правите през празничните дни?
Обичам да се разхождам, да пътувам, да се срещам с приятели, все неща, които станаха особено ценни напоследък.И вярвам, че пак ще им дойде времето.
- Кой е най-ценният коледен подарък и защо?
Да бъдеш със сърцето си до някого. Дори да е на другия край на света. Да наливаш радостни вибрации в човешкия бульон, да повдигаш с усмивка и добра дума… Такива неща. Оценявам все повече хората, които се пуснаха от дългогодишното вкопчване в себе си, отпуснаха хватката на себето и се запитаха: „Какво мога да направя днес за някого?“
- За какво ще се помолите на Иисус Христос в нощта на Рождество?
За здраве и радост на близките ми хора. За здраве и радост на останалите човеци. И за яснота накъде да вървим, когато сме затворени.
- Моля, подарете ни Ваше коледно стихотворение.
Мога да кажа, че май нямам коледно. Или че всичките ми са коледни. И двете ще бъдат верни. Но ето едно зимно, което става и за Коледа.
Благодаря за въпросите и искам да ви пожелая да бъдете здрави! Нека Бог ни помага на всички – да минем живи и здрави и без страх нагоре, когато лампата е счупена, а стълбата скърца. Весели празници!
Concerto grosso
Всяка зима има своя музика –
и сребърен оркестър от валдхорни.
Не чувам гласовете на снежинките,
но вятърът ги носи неуморно…
И стърже контрабасът по дърветата,
отгоре слизат ледени акорди.
Затрупани под преспите гласчетата
на корените – все едно са болни.
Невидим диригент е вдигнал палката
и маха над света, за да просветне…
Но две напред, една назад са малко –
важни са и няколко нагоре…
Небето е вълшебно петолиние,
а кой разчита златните му знаци?
Снегът затрупва вече всичко видимо
и скърца снежнобяла тишината.
Затворени във ниските си тонове,
човеците мърморят убедително,
че зимата за всичко е виновна
и този сняг е вече отвратителен.
Ще свърши тази ледена симфония,
финалът е съвсем категоричен:
в края на окото идва пролет,
а в края на омразата – обичане
Сърдечно благодарим за отзивчивостта на поетесите Виолета Бончева, Виолета Христова, Мария Донева, Керка Хубенова, Екатерина Стратиева, Тоня Клисурова и Анита Загорова.
Dolap.bg