Космонавтиката и космическите изследвания през 2020 г.
През 2020 г. станахме свидетели на изключително интересни космически мисии, някои от които имат значение за развитието на човечеството и екстанзията му в Космоса.
През м. януари SpaceX изстреля 60 сателита Starlink за глобален безжичен интернет, след което ще продължава да изстрелва по 60 апарата през определен период до пълно покритие на мрежата от 720 спътника. Те трябва да осигуряват бърза широколентова сателитна интернет връзка, първоначално за територията на САЩ, а после за цялата Земя. Друга фирма – OneWeb също изстреля свои спътници за безжичен глобален интернет, като повтори мисията още два пъти през настоящата година в стремежа си да достигне 600 сателита на околоземна орбита. Компанията ще предложи комуникационните си услуги за цялата Земя в началото на 2021 г.
През април компанията SpaceX изстреля хора в орбита за пръв път в своята история. Това стана чрез ракетата Falcon 9 и космическият кораб Crew Dragon. Благодарение на това САЩ си върнаха възможността да изпращат астронавти в Космоса и най-вече на Международната космическа станция от своята територия.
През юли НАСА изстреля своя нов марсиански роувър Mars 2020 към Марс, съоръжен с редица високотехнологични инструменти на борда. Той ще трябва да кацне на място, където може да има подпочвена вода или следи от живот в геоложкото минало на планетата. Целта на мисията е да подготви проби, които по-късно да бъдат върнати на Земята. Роувърът съдържа и малък дрон, който ще се превърне в първия летящ апарат на Червената планета. Учените се надяват да съберат напълно нова информация за Марс, която ще е от ключово значение за бъдещето колонизиране на планетата. В началото на август ЕКА и Роскосмос също тръгнаха в нова мисия, стартирайки марсианския роувър Rosalind Franklin ExoMars към Червената планета. Това е втората част на мисията „ExoMars“. Европейската космическа агенция се надява да се превърне във втората организация успяла да кацне успешно върху повърхността на Марс. В това направление на космическите изследвания изключение не прави и Китай, който изстреля своя марсианска мисия, състояща се от орбитален апарат и малък роувър. Азиатската страна ще изследва повърхността и атмосферата на Червената планета, като има амбицията да стане също втората страна след САЩ, успешно стъпила на Марс с функционираща апаратура.
През декември космическата сонда Hayabusa2 ще се завърне на Земята, носейки проби от астероида Рюгу. Японската мисия ще допринесе за революционни открития, даващи информация за ранните години на Слънчевата система и възникването на живота в нея. Пак през декември китайският космически апарат „Чанъе-5“ и възвръщаемата капсула, които успешно изпълниха мисията по вземане на проби от лунната повърхност се намират в орбита около Луната. Те изчакват подходящ момент, за да потеглят към Земята, която е на разстояние 383 000 километра. Пътуването ще отнеме около 3 денонощия. Китай става третата страна след САЩ и СССР, която е успяла да върне проби от Луната на Земята. Последната доставка на лунен грунт е през 1976 г. от съветския космически апарат „Луна 24“.
Когато става дума за пилотирани полети, трябва да споменем и космическата програма на фирмата Blue Origin на американеца Джеф Безос. Суборбиталната й ракета е проектирана за извеждането на туристи в околоземното космическо пространство. Бяха проведени полетни тестове включително с капсулата, предназначена за екипажа, но с полезен товар, без туристите и пилота. Ръководството на компанията планира да изведе първата туристическа космическа мисия през следващата 2021 година.
Доц. д-р Алексей Стоев