Календаристът Георги Туртуриков пред Dolap.bg:”Календарите всеки ден напомнят колко бързо и необратимо времето минава покрай нас“

Георги Туртуриковбаща е роден в София на 21.07.1963 г. Възпитаник е на 140-годишната Ломска гимназия “Найден Геров” – випуск 1981 г. През 1989 г. завършва история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а през 2000 г. и право към ЮФ на СУ “Св. Кл. Охридски” (специализация по “Международно право и международни отношения”). През 2002 г. се вписва като адвокат в АК – Стара Загора. Член е на Съюза на юристите в България и на СУБ – клон Стара Загора. Има изнесени дузина научни доклади на историческа и правна тематика. Публикува в местните и централни печатни издания над 150 публицистични материали върху различна проблематика. Като колекционер притежава богат фонд от над 4000 български календари, датиращи от периода ХІХ – ХХІ в. Автор е на няколко монографии, самостоятелни книги и изследвания. През 2017 г. е сред тримата номинирани и отличени с наградата „Будител на Стара Загора”. Над 10 години е правен сътрудник на обществения посредник на Община Стара Загора.

  • Какъв беше поводът да започнете да събирате календари?

А, не бих казал, че за един пубертетник, какъвто съм бил в средата на 70-те години на миналия век, това е било хоби. Та аз и хабер съм си нямал за значението на тази дума, камо ли да влагам някакъв смисъл и съдържание в това което правя. Тогава освен по хубавите момичета се заглеждахме по всичко друго красиво. И мен ме впечатлиха едни прекрасни букети от цветя – върху два многолистови стенни календара за 1976 и 1977 г. Те бяха от тогавашната ГДР. После дойде ред на колите, самолетите, оръжията, пейзажите и пр. – тема на руски, чешки, австрийски и др. календари.

  • Какво е удоволствието от всеки нов екземпляр?

Тук работата зависи от много неща. Пък и „удоволствие” май не е точната дума. Ако говорим за нов, т. е. съвременен календар, то рядко някои ме впечатляват – трябва да е нещо изключително и като визия, и като съдържание, и като изпълнение, да не споменавам и послание. Това може да се открие в лимитирани издания, но не и във всички такива. Останалото е ширпотреба. Виж, попадне ли ми нов – в смисъл такъв, който го нямам в колекцията си, но стар календар (от 19 или първата половина на 20 век например), тогава вече поглеждам сериозно, подробно разглеждам и преценявам. На последно място питам за какви пари иде реч… Защото не винаги човекът отсреща е готов да ти хариже един такъв календар и да се отърве от поредния „боклук” вкъщи. Много хора станаха търгаши и се опитват да „правят пари” от всичко. Но това не е бизнес. Това е култура, история. Нещо, което няма цена. И попадне ли в мен като дар или срещу поносима сума, тогава удовлетворението, което изпитвам е неописуемо. Има и изключения – някои твърде ценни такива хартийки са ми стрували няколко десетки лева, но пак им се кефя.

  • Знаете ли всичките екземпляри наизуст? Имате ли любими календари?

Е, няма как всичко да се помни и точно това му е хубавото – човек да забравя. Така се налага да се връща назад, да разглежда, подрежда, често и да преоткрива някои неща. За други това може да си е чисто губене на време, но на мен пък ми е адски готино да се бутам с часове и дни, докато намеря точно каквото търся. То се оказва случайно или не забутано някъде и само и само за да го открия без да искам пререждам цялата си колекция. Забавно е. Така най-малко не й позволявам да хване достатъчно прахоляк. Накрая удовлетворението е двойно по-голямо. След такава ретроспекция или ревизия да го наречем, виждаш и какво си събрал. А аз събирам всичко – и политически, и хумористични, и църковни, и еротични… Имам какви ли не: детски, фирмени, институционални, с история, археология, мода, възрожденски къщи, светии, народни будители, авиация и пр. За любими – всички са ми любими, но някои са по-предпочитани.

  • Сега колко са на брой? Как са класирани?

