С десетки нови артефакти се обогати Археологическият музей „Марица Изток“ Раднево

„Особено щедро и ползотворно се оказа тазгодишното археологическо лято за Археологическия музей „Марица Изток“ в град Раднево, сподели за медията ни директорът Пламен Караилиев. В изпълнение на подписания с Мини „Марица Изток“ договор и финансирането с над 240 000 лв., през 2020 г. се проучиха три застрашени обекта. Това е отдавнашна практика, установена между двете институции. Стремим се в цялост да проучим обекта, а не само там, където ще мине тръбата. Там ни е силата, защото по този начин успяваме по-компактно да проучим дадена територия“.

Проучен е голям обект в землището на село Полски градец –в западното подножие на местността „Дядо Атанасовата могила“. Миналата година той беше проучван сондажно и се разкри постройка от ранно желязната епоха. Проучванията са дело на доц.Красимир Ников и доц. Румяна Георгиева от Националния археологически институт с музей при БАН. Те успяха да разширят обекта, със съдействието на предоставената техника от мините на площ около 2.5 дка и проучиха още четири помещения. Едната част от тях са жилища, а другата-стопански. Т.е. за първи път на територията на равнинната Тракия се проучва компактна структура от пет сгради. Вероятно това е било тракийско село от VІІІ-V- в. пр.Хр. Уникалното е, че градежът тук в равнинната част от Бронза, Неолита, Халколита, та чак до късното средновековие, жилищната и стопанска архитектура е предимно от дърво. В проучените 28 ями, освен идоли, керамични съдове- домакински, представителни, кухненски, ритуални,разкриха се и три човешки погребения. Едното от тях е на насечен човек. Археолозите са на мнение, че това са култови погребения с типичните тракийски обичаи пренасяне на човешки жертви. Още Херодот казва като първи сведения за траките, че те понякога принасят в чест на боговете си и човешки жертви. Това не са единствените жертви. Откриваме ги и в ранната и в късната желязна ера…Това го има на територията на целия Балкански полуостров, на който живеят тракийски племена.

При сондажни проучвания на друг терен с цел определяне на стратиграфията (културните напластявания), за който се знае че там има археология от Желязната и Римската епохи, Ранното и късното средновековие, се открива бронзова статуетка на богинята Атина Палада. Датирата е от І-ІІ в. Безспорно тя е дълго използвана. По нея има поправки, отчупвания, дори има допълнително поставена халкичка, за да се носи като амулет. Пластиката е с размер 7 см. Има ги в градските римски структури като култови предмети. Но за Археологическия музей в Раднево е първата.

Третият обект е на изток край село Трояново. Там археолозите д-р Красимир Велков и д-р Татяна Кънчева продължиха проучванията. На площ около 4 дка със свален хумусен пласт от 30 см с помощта на техника от мините, са проучени жилищни и стопански помещения от Средновековието – ХІІ в. С изнесени големи две домакински пещи с навеси и 26 ями. Има достатъчно характерен, датиращ материал. И двата обекта – в Полски градец и Трояново ще бъдат продължение и през 2021 г. за да може теренът да бъде освободен от археологически структури и напластявания и да се предаде с комисия за по-нататъшно използване на Мини Марица Изток.

По Проект, спечелен от Министерство на културата, е обект на 1 км от Раднево, който Пламен Караилиев проучва от 2013 г. Разкопките не са спасителни, а редовни.

„За 20 дни с 10 работника, успяхме да продължим проучването на един средновековен никропол – изключително богат и гъст. Проучихме зид от 1.60 м. от предполагаема черква, защото на юг от нея намерихме фрагментирани стенописи от втората половина на ХІІ в. Тази година проучихме 90 гроба, разположени на 150 кв.м. Общо през годините гробовете станаха 326. Предполагаемата площ на никропола, ако се запази този интензитет на погребения, има още поне още толкова. Това автоматично прави никропола и селището едно от най-големите на територията на старозагорското поле. Открити са характерните за средновековието накити. Интересно е, че голяма част от погребенията са извършени в ковчези, нещо което е характерно за градските структури. Ковчезите са и правоъгълни и трапецовидни, видни по запазените на място пирони. През 2015 г. на юг от църквата, която още не е разкрита изцяло, намерихме и две бронзови закопчалки на книги. Такива закопчалки се намират само в манастирска и градска среда, но никога в селска. Това според мене е огромна селищна агломерация, разположена между реките Съзлийка, в която се вливат реките Комурджа и Блатница. На всеки бряг има средновековни поселения. Трудно бихме казали дали е град, защото нямаме достатъчно проучвания, но има достатъчно данни да се изгради хипотеза, че селищата са от градски тип.

Археологически музей „Марица Изток“ е създаден през 1992 г. Преди това археологията е била отдел във Ведомствения музей по енергетика. Той е един от седемте археологически музей в България, който е специализиран само в спасителни разкопки. Основният фонд надхвърля 5000 единици. Научно-спомагателният фонда надхвърля 7000 единици. Има образци от минерали, от праисторически животни – мастодонти, мамути и пр.

Росица Ранчева