Чудото се нарича „Балет на Държавна опера – Стара Загора“
Те са същества, сякаш от друг свят. Телата им са от кости и въздух. Сякаш няма плът. Безплътни са. Когато вървят, не образуват движение на въздуха. Сякаш са безтегловни. През тях може да виждаш. Почти прозрачни са. Толкова са фини, че като ги видиш, моментално поглеждаш себе си и… виждаш, колко си несъвършен, как си издялан като с тесла, как си все „в процес на изграждане”. Гледаш ги, че си говорят, хранят се, смеят се, как са облечени, че носят дрехи като твоите… А виждаш същества от други измерения.
Говорят на различни езици помежду си, а се разбират на един. До такава степен и толкова дълго са заедно, че се разпознават и със затворени очи. Мисля, че усещат движенията си и кой какво прави и без да се виждат…
Невероятни герои, моите ежедневни герои от друга Галактика… Това е Балетът на Държавна опера – Стара Загора, уважаеми госпожи и господа! Вие, които си купувате билети от 50 лв. и нагоре за спектакли, които идват отвън, от другаде и си мислите, че ще гледате Чудо Невиждано! Чудото се нарича Балет на Държавна опера – Стара Загора! Млади хора, деца почти, дошли от цял свят, за да танцуват тук, в средата на една никому неизвестна малка държавица от Изтока на Европата.
От юли репетират „Дон Кихот”, който ще ви покажат на 27 ноември. Залата на Операта все още не е разпродадена. А ги чака и втори спектакъл на 15 декември… По цял ден тези въздушни същества репетират с такава страст, че ако можеха да произвеждат електричество, цяла Стара Загора щеше да свети със силна светлина. Само по дрехите върху тях, плувнали в пот, се разбира, че са живи и телесни хора. Носят се из въздуха в залата. Спят по диваните в коридора, защото са капнали и каталясали. Хранят се в коридора с някакви работи, дето се чудиш къде отиват… Телата им ги преработват в нетелесна материя.
Идва премиерата и около тях витае огромна умора, огромна радост и нечовешко очакване. За да видите самото изящество на сцената, се репетира с часове, понякога едно и също нещо, до премала… Изяществото на сцената тук се ражда в огромен труд – на телата и душите. Не знам вечер как изглеждат стъпалата на краката им, които са обути по цял ден и танцуват на палци… Само съм виждала снимки на подути стъпала на балерини – един от знаците, че все пак са телесни същества. Не са силфиди, не са родени от въздуха. От хора са родени…
През Анелия Димитрова (Китри в „Дон Кихот”) може вече да гледаш – толкова е станала прозрачна. Японецът Томоки Ишиго (неин Любим Базил в сюжета на балета) се държи. Вероятно владее и източни техники за заземяване, стабилност и устойчивост… Александър Желев, доайен на групата, все едно е прероденият Дон Кихот. От испано-португалската група, мощно пристигнала в края на миналия сезон, Карлос Сантос е Санчо Панса, „подплатен“ отдолу под дрехите, естествено, защото е фина структура. А ако видите на снимките какъв красавец дойде в тази група, Фредерико Пинто от Португалия и какъв само тореадор е! Станко Танев, самото изящество, не само танцува, но е и нещатен рехабилитатор и често оказва компетентна първа помощ при навехнати глезени и прочее.
Всички, въвлечени в предстоящата премиера са се стопили на обем… А за мен са такива, толкова огромни герои!
Герои на една ръка разстояние. В град, който вече има 50-членна Балетна трупа от цял свят, предвождана от Майстор, известен в целия балетен свят – Силвия Томова. Че хореограф на „Дон Кихот“ е водещ солист на Щатсбалет-Берлин Аршак Галумян. Че костюмите сътвори и даже помага в шиенето денонощно Салваторе Русо, известен професионалист от Римската опера. Ако не знаете това, ето написах го!
Не знам защо в този град все се търси нещо „отвън”, нещо „вносно”?! Не мога да си го обясня вече 26 години откакто съм тук. „Чуждата кокошка – патка” – казва народната приказка.
Какви ти кокошки и патки, уважаеми госпожи и господа?! В равната Стара Загора имаме 50 лебеди! Такава чест, такава привилегия, такава гордост!
Идете да ги видите на 27 ноември и на 15 декември – ще видите лебеди насред якия чернозем, в който виреят главно земни култури. Е да, обаче тази гледка е извънземна! Съвършенството, наречено Балет!
В Балета се изразява копнежът на човешките същества към Полета. Открай време човек иска да лети, но не му е дадено във физиката. А ТЕ го могат. Тези 50 деца на сцената. Прилетели от цял свят. Могат го! Преодоляват привличането. Преодоляват го с огромен труд.
Нека се радваме на това, което имаме, защото не се знае докога ще го имаме. В Националното балетно училище завършва едва ЕДНА паралелка. В Музикалните училища няма ученици на основни инструменти. Нека подкрепим родната продукция, на артистите на Стара Загора, на въздушните герои от Балета на Стара Загора и препълним залите на спектаклите им.
Много ми се иска. Да бъде! Толкова много го заслужават.
Уляна Кьосева
П.С. Избрах снимки, в които се виждат само Блясъкът и Съвършенството, защото ни откъсват от всекидневието и ни пренасят в друг свят. „… да ни спомнят, че и ний сме били от рода на летящите хора…“