Предколедно интервю с поетесата Виолета Бончева

По случай идващите прекрасни празници, потърсихме най-нежните дами на поезията от Стара Загора, за да чуем от тях светлите им и красиви вълнения в това време на очаквания.

„Уважаеми поетеси,

за читателите на DOLAP.BG и за нас ще бъде истинско удоволствие да узнаем какво Ви вълнува в навечерието на Бъдни вечер и светлите Рождественски празници. Ще Ви бъдем безкрайно благодарни, ако възможно най-скоро, отговорите на поставените въпроси, които са еднакви за всички Вас.

Желаем Ви здраве и Божията милост да бъде над Вас и Вашите семейства. Да Ви дари с мир, любов и вдъхновение!”

ПЪРВИ наш гост е поетесата Виолета Бончева!

 

Приготвяте ли се за Бъдни вечер и Рождество Христово?

Близо седмица преди Коледа – усещам вътрешна приповдигнатост,  предчувствие за радост, една доза оптимизъм повече! Свързвам празника със семейството ми,  с децата и  внуците, с традициите, които  винаги създават  атмосфера на сплотеност,  обич и дълбока родова обвързаност.

Спазвате ли традицията на масата да има определен брой ястия?

Винаги спазваме традицията на трапезата да бъдат подредени нечетен брой ястия – содена питка, постни ориенталски сарми, варен фасул, изпечени червени чушки, изпържено кисело зеле, туршия…

Кой е Вашият специалитет и има ли нещо специално в него?

Моят специалитет са картофените гнезда, с пълнеж от изпържени домати, лук и чесън, които поръсени с малко олио, се запичат във фурната.

Каква елха украсихте? А дома си?

Елхата, която украсяваме от десетина години насам, е изкуствена. Обожавам аромата на бор и ела, но това не ме прави щастлива, когато знам, че дръвчето не е вече живо…

Коя е Вашата незабравима Коледа?

Незабравимата Коледа е тази, която свързвам с детството, която беше отрупана със сняг, която ни събираше със суровакници от дрян, собственоръчно украсени, когато обикаляхме къщите на нашата улица, когато дружелюбните съседи ни очакваха с радост и с радост ни изпращаха с по шепа бонбони и орехи…  „Весела Коледа!”, надпреварвахме се да викаме и радостта ни нямаше край…

Какви коледни спомени пазите от детството си?

Един  мил  спомен от детството ми е първата книга, която получих, когато се научих да чета,  „Остров Тамбукту”, от Марко  Марчевски. После  дълго време тази книга беше моя любима и я четях, и препрочитах…

Спомням си  и  как през една снежна Бъдни вечер,  съседът ни,  чичо Пейчо, пристигна с голяма дряновка,  украсена с моркови, чушки, орехи и пуканки, а на върха й се люлееше един огромен картоф, изобразяващ весело човече. За моята крехка възраст това беше  извънредна атракция, непреживяна до този миг… Излязохме да го посрещнем, а той, с кана вино в ръка, в която се цамбуркаше един лимон,  изтропа на снега ситно хорце, изпявайки пожеланията си за дома с прикляквания и подвиквания, докато мустакът му побеля от снежинките…

Какви подаръци приготвихте за най-близките си?

За подаръците няма да кажа нищо, защото изборът им се случва в последния момент, импулсивно!

Как ще организирате „тихата и свята нощ“?

„Тихата и свята нощ” започва да се усеща още през деня, когато стават приготовленията, когато в дома се разнасят коледни аромати и когато приятното напрежение по отношение на полунощните изненади постепенно нараства… Ще има коледни свещи, тих музикален фон… Ще уловим ръцете си, преди вечеря, ще изречем на глас искрена молитва и ще се насладим на трепетното очакване до момента, в който си пожелаем ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

Имате ли любим коледен филм?

Бих се зарадвала на всеки весел филм, който ще допълни празника и ще го направи усмихнат, може и „Сам вкъщи” …

Какво обичате да правите през празничните дни?

По традиция на Коледа, заедно с децата – сега с внуците, пътуваме нанякъде – към някое възрожденско градче или манастир, където разглеждаме коледната украса, похапваме нещо типично за това мястото и късно вечерта се прибираме. Миналата Коледа отидохме до  Свежен и Хисар. Изборът става в последния момент,  спонтанно, преди да потеглим с колата…

Кой е най-ценният коледен подарък и защо?

Най-ценният коледен подарък не е увит в целофан и не е сложен в изплетен вълнен чорап под елхата: това  е усещането, че си здрав, че обичаш, че си в състояние да продължиш да правиш добро,  да се радваш и вярваш…

За какво ще се помолите на Иисус Христос в нощта на Рождество?

Мисля, че не само аз, а всички хора ще отправят своята гореща молитва за здраве, за мир по света,  за сплотеност, за човешка радост и любов.

Моля, подарете ни Ваше коледно стихотворение.

ПО КОЛЕДА

Някой все е на път, някой вечно пътува –
търси гари, таксита, хапва нещо на крак –
преобръща света, в кратка дрямка сънува,
после пак продължава с електрически влак.

За какво му е къща, за какво му е стряха –
мисли, пита човекът своя вътрешен глас.
Има свое небе, океани и вятър
и във всеки хотел влиза, като „у нас”.

Но се случи така, че по Коледа, късно,
отмениха му полет, сякаш времето спря.
Без да иска, на глас, изруга нещо мръсно
и усети, че вътре „чашата му преля” –

беше вик, беше вопъл, ехо дълго, тревога –
неочаквана, остра, задълба го, заби…
Бе тържествен Париж. Беше приказен Лондон,
но на път и самотен бе човекът,
уви…

В полусън и тъга, и в очакване тежко,
зад стъклата огромни – ни следа от живот.
Но в душата самотна трепна нещо човешко,
и звезда се взриви
сякаш
в тъмния свод.

Беше приказен миг, бе магия внезапна
и в окото на пътника трепна сълза.
Беше спомен, надежда, любов вероятно…

и една къща
с грейнала
в нея
елха…

 

МОЛИТВА

Сине божи,
Господи,
в тази нощ е твоето свято рождение.
Край трапезата скромна сме всички събрани –
моят любим, дъщерите ни,
вече отгледани,
Светлият дух на моята Майка
и Духът на Баща ми.
И снегът,
който обредно тръгва отгоре,
носи пак блага вест,
палва с коледен огън звездите.
Аз сега мълчаливо
и за всички живи хора ще се помоля,
и само защото в твоята безкрайна милост вярвам,
ще отпратя сълзите,
които напират в очите ми.

Закриляй самотните, тъжни Марии,
дай им надежда, бди над дома им.
Ако там истинска любов почука –
отвори й вратите
преди разсъмване.
На скитника дай огнище – храм топъл за молитва в душата,
макар да знаем – най-блаженият нищ е,
но е огрян от светлината ти.
На болните – радост, утеха, сила,
на гордите – дай им смирение,
на тези, които съгрешиха –
посочи им път за спасение.
На онези, които истински се обичат –
щастие дари – още и още…

Милост за греховете ми,
които изстрадвам
пред тази проста трапеза.

Свята нощ е.

 

Сърдечно благодарим за отзивчивостта на поетесите Виолета Бончева, Мария Донева, Керка Хубенова, Екатерина Стратиева, Тоня Клисурова и Анита Загорова.

Dolap.bg