11 декември е Световен ден на тангото

Датата е избрана, за да отбележи рождението на Карлос Гардел (1890 – 1935), историческа фигура за развитието на това изкуство, и на Хулио де Каро (1899 – 1980) – знаменит музикант и диригент в музикалния жанр.

Причината да се отбелязва този ден дължим на композитора Бен Молар. На него му прави впечатление, че двете рождени дати съвпадат, и решава да организира тържествено отбелязване на тази дата. Представя своята идея – за учредяване на специален ден – пред културния секретар на община Буенос Айрес. Чак след 11 години, на 11 декември 1977 г. идеята му е официално възприета и същата година денят става национален.

Няма точни данни кога и как се появява тангото, въпреки че повечето изследователи свързват този стил с чернокожото население.

Произходът на думата танго (tango) е неясен. Съществуват няколко предположения: Място, където се доят кравите или се продава мляко Място, където свирят и танцуват негрите Място, където негрите биват събирани преди да ги натоварят по корабите; робовладелско тържище От mtango, което в африканския език кимбунду означава кръжец, затворено място От shangó, богът на мълниите в митологията на йоруба, Нигерия В мисионерските колонии на йезуитите — вид гостоприемница Вид перкусионен инструмент и танцът, който придружава удрянето му Цигански или андалуски танц.

Едно обаче е ясно, танцът е запазената марка на Буенос Айрес. Голяма част от теоретиците смятат, че той е смесица от няколко стила – хореографията е дошла от милонгата, ритъмът – от кандомбе, а сантименталната мелодична линия и емоционалната сила – от кубинската хабанера.

Първият композитор на танго е Хуан Перез, който прави песента „Dame la lata“. Други по- стари песни са „El tero“ и „Andáte a la Recoleta“.

Първата държава, освен Аржентина, в която се танцува танго, е Куба. По това време в Буенос Айрес танцът започва да придобива познатия ни днес облик.

В началото тангото се е танцувало само от мъже под акомпанимента на три инструмента. Малко по-късно и жените се включват, което променя характера на танца – прави го по- жив и чувствен.

Добавя се и допълнителен инструмент, който предопределя и цялостното звучене на музиката.

Първите танга са били без текст. Музикантите обикновено са импровизирали по време на преставленията.

Бандонеонът (на испански: bandoneón) е музикален инструмент от групата на клавишните инструменти. Той е подобен на акордеоните (с копчета в двата си квадратни края), пряк наследник на германската концертина. Съществува откъм средата на 19 век, а в днешно време се свързва изключително с Аржентина и изпълнението на танго. Името вероятно идва от изобретателя му, майстора на инструменти и музикант Хайнрих Банд (1821 – 1860), и в началото погрешно е произнасяно като мандолеон, бандолион и др.

Първото предназначение на новия инструмент е религиозната музика; оттатък океана го пренасят германските емигранти в началото на 20 век. Ернест Луис Арнолд (1828 – 1910) е производителят на известните бандонеони ELA, който започва редовен износ за Аржентина. Един от неговите синове, Алфред Арнолд (1878 – 1933), прокарва прочутата марка АА (най-престижните и до момента, наричани още Doble A, „Двойното А“).

През 20-те години на 20 век стотици бандонеони заминават отвъд океана. Любопитното е, че дори когато вече напълно се е вписал в orquesta típica, малките оркестри, които свирят най-актуалната аржентинска музика, бандонеонът продължава да се внася от Германия, която ревниво пази тайните на неговата направа. Правени са опити за лансирането на южноамерикански бандонеони (в Аржентина и Бразилия например), но без особен успех. Последните екземпляри датират от началото на 70-те, а понастоящем производство на бандонеони по традиционната технология вече не съществува.

„Премиер“, „Германия“, „Танго“, „38“ и „Карденал“ са сред реномираните марки. Едни от най-значимите аржентински бандонеонисти са Анибал Троило, Астор Пиацола, Едуардо Аролас, Педро Мафия, Педро Лауренс, Сириако Ортис, Освалдо Фреседо, Роберто ди Филипо, Хосе Либертея, Леополдо Федерико, Дино Салуци.

Ето какво казват най-добрият танцьор на танго Хулио Бока и известният аржентински писател Хорхе Луис Борхес:

„Тангото е танц на страстта. Танц на тъгата. Танц на нежната любов. Тангото не е просто сбор от танцови фигури – то е дълга повест, разказваща за страданието и радостта, за раздялата и срещата, за страстта и нежността. Тангото е състояние на духа.“ (Хулио Бока)

„Тангото е пряк израз на това, което поетите се опитват, но не могат да изразят с думи: вярата, че битката може да е и удоволствие.“ (Хорхе Луис Борхес)

През годините тангото преминава от музика на нисшата класа до стил, станал част от нематериалното световно богатство. Съществуват различни стилове танго, но удоволствието от танца остава едно и също.

„Мария от Буенос Айрес“ е единствената танго опера, която света стъпи на българска сцена и стана част от официалната програма за откриването на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 гостува.

Сюреалистичната опера от Астор Пиацола – фюжън от танго, поезия и класическа музика, разказва за Мария, която, прелъстена от танго музиката, попада в подземния свят на Буенос Айрес. Страстната история с библейска символика, в която сакрално и профанно се преплитат, е претворена от фантазията на режисьора Веселка Кунчева /„Дама Пика”, „Аз, Сизиф”, „Вграждане” и др./ в един силно визуален спектакъл-сън на Държавна опера-Пловдив със специалното участие на Люси Дяковска. Внушителното сценично решение и огнената хореография са обединени от латиноамериканския инструмент бандонеон, който от съблазнителен „глас” в оркестъра се материализира в разрушително оръжие на сцената.

В операта „Мария от Буенос Айрес“ композиторът Астор Пиацола и поетът Хорацио Ферер разказват историята на тангото, неговата смърт и възкръсване. Чрез поетични и музикални образи и картини,  авторите изграждат паралел между съдбата на Исус от Назарет и Мария от Буенос Айрес.

Тангото е сплав от страст и любов. Темпераментен и драматичен, но винаги украсен и с тъга.Запазената марка на столицата на Аржентина те пленява на мига! Тангото е дълга повест, разказваща за страданието и радостта, за раздялата и срещата, за страстта и нежността. Тангото е състояние на духа. За него няма възраст.За тангото няма сезон. То е вярата, че битката може да е и удоволствие!Тангото не се нуждае от обяснение и излишни думи. То се чувства по цялото тяло. Настръхваш и му се отдаваш истински.

Долап.бг

По материали от Интернет