Честит Световен ден на мъжа

На 5 ноември отбелязваме Световния ден на мъжа. Идеята за въвеждането и утвърждаването му е на Михаил Горбачов – бивш президент на СССР, заемал длъжността до 1991 г.

Приближени на Михаил Горбачов разказват, че неговата съпруга Раиса Горбачова, била много силна и властна жена. Всяка година на 8 март Горбачов трябвало да й прави подаръци и да й поднася цветя. Той започнал да се чувства неудобно, че е под чехъла на  своята съпруга.

Осъзнал, че много мъже са в неговото незавидно положение, Горбачов решил да направи нещо, с което да повдигне самочувствието на силния пол. И определил един ден от годината да бъде посветен на мъжете.

Интересно е, че идеята на Михаил Горбачов незабавно била одобрена от европейските и международни институции. И как иначе. Нали и в тях в онези години са работели предимно мъже.

Михаил Горбачов наложил практиката по случай Световния ден на мъжа най-изтъкнатите, успелите, най-креативните и инициативни представители на силния пол да получат приз. Призът представлява статуетка „Мислителят” на Роден. За първи път такива статуетки са раздадени през 2000 г. на успели мъже от света на бизнеса, политиката, икономиката, наука, изкуство, медицина и други.

Мъжете на земята са с 57 милиона повече от жените според световната статистика.

Мъжете в България са 3,36 млн. – 48.5% от населението в края на 2019 г., според НСИ.  Живородените момчета са повече от момичетата, но продължителността на живота на мъжете е по-кратка средностатистически.

И днес мъжете преобладават във всички властови позиции, в мениджмънта, притежанието и управлението на големи капитали. Те се радват на около 40% по-високи заплати за една и съща работна позиция.

За първи път в България се празнува Денят на мъжа през 2011 г.

Dolap.bg искрено и с радост честити Световния ден на мъжа. Поздравяваме всички малки, големи и още по-големи момчета със стихотворението „Стари момчета“ на Добромир Банев.

СТАРИ МОМЧЕТА

Припадат още младите жени

по тези застаряващи момчета…

Припадат. И жените са сами

на токчета по жълтите павета.

 

Мъжете с побелелите бради

и с детската наивност във очите…

Челата им – набръчкани бразди,

душите им – за тях дори не питай.

 

Приседнали са в шумно кафене.

Заглеждани и искани са още.

Мъжете с бръчки казват „да” и „не” –

зависи със коя и колко нощи.

 

Едни обичат само за веднъж,

а други всяка вечер са с различни…

Честолюбиво е момчето-мъж –

приема всичко искрено и лично.

 

Припадат още младите жени –

по старите момчета се припада!

Изглеждат остарели отстрани,

но млада е надеждата им, млада.

Надеждата, че някоя жена

извън портфейла може да ги иска…

Копнеят споделена тишина.

И чакат. Стига да си струва рискът.