102-та си Коледа посреща старозагорката Павлина Ташкова

В добро физическо и духовно здраве, със самочувствие, оптимизъм и увереност, че 2021 г. ще е по-добра от сегашната, дългогодишната учителка по история от Стара Загора Павлина Ташкова, ще посрещне своята 102-ра Коледа. За своите 101 години и половина г-жа Ташкова изглежда перфектно. Умът й сече като бръснач, продължава да се облича елегантно и с вкус, да чете художествена литература и да решава кръстословици без да ползва очила, да следи новините и събитията в Стара Загора и България, да готви вкусните си гозби и да посреща гости – най-често бившите си ученици.

Родена е на 2 юни 1919 г. в Охрид в семейство с четири деца. Баща й е бил банков чиновник, а майка й -домакиня.

„Живеехме бедно, под наем, с едната заплата на баща ми, но бяхме щастливи, защото бяхме задружни, връща се в детските и юношеските си спомени столетницата.-Пазареше баща ми. Стои на улицата и чака да минат селянки, за да купи една кокошка. От това животинче майка ми цяла седмица готвеше различни яденета. Никога не сме се вайкали – олеле, нямаме това или онова. Не си спомням някога да сме заключвали вратите. Съседите също. Мама направи баница и занесе по парче на комшийките. Те направят нещо и донесат у нас. И ръкоделия – плетене, шиене, бродиране, създаване на трудови навици от най-ранна възраст. Човек се учи на труд от малък. Сега на децата не им се възлагат никакви задължения и те като поотраснат стават лентяи и чакат всичко наготово. Затова й ходят да стачкуват и негодуват, защото няма какво да правят и си търсят занимания. И никога в нашето семейство с политика не сме се занимавали. Никога!“

Средно образование Павлина Ташкова завършва в Девическата гимназия в Стара Загора, а висше, специалност „История“ в Софийски университет. 31 години е преподавател по история в същата Девическа гимназия, в Педагогическия институт и Четвърто средно училище в Стара Загора. Любимата й тема в часовете по история е била Възраждането! Според нея това е времето, в което най-ясно личи силата и красотата на българския дух. Сега, като че ли повече от всякога, ни е нужен точно този ренесанс. Дано младите да го култивират у себе си.

Госпожа Ташкова е категорична, че учителската професия е мисия, дар от Бога на чиста и безкористна любов към децата. Тя споделя, че никога не се е ядосвала в училище с ученици. Никога не е вдигнала ръка по време на педагогически съвет, за наказание на ученик. Винаги с усмивка и търпение се е справяла с всички ситуации в класовете.

„Освен по история, учех ги на домакинство, на изискан външен вид, на изрядно поведение. На това особено много държах и горе долу всички са благородни и добре си изпълниха професионалните и житейски ангажименти. Най-добрите учителки по Родопите бяха завършилите Педагогическото училище в Стара Загора. Добри бяха. В Педагогическото училище прекарах най-хубавите години. Децата бяха повече от селата, но бяха възпитани. Учеха със жар. Всички бяха дошли с огромна любов и желание да станат учителки. И станаха“, споделя Ташкова.

Първо правило да бъдеш добър учител е да обичаш професията си. Да си я избрал с любов. Да владееш перфектно предмета си и да преподаваш интересно, увлекателно, предизвикателно. Второ,да да бъдеш близо до учениците си. Да им знаеш душите. Много държах на ревизиите си по домовете им. Често ги обикалях и никога не съм имала неприятности с ученик. Закон е да не ти е другаде акъла, щом си в училище. Да не стачкуваш за заплати. Пенсионирана съм на 190 лева. Никога не ми е минало през ума, че ми плащат малко. Какви са тези стачки? Лекарите ще стачкуват? А истината е, че никак не са бедни. Против това съм лекарят да работи на 5-6 места. Учителите ще стачкуват. Защо, защото вземат безбожни пари от частни уроци ли? Разбира се не всички. Полицаите стачкуват. Хората искат, искат, искат, а какво дават? Срещу какво искат..?“

А ето и „рецептата“ й за дълголетието, за доброто физическо и духовно здраве на тези мъдри години. Мисли, че преди всичко от Бога е дадено. До сега не е ходила на лекар, на преглед, а кара 102-та си година. Задоволява се с малко. Никога за нищо не е била лакома. Никога не скучае. Винаги намира какво да прави.Човек трябва да се чувства полезен на другите с каквото може. Това е и част от живота и от самочувствието.

Обича да стои на терасата си, да наблюдава хората, които минават по улицата и да си съчинява истории за тях. Чете съвременна художествена литература, която учениците й й носят от библиотеката. Без очила работи и чете. Факир е на решаване на кръстословици. От телевизията гледа само новини. Другите програми я изнервят, защото „не са стойностни, а комерчески“. Всеки ден посреща и изпраща гости – нейни ученици. Пие сутрин и следобед кафе с мляко. Добре се храни, екологично, без да се въздържа. Намалила е до минимум месото. Два пъти седмично готви с удоволствие много разнообразни яденета. Синът й е чудесен снабдител на нужните продукти. Като отиде при майка си, поглежда първо в хладилника: има ли масло, сирене, кашкавал, мляко, яйца, плодове и зеленчуци. После обядват заедно. Хубаво е човек да продължава да се грижи за някого и за нещо. А какво по-хубаво от това, да обядваш със сина си.

Никакъв специален режим не поддържа. Не преяжда. Не обича сутрин да се излежава. Домът й е перфектно чист и подреден с вкус, а от пролет, до късна есен е на двора, сред цветята и дърветата в градината си.

На какво Ви научиха изминалите 101 години, госпожо Ташкова, питам, а тя ми отвръща без да се замисли:“На търпение. На желание винаги в дома ни да има мир и любов. Всичко, което дойде, да понеса по-леко и по-безболезнено. Мразя скандалите. Скандали не съм вдигала в семейството никога. Всичко е съдба. И друго, човек сам трябва да си създаде условия за спокоен живот. Тук поставям и развлеченията – посещения на оперни и театрални спектакли, концерти, изложби, екскурзии. Важно е да владееш културата на хранене, как да релаксираш, как да се натоварваш и разпускаш, в каква среда да живееш. Стремя се и тревожните неща да парирам, до колкото е възможно. Сега с този корона вирус ще измрат хиляди хора, защото освен върху тялото, проблемите се стоварват и върху психиката. COVID-19 е голямо предизвикателство. Хората трябва да станат по-добри, да станат алтруисти, да погледнат към себе си…Сега всички са стресирани, никой не влиза в дома на съседа си – ни за лошо, ни за хубаво…“

Столетницата приема старостта като закономерност. Е, не й е приятна промяната на външния й вид, но няма какво да се направи. Стига че е с акъла си още, че се самообслужва, че не тежи на близките си и продължава да се чувства „желязна дама“. Така я наричат учениците й, защото винаги е била знаеща, можеща, безкомпромисна, честна, искрена, голяма родолюбива българка.

За предстоящите коледни и новогодишни празници Павлина Ташкова има едно желание и пожелание: Да настъпи краят на коронавируса! Хората да излязат от домовете си живи и здрави, усмихнати, по-добри и уверени в силите си! Да има мир и разбирателство! Животът ни да тръгне спокоен и благодатен!

Росица Ранчева