Инициатива на ГПЧЕ“Ромен Ролан“ – „Да изпратиш и получиш хартиена картичка по пощата в плик с марка“

35 персонални картички с пожелания за Коледа, написани от ученици на ГПЧЕ „Ромен Ролан” ще получат девет деца  от дом в Унгария с надеждата да почувстват коледния дух със сърцата си и да повярват, че доброто съществува. „ Надяваме се писмата ни да доставят много радост и да поставят основата на нови приятелства. В тази по-различна Коледа ние се връщаме към една забравена традиция, която носи много магия и очарование в себе си: „Да изпратиш и получиш хартиена картичка по пощата в плик с марка.“ – казват роменролановци.

Английските паралелки от 8 клас откликнаха на призива на възпитателите на Дом за деца, лишени от родителска грижа в град Дьор, Унгария. Придружаваща писмата е и коледната картичка от учителите на ГПЧЕ “Ромен Ролан“ със следното послание към колегите от Унгария:

On the behalf of the students and teachers from Romain Rolland Foreign Language school, Stara Zagora, Bulgaria we wish to all of you health during the upcoming holidays. Let them bring you joy and great moments to remember! May the new year be full of hope, laughter, goodwill, may it be all that you hope for and be sprinkled with love and friendship. We hope you remember 2020 and us with a smile on your face! Have a magical Holiday season!  “Kindness is like snow. It beautifies everything it covers.” – Kahlil Gibran . As do you!

Любопитно:

„Има ли Дядо Коледа?“ (на английски: Is There a Santa Claus?) е заглавието на статия, появила се на 21 септември 1897 г. в издание на вестник „Сън“ (The Sun), гр. Ню Йорк. Статията, която дава отговор „Да, Вирджиния, има Дядо Коледа“, става неделима част от коледните традиции в света.

През 1897 г. осемгодишната дъщеря Вирджиния на Филип О’Ханлън пита баща си дали наистина има Дядо Коледа. Тя започва да се съмнява в неговото съществуване, когато нейните приятели ѝ казват, че той не съществува.

Баща ѝ предлага на дъщеря си да пише на известния по онова време в Ню Йорк вестник „The Sun“, като ѝ казва: „Ако видиш нещо в „Сън“, значи е истина.“ Вероятно се е опитвал да избегне пряк отговор, но несъзнателно дава възможност на редактора на вестника Франсис Чърч да повдигне простичкия въпрос и да отговори, разгръщайки сложните му философски страни.

Чърч е кореспондент по време на Американската гражданска война. Тогава наблюдава голямото страдание, липсата на надежда и вяра у по-голямата част от обществото. Макар статията на Чърч да е поместена едва на 7-о място в страницата на вестника (дори под новина за ново изобретение – безверижно колело), посланието на текста стига до сърцата на всички, които го прочитат. Век по-късно тя остава най-често препечатваната статия във вестниците на английски език.

През 1972 г. 4 приятели, след като виждат некролога на Вирджиния О’Ханлън в „Ню Йорк Таймс“, основават компания на име „Елизабет Прес“ и публикуват детска книга със заглавието „Да, Вирджиния“, в която се съдържат самата статия, илюстрации и кратка история. Книгата е използвана за създаване на телевизионно шоу, спечелило наградата „Еми“. В международния „Исторически канал“ на 21 февруари 2001 г. се съобщава, че Вирджиния дава оригиналното писмо на своята внучка, която го преписва в тетрадка. Известно време се смята, че писмото е унищожено при пожар, но 30 години след това то е открито в безупречен вид.

Някои хора поставят под въпрос истинността на авторството на писмото, смятайки, че малко момиче като Вирджиния едва ли би нарекло децата на своята възраст „моите малки приятели“. Въпреки това писмото се смята за антика и е оценено на приблизително 50 000 щатски долара.

Вирджиния О’Ханлън често получава поща за писмото си до „Sun“. Като възрастна споделя в интервю, че Франсис Чърч е дал правилна посока на живота ѝ.