Тъжни мисли за една открадната красота

За пореден път по грозен начин бе опустошена градинката на пътя за Генералската чешма на Аязмото. Две дупки от две откраднати хризантеми зейнаха със страшна сила, оставени след кражбата на цветя. На цветя! Зад които има икони на Богородица и Исус Христос.

Градинката се прости с две храстчета от слънчевите си хризантеми. Посадени от Росица Ранчева. Много от хората наричат на нейно име градината – Ранчевата градина. Цяло лято в стройна организация най-различни хора, млади и стари, носят от Генералската чешма вода за цветята, които Ранчева сади. Понякога и други носят цветя. Боядисват камъните с вар, поддържат дръвчетата.

И когато в есенната красота някой посегне толкова брутално, всички които и се радват, са ужасно наскърбени и посърнали.

Като тази сутрин.

Колко хора се натъжиха от грозната гледка на откраднатите цветя и зейналите дупки.

Как е възможно човек да се радва на открадната красота. Която не е твоя, защото не си я получил според както се полага – нито си я купил, нито са ти я подарили.

А си я изтръгнал и отнел.

Взели си я от очите и емоциите на хора, които са и се радвали.

За да краси твоя балкон?!!!

Възможно ли е…

Ако можеха да говорят, откраднатите цветя щяха да отговорят „Не, не е възможно.“

…Така е, отвратително е.

От името на отвратените от този вандалски акт

Уляна Кьосева