Предколедно интервю с поетесата Тоня Клисурова

По случай идващите прекрасни празници, потърсихме най-нежните дами на поезията от Стара Загора, за да чуем от тях светлите им и красиви вълнения в това време на очаквания.

 „Уважаеми поетеси,

 за читателите на DOLAP.BG и за нас ще бъде истинско удоволствие да узнаем какво Ви вълнува в навечерието на Бъдни вечер и светлите Рождественски празници. Ще Ви бъдем безкрайно благодарни, ако възможно най-скоро, отговорите на поставените въпроси, които са еднакви за всички Вас.

 Желаем Ви здраве и Божията милост да бъде над Вас и Вашите семейства. Да Ви дари с мир, любов и вдъхновение!”

 ЧЕТВЪРТИ наш гост е поетесата ТОНЯ КЛИСУРОВА!

Най-красивите коледи останаха в детсвото

Приготвяте ли се за Бъдни вечер и Рождество Христово?

За мен Коледа винаги е била по-скоро състояние  на духа, някакво особено чувство, което се ражда в човек, отколкото ден от календара. Тя е нуждата от уют и дом, тя е чувството, което те кара да се завърнеш вкъщи, където и да си. Коледа е споделеност, корички от мандарини върху запалената печка, Коледа е мама и татко, споменът за баба и дядо, писмото,което пишех до Дядо Коледа с неукрепнала още ръчичка и което сега пише синът ми…

Спазвате ли традицията на масата да има определен брой ястия?

В коледната нощ винаги ни събира мама. Тя е тази, която спазва една от най-българските традиции – да замеси питка, в която слага пара, а след това татко разчупва на масата. Аз обикновено съм отговорна за десерта и „подслаждането“ на празничната вечер. Всяка година по традиция приготвям баклава .

Каква елха украсихте? А дома си?

Живея в малка къща в гората, над Стара Загора, заобиколена от борове, които ухаят на смола целогодишно. Лете, когато ги напече слънцето и зиме, когато от север бръска „Боазът“. Едно от тези борчета расте и в нашия двор. В седмицата преди Коледа с моя син се заемаме с неговата украса и тази на къщата . Най-тържественият момент безспорно е поставянето на коледната звезда и включването на празничното осветление. А ако случайно навън прелетят и снежинки, не е ли това истинска коледна магия?

Коя е Вашата незабравима Коледа?

Моите незабравими коледни спомени са свързани с детството. Тогава живеехме в къща,където е бил домът на поета Кирил Христов, която се намира на улица Сава Силов 27. Тези Коледи бяха толкова различни…Пълни със светъл синкав мрак и снежни преспи в двора. Спомням си в една такава вечер татко се прибра от работа със заскрежен каскет и огромна, истинска елха до тавана. За мен беше много важно елхата да е по-голяма от мен. А в крехките чупливи топки се отразяваше светът отвън и светлите детски мечти. Тази Коледа получих куклата Мелинда с дълга синя коса до кръста, която както по-късно разбрах, мама беше открила по описание от въображението ми чак в София. Дали защото бяха част от детството ми, всички коледи на Сава Силов 27 бяха вълшебни. Това остана адресът на моя роден дом, там където се завръщам в сънищата си след години и където се развиват сюжетите на повечето приказки, които днес разказвам на моя син.

Какви подаръци приготвихте за най-близките си?

Мисля, че да направиш подарък на някого е начин да сбъднеш негова макар и малка мечта. Затова и усилията на цялото ни семейство през последните години са да сбъднем мечтите на най-малкия човек вкъщи. А той мечтае Дядо Коледа да му донесе влакче с дървени релси, мостове и тунели. Иначе мама остава най-добра в отгатването на желания, кой за какво мечтае. Обикновено под нейната елха има купчина красиво опаковани подаръци . Там всеки от нас открива сбъдната своя„малка мечта“, придружена с картичка с поетичен куплет от Дядо Коледа и послание да бъдем добри хора. Това е най-хубавата „коледна рецепта“, която съм научила у дома – никога да не спирам да бъда добър човек!

Имате ли любим коледен филм?

Не съм привърженик на тематичните филми. Но си признавам, че обичам много да чета приказки за развлечение и да гледам екранизирани такива.

Кой е най-ценният коледен подарък и защо?

Най-ценният подарък  не може да бъде материален. Вярата, надеждата, подкрепата, които едно човешко същество може да дари на друго, са незаменими. Семейството е точно това…Светнатото прозорче в зимната вечер и това да знаеш, че някъде някой винаги те чака.

За какво ще се помолите на Иисус Христос в нощта на Рождество?

Аз силно вярвам в Бог. Но не в неговия библейски образ. А в този Бог, който живее вътре в мен. Въобще на Бога, който живее в човека. И в този смисъл на него ще се помоля да бъдем верни на себе си повече и по-справедливи, това което последните години сякаш не умеем. Иначе най-човешкото ми и искрено желание е да бъдем здрави всички!

Моля, подарете ни Ваше коледно стихотворение

СТЪЛБА КЪМ НЕБЕТО

От сърцето ми покълна бобчето на доброто.

Зарадвах се, мислех, че е вече безплодно.

И го скрих от всички. От тебе даже,

дето си ми най-близкият…

А то растеше на топло в пазвата ми,

плетеше стълба към небето и Всевишния.

Но ти го откри и дори не помисли,

когато изтръгна стъблото крехко.

Сега как ще се изкача до небето,

за да искам прошка за греховете ти?

Сърдечно благодарим за отзивчивостта на поетесите Виолета Бончева, Мария Донева, Керка Хубенова, Екатерина Стратиева, Тоня Клисурова и Анита Загорова.

Dolap.bg