От днес започва честването на митрополитския храм „Свети Димитър“
„По традиция, църковният ден започва от предната вечер. Затова със съборно празнична вечерня от тази вечер ще започнем богослужението в митрополитския храм „Свети Великомъченик Димитър“- нашият небесен покровител“. Това каза за Dolap.bg предстоятелят на храма отец Петър. – Началото е в 17:00 ч. По традиция ще бъде с петохлебие. Всяка година присъстват стотици миряни, но сега, във връзка с пандемията не се знае колко души ще дойдат. Службата ще се проведе при зпазване на всички епидемични изисквания.
Утре, навръх Димитровден, от 9:00 ч. ще имаме Света божествена литургия с участието на храмовото духовенство, гости и Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан“.
Отец Петър уточни, че традиционният курбан, тази година ще бъде раздаден на хора, които са в нужда . На 25 октомври т.г. социалната кухня, от която се ползват над 50 социално слаби граждани е раздала курбан за здраве.
Митрополитският храм „Св. Димитър“ е със статут на недвижима културна ценност с национално значение – тип ансамбъл от 1975 г. Построен е през 1743 г. Той е най-старият храм в Стара Загора. Само той отстоява на трагичните събития през м. юли 1877 г. като е разрушена предимно покривната му конструкция. Причина за това са стабилните каменни основи, които са положени при обновяването му в средата на ХІХвек.
В първоначалния си вид черквата е наричана „Папаз-еви“ (попска къща) и така съществува до средата на ХІХ век. Около нея се оформя българската махала. Тя е била едновременно и църква и училище. През периода 1859-1861 г. са положени основите на съществуващия и днес храм. Изграден е изцяло с дарения на населението, плюс рушвета от 1000 златни гроша от турския султан.
След Освобождението на България от турско робство, благодарение на ентузиазма на старозагорци, в края на м. април 1878 г. черквата „Св. Димитър“ е почти възстановена и в нея е отслужена Великденската литургия. С Божия дом са свързани и много от основните събития в историята на града през епохата на Българското Възраждане. В противовес на църковната догма два от стенописите представляват светски личности и исторически събития. Първият е свързан с живота и дейността на Васил Левски в Стара Загора. Вторият изобразява тържественото посрещане на предния отряд на генерал Гурко и българското опълчение. Художници са професорите Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. Стенописите са рисувани по време на реставрацията на храма през 1959-1960 г. по повод 100-годишнината от построяването му.
В храма има обособени южен престол “Св. Игнатий Старозагорски” с храмов празник на 8- ми октомври и параклис “Свети Великомъченик Мина” с храмов празник на 11-ти ноември.
Църквата е обявена са катедрален храм след като има катедра. Това става през 1871 г. с Указ на султана, с който се дава църковна независимост. С този документ се определя рамката на Старозагорската епархия с първи старозагорски митрополит дядо Методий. От тогава, както е записано в Кондиката, е определено мястото на катедралния храм.
Преди две години, по предложение на Епархийския съвет и решение на Светия синод, за катедрален храм е определена църквата „Свети Николай“, а за митрополитски – „Свети Димитър“.
През 1979 година в двора на църквата е възстановена сградата на метоха на Хилендарския светогорски манастир, който е съществувал в Стара Загора през XVIII-XIX век и е бил един от центровете на духовното възраждане в града. Интересно е, че от енорията към катедралния храм са събрани средства за украсяването и възстановяването на Рилския манастир.
В метоха е представена веществено-документална експозиция „Левски в Старозагорско“, където са проследени тригодишният престой на Апостола на Свободата в града (1855-1858 г.) и работата му по изграждането на местните революционни комитети.
Росица Ранчева