Слово на Здравка Евтимова по случай 1 ноември – Празник на народните будители

На 29 октомври 2020 г. в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ бяха връчени наградите „Анастасия Тошева“ – на Община Стара Загора и „Будител“ на 2020 г. на Съюза на учените-клон Стара Загора.

Тържеството в чест на 1 ноември – Ден на народните будители, започна със слово на Здравка Евтимова, българска писателка, носител на наградата „Христо Г. Данов“ за 2020 г. за цялостен принос в развитието на българската книжовна култура, което публикуваме с незначителни съкращение.

„За мен е не само чест, за мен е щастие да мога да застана тук, пред вас! Вашите лица, вашето присъствие, снимките, които видях че си направихте във фоайето…в тях  аз виждам това, което съм мечтала да виждам – хора, които знаят, че животът им има стойност, че животът им е богатство – за другите, че животът им оставя след себе си всеки ден, всеки час, всяка минута не само светла диря – оставя обич в ония, с които се срещате.

От много години в моето семейство се казва – ако искаш да си купиш нещо с пари и не го купиш днес, или утре, ще го купиш вдругиден. Важното е да имаш това, което парите не могат да купят. Вие, вие създавате онова, което никакви пари не могат да купят – създавате характери, създавате хора. А всеки човек е вселена! ….

Как може да стане това? Вие го правите всеки ден. Това е, когато оставяте себе си, собствената си изгода на заден план. Когато се замислите не само, какво ще кажат хората за мене, а усещате че днес сте работили , че сте много уморени, че очите ви се залепят, но знаете че сте заслужили своята почивка, защото сте оставили в хората – хуманност. Оставили сте не само част от себе си, оставили сте част от съкровището на България, от нейната светла, горда, трудна и кървава история и сте засели семената на бъдещето.

Това е то Будител! Има го само в България, не и в другите народи. Когато ме карат да го преведа на английски, как ще го преведа? Няма да кажа wake up-er, който буквално те „ръга да станеш“.

Будител е – създател на почтеност. Будител е създател на гордост – че си отрасъл под българското слънце, че майка ти те е научила да пееш българските песни, че баба ти те е научила да казваш „Аз съм българче“. Че дядо ти, който може да е бил ковач, може да е бил свещеник, може да е бил писал, може да е бил овчар – той се е гордял, че живее тук, той е знае, какъв е бил неговият дядо, неговият прадядо. Знае, че в дома си отглежда млади, красиви, умни деца.

И всеки един от вас и от нас, които сме тук, правим така, че не само на думи, /защото много станаха думите и много станаха лозунгите, почна да не им вярваме/- но с постъпки, с делата си не само показвате, но внушавате, държите за ръка , създавате духовния образ на млада България. На онази България, която ще живее след 30 години, след 50 години, след 100 години, след 150 години. В утрешните българи, в утрешните граждани и на Стара Загора и на България, на света и Европа – ще има част от вашата гордост, част от вашето достойнство.

Случва се понякога, и на мен ми се е случвало, да пълзиш. Но човек не е роден да пълзи. Нека се отърсим от раболепието. Много е трудно, но става само когато човек успее да вдигне челото си нагоре, което Стара Загора може и го е правила винаги, хората от Стара Загора са го правили, особено вие, които сте духовното сърце на този град…а вие карате българските сърца да бият с достойнство и с чест.

Най-беден е онзи, който има само пари. Който с парите си купува компания, с парите си купува хора, с които да обядва, хора, с които да спи…този човек е наистина огромен бедняк, защото името не се изковава с пари. Парите могат да изковат добро, когато помогнеш на болен човек да забрави болката. Парите са полезни, когато можеш да платиш стипендия на някое талантливо дете и то напише нещо, то нарисува нещо, то изиграе някакъв танц, който като го видиш, губиш дъх, толкова е силен.

Вие създавате такива таланта, създавате атмосфера за тях, гнездо за таланта и то просто защото е част от вашето кръвообращение. Талантът е мост между нашето желание, упоритостта и ежедневният, тежък труд. Това е талантът, мост.

Искам да споделя с вас част от мислите на нобеловата лауреатка Луис Елизабет Глюк – това е част от едно стихотворение от първата и книга „Първороден“

  • Описвай онова, което виждаш.

Онова, което виждам, не ме вълнува.

  • Тогава промени онова, което виждаш.

Вие, които сте тук, едновременно и виждате, едновременно и променяте онова, което виждате и създавате епоха може би– не само за своя град, а и за България.

Благодарение на вас, като се каже Стара Загора, това значи – „Този човек не може да бъде прекършен, този човек не може да бъде накаран да се подмазва, този човек знае стойността си“. За това допринасяте и вие с ежедневния си труд, с ежедневния си талант. За това, че не смятате колко може да ви се плати за всяка дума, или за всяка минута извънредно работно време, за това, че сте направили нещо повече. Вие знаете, че горе и тук /сочи сърцето/ има един много хубав механизъм, който дава много повече от това, което банковата сметка може да даде – едно щастие, че „Да, днес аз съм един човек, който си е свършил работата. Днес мога да застана изправен пред сина си, пред колегите си, пред съседа си. Днес съм добре, защото съм бил добър и почтен.

Като всички хора и при нас има моменти на слабост, моменти, в които се огъваме, но вие правите така, че тези моменти да са по-малко на брой. Вие правите така, че територията на унижението да е малка и с действията си я стеснявате, стеснявате територията на болката.

И това ви прави хора, които събуждат. Събуждат обичта в младостта, събуждат достойнството в хората на средна възраст, събуждат надежди във възрастните, в слабите, в тези, които не могат. Затова и аз в своето скромно битие се стремя като имам някой добър познат, добър приятел, който се държи достойно – когато съм смазана, си мисля за него. И като си мисля за тези хора, се събужда в мен твърдостта да не се огъна.

Пожелавам ви: Нека стабилното здраве да е основата на вашето щастие, на вашата радост, на успехите, нека радостта и усмивката бъдат ваши спътници и домовете ви бъдат пристан на обичта и щастието.

Благодаря!