За един интересен, но позабравен исторически обект в Стара Загора

През далечната 1979 година, на една малка старозагорска уличка, в двора на един обикновен жилищен блок, се появява на бял свят една от най-интересните тайни, скътани дълбоко под днешна Стара Загора – раннохристиянски храм, просъществувал в продължение на няколко века.
Може би все още не се досещате за кое място става дума. Дори да сте кореняк старозагорец или старозагорка , вероятно не Ви е направила впечатление странно изглеждащата пътна настилка на улица „Господин Михайловски”, в близост до кръстовището с ул. „Генерал Столетов”.

В асфалта на малката уличка е запазен отпечатъкът на част от раннохристиянска църква от ІV век. В този район, преди близо 1600 години се е намирало едно от гробищата на римския град Августа Траяна. Не случайно тук е била изградена четириконхална църква със сложно устроен притвор и параклис. Именно олтарът на църквата в наши дни е описан с декоративни плочки по повърхността на ул. „Господин Михайловски”.

Вероятно църквата първоначално е представлявала мартирион (малка постройка, изградена в памет на раннохристиянски мъченик и приютяваща неговите мощи) изграден в средата на IV век. Епохата е белязана от засилена строителна дейност по построяване на храмове за нуждите на многочислената и множаща се с всеки изминал ден християнска общност. Августа Траяна (или както е по-правилно да бъде наричан в тази епоха, Берое) не остава встрани от архитектурните тенденции на времето. Появилият се в източния некропол мартирион представлявал авангардна строителна концепция, рядък архитектурен тип, срещан в границите на Източната римска империя само в някои от най-големите градски центрове като Атина, Солун и др.
За съжаление, на нас не ни е известно кой християнски мъченик е бил почитан в този храм или кому е бил посветен в по-късно време. Но фактът, че времето е пощадило този преинтересен паметник, а археолозите Димитър Николов, Красимир Калчев и Димитър Янков са имали щастието да го открият и направят достояние за широката публика, сега трябва единствено да ни изпълва с гордост.
В близост до раннохристиянската църква са открити 14 гроба. Един от тях заслужава особено внимание поради своето устройство и декорация. Става дума за гроб No. 3, който се смята за епископски. Върху останките на покойника са открити следи от златотъкани одежди, което свидетелства за висок духовен сан. Това е причината обектът на ул. „Г. Михайловски“ да бъден наречен „Епископската гробница”.

Според проф. Р. Пилингер, световен авторитет в областта късноантичната археология, на това място е погребан един от епископите на град Берое.
Стенописите във вътрешността на гробницата са вече силно увредени. Дългите години, през които съоръжението е останало в пряк досег с атмосферния въздух, са причинили силното избледняване на багрите. Само след внимателно вглеждане, човек може да различи стенописната украса, положена грижливо по вътрешните стени на гробното съоръжение. За да се предотврати пълното загубване на декорацията е необходима специална грижа. Без допълнителни усилия по опазването й, идните поколения ще могат да разберат за великолепието на този обект единствено по малкото специализирани статии, посветени на него.
Обектът на ул. „Г. Михайловски” се нарича „Епископска гробница”. Той представлява един от най-интересните паметници на Стара Загора, едно малко и много подценено културно-историческо съкровище.

Георги Илиев