Притежавам ок. 5 000 календара, може и повече да са. Точният им брой и аз не го знам. Това е така, защото днес пазарът непрекъснато предлага изключително богата гама от най-различни видове. И става все по-трудно да ги събирам и да им намирам място за съхранение. С малките настолни и джобни например е по-лесно, но големите едно- и многолистови, луксозни и/или няколко секционни работни календари, те създават вече проблеми. Стандартният флип календар може да е с 6 или 12 листа, съответно с двустранен или едностранен печат. Но има и такива с по 3, 4, 8 и дори повече от 12 листа. Всички се различават по форма, естество, материя, качество на изработка. И трудно се преброяват. За по-удобно една част съм подредил по формат, друга по тематика. В това отношение тематичният дизайн не е елементарна класическа комбинация от красива фотография или изображение и добре проектирана календарна мрежа. Той трябва да въздейства, да впечатлява, а когато е съчетан и с интересен съпътстващ текст, тогава календарът е много повече от нещо просто полезно. Освен качеството (на печат, фотография и пр.) за мен особено ценно в един календар е именно придружаващата информация и посланието, което носи.

  • Кои са най-ценните екземпляри ?

Не, чужди календари вече не събирам – по-точно от 1981 г., когато си купих 1 голям многолистов със средновековни български манускрипти. Бях си запален по историята, а това още повече предопредели и каква специалност ще кандидатствам в университета през същата година. Тогава се честваха 1300 години България и се тиражираха много календари на историческа тематика. За най-ценни не бих се наел да говоря – за мен всеки си има определена стойност, къде по-малка, къде по-голяма, но я има. Още повече, че съществува и друга една причина, поради която не изхвърлям старите календари – те могат да се използват многократно. А така се пестят и пари… Необходими са само 7 календара за високосна година и още толкова за нормална (следвисокосна, редовна и предвисокосна). Календарът например от 1964 г. е същият като този за 1992 г., за изтичащата 2020 г. и може да се използва също през 2048 г. Ако пък имате календар от 1999 г., то той съвпада с календара за 2010 г., а и ще важи за следващата 2021 г., както и за 2027 г. Схемата няма да я издавам, но виждате, че старите календари вършат работа и съвсем не са за сметището, след като временно сме ги използвали и за украса.

  • Каква информация носят календарите? Някои от тях имат ли научна стойност?

Най-елементарната информация, която носят календарите е за това колко бързо и необратимо времето край нас минава – ден по ден, месец след месец, година след година. Българите си имаме много хубава позабравена думичка за това – летоструй. И между другото докато ние си правим волни планове по дати, времето най-често ни сварва безпрецедентно неподготвени… Иначе, наложилата се дума „календар” идва от лат. „сalendarium и означава „сметководна книга“ или „книга за дълговете“, от calendae“ – първия ден на месеца при древните римляни. Та, за мен като колекционер, календарът е книга. И колкото повече информация носи тази книга, толкова по-ценна е тя. Предимство на всеки престижен календар, освен добрата визия, е и неговото текстово съдържание. То може да бъде придружаващо или допълващо, оскъдно или богато (подробно, пълно и на няколко езика), но ако въобще липсва – това вече е недостатък. В по-старите календари например поместените реклами, фотографии или представените там фирми, хора, търговски марки, бизнес и пр. информация, всичко това може да се разглежда като ценен исторически документ. И, разбира се, да се използва по подходящ начин в някои научни изследвания. В поне няколко от книгите, които съм написал, аз съм цитирал интересни послания, позабравени мъдрости или съм отделил място за определени рекламни карета. Има и такива – настолни или работни, върху които притежателят им допълнително е нанасял интересна информация или план за работа. Тук ще спомена от колекцията един настолен календар от 1941 г., който прецизно е изписан с разсъждения на тема психология и философия на изключително високо ниво. От това би излязъл цял научен труд, но още не съм проучил текста и кой е авторът му.

  • Какви и колко изложби сте подредили с календарите си?

През годините съм имал удоволствието със съдействието на Община Стара Загора, РИМ – Стара Загора, РБ „З. Княжески”, Радио Стара Загора, НЧ „Климент Охридски”, омбудсманът на Стара Загора и други лица и организации да наредя няколко изложби на различна тематика: „Календарът в България” (I. 2001г.), „Българските светии”, „Жената в българския календар”, „Политици и политика” (IV. 2013г.), „Апостолът на свободата” (за Васил Левски), „А, това е България!” (с пейзажи и архитектурни паметници; І. 2014г.), „146 години безсмъртие” (също посветена на Васил Левски; ІІ. 2019г.). Мисля че не е малко, но винаги може и още.

