Акварелна изложба представя интимния свят на големия Чудомир

От 22 октомври до 10 ноември 2020 г. в западната зала на Художествена галерия Стара Загора е представена изложбата „Акварелните пейзажи на Димитър Чорбаджийски- Чудомир  /1890-1967/“. Колекцията е от фонда на Литературно-художествен музей „Чудомир“, Казанлък.

Експозицията включва 40 произведения от всички творчески периоди на Димитър Чорбаджийски. Сред тях са любимите му сюжети от с. Турия и р. Тунджа, от околностите на Казанлък и Стара планина, от Париж, Венеция, Охрид и Цариград, от Трявна и Белоградчик, от пролетта, лятото и есента…

„Изключително много държа на изложбата с акварелните пейзажи на Чудомир, тъй като четири поколения българи, при споменаване на името Чудомир, веднага си представят образите на клюкарките, кошничарите, бръснарите, новото радио и пр. Основателно е оформена представата за Чудомир като един от най-големите присмехулници в българската художествена култура и един от малкото, които успяват да свържат и словото и образа като взаимно се допълват. Но малцина знаят, че едно от най- интимните неща в изкуството му е пейзажът“. – Това каза за читателите на Dolap.bg изкуствоведът проф. д-р Марин Добрев, директор на Старозагорската художествена галерия и може би най-добрият познавач на творчеството на Димитър Чорбаджийски.

„За мене връзката между комичното, жанровото у Чудомир, което е много познато, без неговите пейзажи е доста едностранно и не оформя представата за личността на Чудомир, сподели проф. Добрев.- Акварелният пейзаж минава през цялото му творчество от най-ранните му студентски години и до смъртта му. Така че заедно с композициите, които са достатъчно добре известни, той непрекъснато прави и акварелни пейзажи. Те са част от неговите съзерцания на природата, онова, което носи у себе си. А и самият той много е държал на тази част от изкуството си като много лична, съкровена, защото дори на последните си изложби 1965-1966 г. той показва предимно жанровите си композиции и само 4-5 пейзажа – два от Париж, от река Марна, 1-2 от Венеция. Това са всъщност познатите акварели на българския зрител.

Неговото присъствие в акварелния пейзаж, дори само по себе си, е запазено място в редиците на българското изобразително изкуство. Това дава друго измерение на художника. Иначе го вкарваме в популярното му измерение на хумориста, на човека, който носи у себе си желанието да сподели същността на българската народо-психология. Докато тази част е особено лирична, въздушна, носталгична, меланхолична, носеща особена поетика. Хубаво би било, когато става дума за Чудомир, българинът да извика в съзнанието си поне няколко от неговите акварелни пейзажи, за да бъде представата му за него по-цялостна“.

От всичките над 3000 картини, рисунки, скици, ескизи и пр. творби на Чудомир, над 95% от които се съхраняват в Литературно-художествения му музей в Казанлък, запазени са над 60 акварелни пейзажа. От тях в изложбата в Стара Загора са подбрани 40, които според проф. Добрев най-добре го представят. Те са от края на 10-те до средата на 70-те години на ХХ век. Годините 1926 – 1930 са много активни в творчеството на Чудомир. Повечето от популярните образи, които всеки българин знае, се оформят през този период. Между впрочем за него се знае, че работи по над 100 теми. По някои от тях се връща многократно, като например темата с барабанчика, с веселото семейство…През няколко години той търси ново измерение в тези произведения. Не случайно и акварелните му пейзажи от този период намират нови измерения. Особено нови нотки в пейзажа му влизат след посещението на него и съпругата му Мара Чорбаджийска в Париж . Той е впечатлен от музеите, художествените галерии, от изложбените зали, от срещата с изкуството на импресионистите.

„В него влизат много осъзнати импресионистични елементи и то особено по отношение на пейзажа. Това са творбите „Париж“, „Сена“, „Река Марна“, уточни проф. Добрев.- Връщайки се в България, минава през Венеция, където се „зарежда“ с допълнителна информация за изобразителното изкуство. След това показва друго усещане за пейзажа. В този смисъл, в изложбата, която подредихме, проследихме възгледа на Чудомир за пейзажа. За онази въздушност, за онази мекота и лиричност, която прави тези пейзажи толкова интимни.

Прави впечатление, че пейзажните акварели на Чудомир са много свежи, цветни, изящни.

Когато художникът вижда мотива, използва техника, при която въздухът като че ли вибрира. Едни от най-интересните му пейзажи са когато има много слънце, светлина и вода. Отношението на едното към другото, носи в неговите пейзажи едно от най-типичните измерения на българския акварел по отношение на пейзажа“, определи проф. Марин Добрев.

Ние познаваме Чудомир от онази му страна на творчеството, която е много близка до манталитета на българина – със сарказма, иронията, насмешката. Разбира се, той е един от най-добрите в това отношение. Това е оформило у нас представата за човек и автор, който търси тази закачка и добродушно да се присмее. Докато в акварела, той се разкрива в романтична, дори идилична светлина. Като че ли по такъв начин той компенсира шума, глъчта, суетата, клюките, интригите и пр., към които основно е насочено изкуството му. За разлика от жанровите композиции, които българинът познава, които минават през множество перипетии, някои от които по 12-15 пъти ги създава наново, особено ранните си идеи, при пейзажа нещата са други. На него му е ясно, че това е уловеният миг, в който той търси връзката на духа си с пйизажа, с природата. Иска онова, което в момента преживява, да го остави за себе си, съзнавайки че след няколко минути това усещане ще изчезне. Много от тези пейзажи, а може би всички, да правени на място- докато се усети онова чувство, което те предизвиква да нарисуваш мигът.

„Акварелният пейзаж е голямо богатство във вселената, наречена Чудомир, категоричен е проф. Добрев. Акварелът ни сближава с човека. Общуването с неговите акварели е по-лично“.

Изложбата е посветена на 130 годишнината от рождението на големия писател и художник.

Росица Ранчева