На 15 декември е Международен ден на чая
На 15 декември от 2005 г. насам страните производителки на чай отбелязват Международния ден на чая.
Идеята за този неофициален празник на предпочитаната в много държави напитка за първи път се обсъжда на Международния социален форум, който се провежда през 2004 г. в Мумбай, Индия. Година след това въпросът отново се повдига от Центъра за Образование и Общуване на ежегодната среща на форума в Порту Алегри, Бразилия. Тогава се взема решение датата 15 декември да бъде обявена за Международен ден на чая.
Целта на този ден е да се привлече вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и неговата търговия. Основният страх на производителите на чай е все по-агресивната политика на големите корпорации, които изкупуват суровината на много ниска цена. Освен икономическа, инициативата има и своята социална цел – популяризирането на чая като напитка.
Изборът на датата също не е случаен. На 15 декември е приета „Световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия“, а на 16 декември 1773 г. в Бостън американските колонисти изхвърлят в морето голямо количество с пресован английски чай, с което слагат началото на борбата за независимост в САЩ.
Най-широка популярност и признание на инициативата има в Индия и Шри Ланка, където се организират специални събития за отбелязване на деня. Другите държави, в които се празнува, са Бангладеш, Непал, Виетнам, Индонезия, Кения, Малайзия, Уганда и Танзания.
Ето любопитни факти за чая:
Чаша черен чай, съдържа половината количество кофеин, което се съдържа в чаша кафе.
Добавянето на мляко към чая, всъщност го прави по-силен.
Чаят е втората по-популярност напитка в света, след водата.
Всеки ден, средно 2 милиарда жители на Земята пият чай.
Всеки англичанин консумира над 4 килограма чай годишно.
Една трета от световния добив на чай се добива в Индия.
Основният конкурент на Индия в производството на чай е Шри Ланка.
Интересни и екзотични „рецепти“ за приготвяне на чай:
В Шри Ланка на почит е ароматизираният чай. Основните вкусове, които допадат на жителите на островната страна, са ягода, манго, вишна и шоколад.
В Индия пък напитката се смесва с мляко преди консумация. Към нея се добавят много подправки (канела, карамфил, джинджифил), което е типично за индийската кухня като цяло.
Прочутата чаена церемония, която е характерна за Япония, представлява изключително сложен ритуал, който бил задължителен за всички момичета в миналото. Обучението продължавало цели три години, а с овладяването на тънкостите девойките получавали и степени на съвършенство.
На всички ни е познат и традиционният самовар, който е задължителна част от интериора на всяко руско домакинство. В северната страна чаят се консумира с мед, захар или плодово сладко.
Значително по-нетрадиционни за нашия вкус са способите за приготвянето на чай в изолираните райони на Азия. В Мианма например листата на чая се използват не само за варене на напитка, а и за основна съставка на салата.
В Тибет местните народности смесват чая с мляко от як и му прибавят масло, сол и запържено брашно, за да получат хранителна напитка с висока енергийност. Монголците също използват чая за основа на специфично местно ястие, като го сместват с ориз, пелмени, месо и овча мазннина.
Може би най-добре позната по нашите географски ширини е традицията на английския следобеден чай. Тя била въведена по времето на кралица Виктория (1750 – 1803) от придворната дама Ан Станхоуп, която започнала да изисква слугите ѝ да сервират чай с лека закуска.
Хартиените пакетчета, в които се разпространява чаят днес, са дело на американския търговец Томас Съливан. През 1904 година той започнал да предлага мострите в подобна опаковка, за да избегне високата цена на металните кутии.