Задушница е. Какво да направим за нашите покойни близки?

Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи (Лук. 20:38)

Краят на земното битие не заличава човешката личност. Бог ни е създал за вечен живот. Предадохме се на греха сами, оттам дойдоха тлението и смъртта. Христос обаче ни изкупи, взе „върху Си греха на света” (Иоан 1:29), и всеки един от нас отново има шанс да придобие вечността.

В стремежа си към вечен живот ние разчитаме на Бога, на себе си и на своите ближни. Най-вече на Бога – Който е любов (вж. 1Иоан 4:8), на Неговата безгранична милост. Но и на себе си – защото Бог ни е дарил със свободна воля и ние правим своя избор непрекъснато: с това, което вършим, изговаряме, мислим, възнамеряваме, искаме… Всеки наш избор ни приближава към Бога или ни отдалечава от Него, т.е. всеки наш избор – всяка наша постъпка, дума, мисъл, намерение, желание – е избор между живота и смъртта, между вечния живот и вечната смърт.

Когато изгуби земния си живот, човек губи и свободната си воля. Няма вече право на избор, няма време за покаяние, няма възможност да очиства сърцето си. Той застава пред Бога такъв, какъвто вече е – какъвто се е самопостигнал, с Божията помощ, в земния си път. Починалият човек не може сам да проси Божията милост, той

очаква молитвеното застъпничество на Църквата и на своите ближни.

В църковния календар има три специални дни – задушници, когато усилено се молим за душите на починалите, стараем се с молитва и добри дела в тяхна памет да облекчим задгробната им участ. Това са съботите преди Неделя Месопустна, преди Петдесетница и преди празника на св. Архангел Михаил.

През 2020 г. Архангелова задушница се пада на 7 ноември (събота). Още вечерта на 6 ноември (петък), веднага след вечерната служба (когато църковният ден свършва и започва следващият), в храм „Света Троица” ще бъде отслужена панихида за починалите. Който има желание и възможност, записва за панихидата имената на починалите си близки. По традиция в храма се носи храна, която сме определили за раздаване. Прието е раздавките да включват варено жито, хляб, вино, плодове и сладкиши. Не бива да пропускаме житото, защото зрънцето напомня бъдещото възкресение: „това […] няма да оживее, ако не умре” (1Кор. 15:36). А времето и усилието, които сме вложили в приготвянето му, показват, че помним и обичаме нашите покойници.

Раздаването на храната може да е своего рода милостиня, ако нахраним гладен човек. Но с нея също така изпросваме кратка молитва за нашите близки: „Бог да прости!”. Не постъпват по християнски онези, които оставят храна по гробовете. Починалите нямат нужда от нея, те се нуждаят от молитва.

Църквата се моли за починалите – на панихидата свещениците ги споменават поименно, но не пропускат и ония, „които няма кой да помене”. Към молитвата на Църквата се прибавя и нашата частна молитва.

За Църквата всеки съботен ден е една „малка задушница”. В този ден е отредено да се почитат покойните, защото в събота Господ Иисус Христос е бил с тялото Си в гроба. В съботните дни литургиите са заупокойни. Заупокойна св. Литургия се отслужва и в съботата на Архангелова задушница. За нея, както и за всяка св. Литургия, можем да записваме имената на нашите починали близки (ако приживе са били членове на Църквата, т.е. приели са свето Кръщение). Има много свидетелства за силата на молитвата по време на светата Литургия.

Молитва и милостиня. С тези думи можем да обобщим всичко, което да сторим за своите починали близки. И разбира се – любов. Молитва, отправена към Бога с любов, надежда и упование. Бог да прости!

Източник: Храм „Света Троица“ Стара Загора