  • Познавате ли и други колекционери на календари у нас и по света?

Разбира се, че познавам – от София, В. Търново, Горна Оряховица, Хасково, Варна и др. градове. Та аз съвсем не съм единственият такъв рядък подобен екземпляр. Десетки са в България, стотици в чужбина. Имам съученици и други колеги календаристи, които притежават много повече екземпляри от мен – някои към 100 – 200 хиляди, но те събират както български, така и чужди календари, едни само джобен формат, други само стенни, трети всичко, четвърти се спират върху определена тема. И участват в различни сбирки по Европа и из света, с цел размяна най-вече, но също и продажба. Има оформени и клубове на календаристи. В интернет пък отдавна се появиха и няколко каталога за улеснение на колекционерите. Лично аз, поради естеството на колекцията ми (всякакъв формат, но само български), не съм я представял зад граница, а може би трябва – поне частично. Ще се замисля по-сериозно върху това.

  • Колко струва колекцията Ви?

О, хич не се наемам да я оценям. Въпрос на гледна точка – на лаик или на истински познавач и ценител. Ако страничен човек я приема като хартия за вторични суровини и рециклиране, тогава цената сигурно би била смешна…, например да заложим на 10 лв. при първо наддаване… Но ако обективно и сериозно се вземе предвид какво и колко съм вложил в нея, то спокойно може да се тръгне от 10 000 лв. …първи път…

В действителност колекцията освен художествена, антикварна и пр. стойност, включва също хронологична подредба, тематична класификация, набавяне на необходимите за съхранение класьори, рамки и стъкла, албуми и пр. Често се налага почистване и реставрация на отделни елементи при някои от по-старите екземпляри. Прибавете пътуване, разход на време и средства и така картината ще е още по- пълна. Та, в този ред на мисли – 15 000… първи път, втори път…

  • Кой е последният закупен календар, от къде и на какво е посветен?

В края на всяка година обезателно си купувам многолистов стенен „Календар за дома“ и поне 1 настолен за следващата с изгледи от България. Не съм пропуснал да го направя и сега. Всеки ден и двата са ми пред очите, подсещат ме къде не съм ходил из страната или може пак да отида, дават ми информация за християнските църковни празници, именни дни, съвети за дома и градината, а и по някоя народна мъдрост, на която да се посмея, например: „Студът прави само мушмулите сладки, но ние не сме мушмули” или това „Изгорил се от кафето, та духа и ракията”.

  • Тъй като сме в навечерието на коледните и новогодишните празници, разкажете повече за тези екземпляри.

Често в календарите поне 1 – 2 листа са отделени за тези празници, но това не е задължително за всички. А и с отминаването им темата се изчерпва. Така че няма как един календар да е изцяло посветен на Коледа и Нова година. Но пък нищо не пречи месеците декември и януари да представят различното посрещане на тези празници по света – в Австралия например сега е лято и си представете Дядо Мраз по бански…, а Снежанка по монокини… Интересно ще се получи, поне за възрастните – не и за децата.

Интересно и различно е било и преди 100 г. Притежавам едно скромно малко книжле, озаглавено „Черна – художествено календарче за 1918 год.” То е войнишко джобно издание, посветено на боевете при завоя на р. Черна по време на Първата световна война. Календарчето е издадено с цел събраните приходи да бъдат разпределени в полза на сираците на падналите за Родината герои от 28-ми пехотен Стремски полк, загубил в сраженията близо 2/3 от личния си състав. Освен подробен календар и прогноза за времето по дни и месеци за цялата година, то съдържа и описание на позициите, откъси от епопеята на Стремци, 2 портрета, снимки от фронта, а в началото и едно войнишко стихотворение „Честита нова година”. Вълнуващо е:

Честита ви, другари, новата година!

Да бъде честита и светла като рай!

… … …

Ний браним своя роден край,

Ний браним скъпата Родина –

Честита новата година!…”

  • Имате ли намерение да кандидатствате за Гинес?

За рекорди не съм се интересувал. Може би защото и не гоня такива. Гинес също не ме блазни. Постижение ще е, ако някой ден успея да преброя всичките си календари един по един и да ги систематизирам както искам. А защо не и да ги подредя в една богата музейна експозиция… някъде!?

Росица Ранчева

Редколегията на Dolap.bg с удоволствие ще публикува колекционерските страсти и интереси на всички желаещи.