Георги Туртуриков:“Безспорни факти доказват тезата ми, че Левски е роден през 1846 г. , а не 9  години по-рано“

Георги Туртуриков – баща е роден в София на 21.07.1963 г. Възпитаник е на 140-годишната Ломска гимназия “Найден Геров” – випуск 1981 г. През 1989 г. завършва история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а през 2000 г. и право към ЮФ на СУ “Св. Кл. Охридски” (специализация по “Международно право и международни отношения”). През 2002 г. се вписва като адвокат в АК – Стара Загора. Член е на Съюза на юристите в България и на СУБ – клон Стара Загора. Има изнесени дузина научни доклади на историческа и правна тематика. Публикува в местните и централни печатни издания над 150 публицистични материали върху различна проблематика. Като колекционер притежава богат фонд от над 4 000 български календари, датиращи от периода ХІХ – ХХІ в. Автор е на няколко монографии, самостоятелни книги и изследвания. През 2017 г. е сред тримата номинирани и отличени с наградата „Будител на Стара Загора”. Над 10 години е правен сътрудник на обществения посредник на Община Стара Загора.

Господин Туртуриков, наскоро бяха публикувани нови проучвания и нови данни за Апостола на свободата Васил Левски. Кои и какви са те?

Да, Апостолът на свободата винаги е привличал и общественото, и научното внимание. Затова и посветените на делото и живота му трудове са изключително много. И те продължават да ни предоставят нови отговори на стари въпроси. Сред последните такива трудове е отпечатаният през т. г. от Академично издателство „За буквите – О писменехь“ документален сборник „По следите на Левски и БРЦК – нови османски документи“.

Кои са авторите? Къде и какво са търсили и какво са открили? Каква нова информация има за „твой един Син, Българийо…“ – по думите на поета?

Научни редактори на сборника са проф. Пламен Митев, д-р Милена Тодоракова и доц. Християн Атанасов. Съставители са проф. Орлин Събев, Дора Чаушева, Виктор Комбов и турският им колега доц. Ашкън Коюнджу. Изданието съдържа преводи, коментар и факсимилета на неизвестни досега за българската историческа наука документи. Те са открити през 2018 г. в Османския архив към Дирекция на държавните архиви при Президентството на Република Турция (Истанбул). Отнасят се до следствените действия срещу задържаните заради обира при Арабаконак (1872), както и срещу арестуваните впоследствие революционни дейци. Също до личността и дейността на Апостола и създадените от него революционни комитети.

За мене лично най-ценна е новооткритата фотография на Левски с текст на османотурски на гърба, който представлява подробно описание на Дякона и се припокрива с предателските думи на даскал Иван Фетваджиев пред Комисията в София. Текстът потвърждава истинската възраст на Апостола и всъщност доказва, че аз от доста време насам съм прав в твърденията си, че 1846 г. е достоверната му рождена година.

Как откритието за възрастта на Апостола се покрива с Вашите проучвания, които публикувахте преди много години и за които науката остана безмълвна?

Текстът към въпросната фотография е преведен от Орлин Събев и буквално гласи:

„Снимка на дякона Васил Левски от град Карлово.

Понастоящем майка му се намира в същия град.

Тъй като един зъб на горната му челюст под мустака стърчи навън, устната му е леко повдигната.

С риж мустак е, среден на ръст, със светлосини очи,

на 25 – 26 години.“

Ето това категорично потвърждава тезата ми, че Левски е роден през 1846 г., а не през 1837 г. – както упорито твърдеше досега историческата наука. Аз повярвах на думите на Апостола и нито за миг не съм се съмнявал в достоверността им. Тогава (януари 1873 г.) той е точно на 26 години и половина и пред извънредната комисия в София казва:

„Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест – двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.“

Най-доброто тълкуване на тези думи се получава по пътя на цялостното им изследване – на предшестващи, на следващи думи, на текста като цяло. А не като се изолират от контекста отделни фрагменти. Много колеги през годините направиха точно това и стигнаха до деформирана интерпретация на горното историческо свидетелство. А всъщност то съдържа от край до край само истина.

Още като студент си бях убеден в правотата. Но потърсих и други аргументи в подкрепа на съжденията ми. Изчел съм десетки книги за Апостола, като само в личната ми библиотека те са над 50. Ядосвал съм се например на противоречията в най-обширната биография на Левски от проф. Иван Унджиев, която при всяко следващо издание губеше от обема си (над 1000 стр.), но така и не е изчистена окончателно от грешки и неточности.

След като се дипломирах (1989), се осмелих да споделя с преподавателя ми по „Възраждане” – покойният проф. Иван Стоянов от Великотърновския университет, съмнението ми, че Апостолът е роден през 1837 г. и му изтъкнах доводите си за 1846 г. Той остана доста изненадан, но още на следващия ден повдигна въпроса пред студентите си по време на лекции. Обсъдихме и възможността становището ми да бъде публикувано в някое университетско издание, но тогава още го нямаше сп. „Епохи”. Това периодично научно списание се появи през 1993 г. и бе отворено за всякакви нови проучвания и разработки, в т. ч. и на млади историци като мен. Едва през 2000 г. обаче на неговите страници бе публикувана статията ми за рождената година на Дякона. Тук искам да отворя една скоба и да спомена, че съвсем скоро разбрах, че файлът от сайта на списанието само от 2018 г. насам е свален над 420 пъти и то от хора от цял свят (15 държави). Междувременно през 1997 г. изложих становището си на ХІ-я национален семинар по училищно краезнание в гр. Хисар. Последваха публикации във в-к „Старозагорски новини”, „24 часа”, доклад пред Научна конференция на Съюза на учените – Стара Загора, участие в радиопредаване по „Христо Ботев”, в предаването на проф. Пламен Павлов „Час по България” и пр. През 2000 г. излезе първото издание на книгата ми „Възкресението на Апостола 1846 – 1873 или кога всъщност е роден Васил Левски”, а през 2006 г. и второ допълнено издание. Така се започна и ето – минаха вече 30 години…

Защо според Вас трябваше да изтече толкова време, за да се разбере истината?

Защото за някои стожери на конюнктурната историческа наука, като проф. Пламен Митев например, такива като мен не са колеги-историци, а търсачи на сензации, недоучени и самозвани специалисти, пишман историци и пр. такива (цитирам по памет). Навремето в Националния музей „Васил Левски” – Карлово, като запознах колегите със становището си и им предоставих кнагата си, те откровено заявиха, че това са „пълни глупости”. Е, сега имат възможността да превърнат тези „глупости” в свое научно откритие и да оберат лаврите. Аз никаква слава не търся! Водих моята битка само с подкрепата на фактите – те имат други свои подкрепления. Предполагам обаче, че са запознати с думите на немския философ Ал. Хумболт: „Една научна истина минава три етапа в човешкото съзнание: това не може да бъде; тук може би има нещо; я, как не сме го знаели досега!” Въпреки че за тези само 3 етапа 3 десетилетия са си огромно време, все пак се чувствам удовлетворен. Иначе щяхме да си говорим за узаконяване на грешките в българската историческа наука чрез постоянното тиражиране на реномирани документални издания.

Росица Ранчева