Небесните явления през м. декември 2020 г.

През последните двадесетина дни на м. декември 2020 г. небето е подготвило спектакъл, в който ще вземат участие тела в Слънчевата система, намиращи се на близо и далеч от Земята. Нощните представления могат да се наблюдават от вкъщи, без телескопи и скъпо оборудване. За да получи човек сетивно удоволствие се изисква едно важно условие – ясно небе.

Програма:

13-14 декември: Метеорният поток Геминиди, който ще бъде наблюдаван по целия свят. Звездният дъжд, кръстен на съзвездието Близнаци, ще позволи да се наблюдават около 150 – 160 метеора на час. Нашият народ е кръстил това явление във високата атмосфера на Земята „звезден дъжд”, поради сходството на дългите светещи следи на нощното небе със звездите по яркост и цвят. Всъщност, това са прашинки и малки скални отломъци, остатък от комети и намиращ се в техните опашки. Когато Земята премине през такава опашка, се получава такова явление в атмосферата на Земята на височина 80 -100 км при изгарянето на тези малки материални тела движещи се с голяма скорост (понякога до към 60 км/сек). Изгаряйки в атмосферата, те оставят средно дълги жълти, сини или зелени светещи следи на фона на нощното небе. Това преминаване на метеорния поток Геминиди съвпада с новолунието, така че фона на небето ще бъде забележимо тъмен и ще улесни наблюденията на следите.

14декември: На този ден в далечна Патагония ще се случи Пълно слънчево затъмнение. По време на това грандиозно астрономическо явление лунният диск ще премине през диска на Слънцето. За една малка територия на Земята, за няколко минути ще се възцари мрак, ще започнат да се виждат ярките звезди и планети, а над всичко това ще възсияе слънчевата корона със своята перлена светлина. Всяко пълно слънчево затъмнение е елей за сетивата и в ивицата на тоталитета се стичат голямо количество наблюдатели – любители на астрономията и професионалисти в хелиофизиката.

За нас българите, това затъмнение ще бъде възможно да се наблюдава само по… Интернет! Няколко обсерватории намиращи се в ивицата на тоталитета ще предават на живо развоя на това явление.

Следващите пълни слънчеви затъмнения ще се случат в: Антарктида през декември 2021 г., след това в Австралия и Индонезия през април 2023 г., после в САЩ и Канада през април 2024 г., в Южна Европа и в Гренландия – през август 2026 г., в по-голямата част от Северна Африка и Близкия изток през август 2027 г.

21 декември: Юпитер и Сатурн са едни от най-добрите планети за наблюдение, тъй като са ярки и се виждат отлично на нощното небе. През м. декември ще бъде дългоочакваното „голямо съединение“ на двата газови гиганта Юпитер и Сатурн, към което те се движеха постепенно през втората половина на годината. Именно на 21 декември 2020 г. вечерта Юпитер и Сатурн ще бъдат видими на небето ниско на югозапад, на ъглово отстояние едва 6′ (шест дъгови минути). Това е само 1/5 от диаметъра на пълната Луна. Сега двете планети се намират в съзвездието Стрелец – близо до границата му с Козирог. Малко преди полунощ те ще кулминират над южния хоризонт. Това явление се случва веднъж на около 20 години, но това съединение което ще наблюдаваме е още по-рядко събитие – такова не се е случвало от близо 800 години!

Трябва да се знае, че макар гледани с невъоръжено око, разстоянието между планетите да не надвишава една десета от градуса, то това е само оптична илюзия. Всъщност Земята и Юпитер са разделени с повече от 800 милиона км и приблизително същото разстояние остава между Юпитер и Сатурн. Ако разполагате с добър бинокъл или още по-добре с телескоп, може да се видят четирите луни на Юпитер – Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Тези луни се наричат още Галилееви спътници, в чест на италианския астроном Галилео Галилей. През 1610 г. той ги наблюдава за първи път с телескоп, изобретен малко преди това.

И още, преди броени дни, учените отбелязаха геомагнитна буря, която бе предизвикана от сравнително слабо слънчево изригване от клас C7.4. Това събитие стана третата проява на активност на нашето централно светило за последните няколко седмици. Данните свидетелстват, че нашата звезда постепенно се „събужда” след периода на изключително ниска активност, стартирал през септември 2017 година.

Допълнителен бонус за всички нас през последния месец на годината е свързан с това, че на 21 декември ще бъде зимното слънцестоене, когато ще е първият ден от астрономическото лято в Южното полукълбо и астрономическата зима в Северното.

Доц. д-р Алексей Стоев

директор на Астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“ Стара Загора и на Института за космически изследвания и технологии при БАН