„Отело“ на Държавна опера-Стара Загора – очакваното силно начало на сезона

Държавна опера-Стара Загора откри своя нов оперен сезон 2020/2021 г. в петък с постановката на операта „Отело” от Дж. Верди, позабравена като сценична реализация в последните 6 години след премиерата си. Това е последната работа на главния художник на Операта Борис Стойнов /сценография/, а костюмите са на съпругата му Цветанка Петкова-Стойнова.

По-дългият период на работа с главните артисти, повечето време за работа с хора и оркестъра дариха на публиката един идеално сработен спектакъл, спят, овладян, с дълбочина в отделните образи, мощ и страст в звука. Смелата публика, която „изпълни” според изискванията 30% от залата, бе очарована както от масовите платна, така и от индивидуалните образи, които бяха детайлно изработени.

Таня Иванова е вероятно най-добрата Дездемона в момента у нас – лирична и нежна като образ на сцената, тя „води” гласа си из образа много уверено и много нюансирано. Слиза до низините на страстта и качва до върховете и с глас, който заедно с визията, я прави ужасно правдоподобна, би се съгласил и Шекспир.

Камен Чанев очаквано направи своя блестящ дебют като Отело. Чудесно изработена партия, 100% мъжкарско присъствие на сцената, герой, който насища действието с титанична енергия, суров и нежен едновременно.

Иван Кабамитов бе стабилен и изразителен като Яго – човекът, който плете паяжината от интриги, самото Зло, сянката и съскащият в нея. Глас, който не доминира, но влиза директно в подсъзнанието на отсрещния и жонглира с мислите и чувствата му.

Чудесно се справиха със своите роли Ивайло Йовчев като Касио, младият Стоян Буюклиев /студент в НМА – като Родриго/, както и Даниела Нинева /дебют като Емилия/. Полезни за действието, деликатни, органична част от него.

Едно от безспорните достижения на постановката бе силното присъствие на оркестъра – и като звук /сила буквално/, и като изпълнение. И в цялост, и в отделни изпълнения по групи, с които е богата музикалната партитура на „Отело”. Главният диригент на Операта Ивайло Кринчев и този път е с отлично свършена работа в присъщия му стил плюс възможно най-силно извлечена страст от нотите.

Хормайсторът Младен Станев „развързва” силата на гласовете и едновременно с това опитно ги събира /както и когато трябва/ и те са като музикален плащ, който ляга над цялата постановка.  /Верди би бил доволен, той е законодател на могъщите хорове в оперите/.

Откриването на оперния сезон беше празник за сериозните и верни почитатели на Нейно Величество Операта. Видя се, че все още са останали такива –ядро, което не присъства на премиери и постановки заради светския блясък. Което не се страхува от епидемиологичната обстановка, защото знае – в Операта всички мерки се спазват.

А музиката, визията, хубавите емоции – те са най-мощният имуностимулатор в днешното време.

Поздравления за този красив спектакъл и успешен сезон за Държавна опера-Стара Загора!

Уляна Кьосева