„Витлеемската звезда” в края на 2020 година

На 21 декември 2020 г. планетите Юпитер и Сатурн ще се приближат в нощното небе в рядкото и зрелищно явление, което астрономите наричат съединение. Гледката е изключително атрактивна, ако успее човек да я види малко след залез Слънце. Съединението на планетите – гиганти се случва в деня на зимното слънцестоене – най-дългата нощ и най-късият ден през годината.

На 21 декември 2020 г. вечерта Юпитер и Сатурн ще бъдат видими на небето ниско на югозапад, на ъглово отстояние едва 6′ (шест дъгови минути). Това е само 1/5 от диаметъра на пълната Луна. Сега двете планети се намират в съзвездието Стрелец – близо до границата му с Козирог. Това явление се случва веднъж на около 20 години, но това съединение, което ще наблюдаваме, е още по-рядко събитие – каквото не се е случвало от близо 800 години! Такова визуално сливане на двата газови гиганта като сегашното, не се е случвало от Средните векове. По принцип, доближаването на двете планети става на всеки 20 г., но последния път, когато светът е можел да види такова максимално сближаване е било през 1226 г. Следващият път, когато Юпитер и Сатурн ще бъдат толкова близо, ще бъде след 60 г. – през далечната 2080 г.

Ситуацията напомня много звездата на Христовото рождество, озарила небето преди малко повече от 2000 г. Нарекли я Витлеемска звезда и именно тя посочила на мъдреците от Вавилон мястото, където Божият син се е родил. Според Евангелие от Матея, тази звезда е ярко небесно тяло, от което Каспар, Мелхиор и Балтазар разбрали че ще се роди новият юдейски цар. Водени от нея, те се отправят към Витлеем, за да го почетат.

Трябва да знаем, че споменаването на астрономични явления в древни документи служи като важен източник на хронологична информация, защото чрез тях може по-точно да се датират събитията, за които се говори в текстовете. Разбира се, когато към тези древни текстове прибавим и Библията, работите стават изключително сериозни. Най-значимият астрономически обект, който се описва в нея, е Витлеемската звезда, чиято поява в небесата, ознаменува раждането на Иисус Христос. Както вече бе споменато, в Евангелието от Матей се казва, че когато я видели, влъхвите (така в Библията наричат персийските жреци-зороастрийци) разбрали, че ще се роди „Цар на Юдея“ и се отправили на път към град Витлеем, за да го почетат. От името на града произлиза и названието – Витлеемска звезда. Съществуването на Витлеемската звезда обаче остава недоказано и мнозина учени отдавна се опитват да намерят това небесно събитие, което да обясни, какво се крие под това название.

Обикновено, като основен кандидат за тази роля влиза Халеевата комета, която за пореден път е преминала близо до Слънцето през 12 г. пр.н.е. Към „кометната“ версия за Витлеемската звезда са се придържали и някои от най-известните християнски богослови – Йоан Дамаскин и Ориген. Знаем, също така, че италианският художник Джото рисува през 1301 г. „Витлеемската звезда“ като комета на картина, посветена на раждането на Христос, известна като „Поклонение на влъхвите“. А през 1907 г. немският астроном A. Щенцел от Хамбург предполага, че „Витлеемската звезда“ е Халеевата комета. Китайският астроном Ма Туан Лин посочва, че кометата първо е забелязана в небето на 26 август 12 г. пр.н.е. в източната част на съзвездието Близнаци и се е премествала бавно до границата на съзвездията Лъв и Дева. Първоначално кометата се е наблюдавала само сутрин на изток, но на 13-ия ден след появата ù на хоризонта се е виждала и вечер в западната част на съзвездието Лъв. Тя попада в съзвездието Лъв за много кратък период: от началото на септември до 7 септември на 12 г. пр.н.е.

Това удовлетворява и твърдението на Матей, който казва: „звездата, която бяха видели (влъхвите) на изток, вървеше пред тях“, т.е. се е движела от север на юг. Съдейки по описанието на Ма Туан Лин, Халеевата комета през 12 г. пр. н.е. се е движела от север на юг в продължение на няколко дни.

Официално църквата се придържа към схващането, че Витлеемската звезда е чудо и след като е изпълнила предназначението си, просто е изчезнала.
Съществува възможност, наистина да се касае за „истински“ нова звезда. Пръв подобна идея лансира известният италиански математик, механик, философ и астролог от XVI век Джироламо Кардано. Тогава той посочва като вероятни кандидати „новата” звезда, появила се през 5 г. пр. н.е. в съзвездието Орион, или малко по-късната „нова” звезда, появила се в съзвездието Козирог.

През 70-те години на XX век английските астрономи Д. Кларк, Дж. Паркинсън и Ф. Стивънсън потвърждават тази версия. Авторите изследвали данни от древни китайски и корейски хроники за необичайни небесни явления в периода от 10 г. пр.н.е. до 13 г. след н.е. Тези източници също описват избухване на ярка „нова” звезда през пролетта на 5 г. пр. н.е. в непосредствена близост до звездата „бета” от съзвездието Козирог. Тази свръхнова звезда можела да се види на изток в небето преди изгрева на Слънцето в продължение на 70 дни. Затова британските астрономи са склонни да вярват, че тази свръхнова е „Витлеемската звезда“.

Но има и друга вероятност да се обясни мистериозният библейски символ, който води мъдреците до новородения Иисус. Новите проучвания на историческите, астрономически и библейски записи показват, че това събитие е ознаменувано не от звезда, а от изключително рядко планетно съединение, което се е случило през 6 г. пр.н.е. По това време пролетното равноденствие е било в съзвездието Овен. Според летописите, по това време Слънцето, Юпитер, Луната и Сатурн са били проектирани в съзвездието Овен, докато Венера е в съзвездието Риби, а Меркурий и Марс са били от другата страна, в съзвездието Телец. Тази небесна ситуация е доста рядка и се повтаря през огромен интервал от време. И тъй като Влъхвите, които са зороастрийски жреци от древен Вавилон и Месопотамия са известни с познанията си за небесните тела, те вероятно са влагали свой, скрит астрологичен смисъл в небесната ситуация. За тях това положение в съзвездието Овен на Юпитер и Луната е било знамение за раждането на владетел със специална съдба, а планетата Сатурн от своя страна е символ на божественото раждане. По- късно, през Средновековието е имало такова поверие, че най-важните промени се предсказват от съединението на Юпитер и Сатурн. Такова съединение е имало в съзвездието Риби през 7 г. пр.н.е. През следващата година към тях се присъединява и планетата Марс. Изчислявайки положението на тези планети, немският астроном Йохан Кеплер прави извод, че Иисус е роден през 6 г. пр.н.е.!

Сегашното появяване на „Коледната звезда” на 21 декември 2020 г. ще е видимо и от България, но засега прогнозата е, че има голяма вероятност облаци да я скрият. Ако небето е ясно, явлението ще може да бъде наблюдавано с просто око веднага след залеза на Слънцето в посока запад – югозапад. С бинокъл или малък телескоп ще може да се види по-добре и малкото ъгловото отдалечаване на двете планети.

Доц. д-р Алексей Стоев

директор на Астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“ и на Център за космически изследвания при БАН