Проф. д-р ИВАН БОЖКОВ:“ Преди 25 години създадохме Тракийски университет, според принципите, на които е основан Европейският съюз“
Първият ректор на Тракийски университет проф. д-р Иван Божков е роден на 21 февруари 1934 г. в с. Оризово, област Стара Загора. Висше образование завършва през 1958 г. в София. През 1967 г. получава научна степен „доктор“ по ветеринарна медицина. През 1981 г. защитава професорско звание. Ректор е на ВИЗВМ (1989-1993). Доктор хонорис кауза е на Тракийски университет, Почетен доктор е на Московската ветеринарна академия, на Казанската ветеринарна академия, на Кубинското научно ветеринарномедицинско дружество, на Научното ветеринарно общество на ГДР и др.
Генерален директор е на Националната ветеринарномедицинска служба (1969-1975); председател е на Съюза на ветеринарните лекари в България (1983-1994); зам.председател е на Съюза та учените -клон Стара Загора (2004-2011); Сертифициран експерт е на Световната организация за здравеопазване на животните (2005-2020);
Председател е на Общото събрание на Тракийски университет (2000-2002) и на Съвета на настоятелите (2010-2019). Участва в разработването на над 30 нормативни документи, свързани със здравеопазването на животните. Председател е на Научна комисия по животновъдство и ветеринарна медицина в периода 2006-2007 г. при ВАК. Преподавател е и първи ректор на Тракийски университет Стара Загора. Има публикувани над 150 научни труда, автор е на учебници и на ръководства за упражнения. Научен ръководител е на 11 докторантури в т.ч. на трима чужденци, защитили успешно дисертации и научни степени.
Личност с активна гражданска позиция, проф. Иван Божков е бил председател на Общински съвет Стара Загора и депутат във Великото народно събрание.
Професор Божков, кога и как се роди идеята за обединяване на няколкото съществуващи структури за висше образование в Стара Загора и създаване на Тракийския университет?
Идеи се раждат там, където има условия за тяхното реализиране. Ако проследим хилядолетната история на Стара Загора ще констатираме, че градът винаги е бил оживен център на стопански, обществено-политически и културно-образователен живот. Още в края на 18-ти век в града е открито първото килийно училище при църквата „Св. Димитър“. През 1833 г. учителят Атанас Иванов открива първото светско училище в града. 30 години по-късно Анастасия Тошева създава първото класно девическо училище. Трайни следи в просветното, книжовното , библиотечното и образователното дело в Стара Загора оставят Захарий Княжески и неговият последовател Петко Рачов Славейков.
Въодушевени от тези исторически тенденции в образователното дело, неколцина ентусиасти- интелектуалци, начело с проф. Цанко Яблански, проф. Митко Гогошев и доц. Владимир Заманов в началото на 90-те години на ХХ век лансират идеята за обединяване на съществуващите висши училища в Стара Загора – Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина (ВИЗВМ), Висш медицински институт (ВМИ) и Институт за подготовка и квалификация на учители (ИПКУ) и създаване на Тракийски университет. Идеята се обсъжда и подкрепя от сформирания клуб на интелектуалците и депутатите от града и областта, от кмета Антон Андронов, от председателя на Общинския съвет на Стара Загора д-р Цветана Джамджиева, от Негово високопреосвещенство старозагорския митрополит Панкратий, от Красимир Ботев, председател на Постоянната комисия по наука, образование и култура при Общинския съвет и зам.председател на инициативния комитет, както и от значителна част от академичната общност в града.
В качеството ми на ректор на ВИЗВМ и депутат във Великото народно събрание, приех възторжено идеята ии направих всичко възможно за нейното реализиране.
Имаше ли противници за създаване на университета?
Като всяка нова идея и идеята за създаване на университета, имаше противници. Те бяха главно от по-възрастните преподаватели. Аргументите им бяха, че ще се загуби самостоятелността и професионалният облик на отделните специалисти. Най-важният им аргумент обаче беше, че ще се загуби финансовата самостоятелност на трите институции и възможността те да се разпореждат със собствените си приходи. Тези доводи не бяха без основание, тъй като по това време във ВМИ и ВМФ се обучаваха голям брой чуждестранни студенти, които ежегодно плащаха такси в размер на 3500 – 4000 долара. Тези средства се използваха за фонд работна заплата и модернизиране на материално-техническата база.
Какъв беше подходът Ви за преодоляване на тези и други противоречия?
Моят подход беше да насърчаваме оптимистите и с аргументи да убеждавам песимистите.
Лансирах идеята, че ние ще създадем нов тип университет, в който общоуниверситетските проблеми ще се решават от Академичния съвет, а специфичните проблеми на факултетите ще бъдат в правомощията и отговорностите на деканите и деканските ръководства. Собствените валутни приходи ще си остават в съответните структурни звена и само малка част, около 10%, ще се централизират и използват за общоуниверситетски нужди. Факултетите ще са със статут на юридически лица, със собствени счетоводства и банкови сметки в лева и валута.
Възприехме квотния принцип при съставянето на академичния съвет. Всеки факултет определяше самостоятелно зам.ректор от своя състав, за да има баланс в ръководството на университета. Винаги съм заявявал, че Тракийският университет (ТрУ) се изгражда до голяма степен на принципите и философията на Европейския съюз, в който всички страни-членки запазват своята национална самостоятелност и идентичност, но общоевропейските проблеми и въпроси се решават от институциите му – Парламент, Съвет и Комисия.
В световен, европейски и национален мащаб след 1990 г. се развиваха процеси за децентрализация. Разформироваха се големи държави като СССР, СФРЮ и др. Монолитни политически партии се разслояваха на множество нови политически субекти. В стопанския сектор у нас се ликвидираха крупни държавни обединения, АПК и др. структури.
В противовес на тези световни и национални тенденции и процеси, ние трябваше да вървим срещу теченията и да обединяваме в едно образователни структури, съществуващи самостоятелно в продължение на десетилетия, с утвърдени специфични академични традиции и да създадем една нова по форма и съдържание институция – Тракийски университет.
Какви други трудности и проблеми трябваше да се решават, освен консолидацията на академичната общност?
Проблемите бяха много и от различно естество- финансови, материално-технически, образователни, социални и др.
Създаването на Тракийски университет с Решение на 37-то Народно събрание от 21 юли 1995 г. съвпадна с финансовия колабс на държавата през 1997/1998 г. Въпреки това трябваше да се доизгражда материално-техническа база – клиниките на ВМФ, поликлиниката на МФ, учебно-опитното стопанство на Аграрния факултет, общежитие за настаняване на студенти и много други. Благодарение на далновидността и упоритостта на ректорското ръководство и проявеното разбиране от страна на Медицински факултет и тогавашните зам.министри Н. Бабамов, К.Ананиев и началника на дирекция „Бюджет“ В. Петров, от държавния бюджет бяха предоставяни ежегодно 3-4 млн лв за дълготрайни активи за удовлетворяване на потребностите на университета.
В кратки срокове бяха завършени и въведени в експлоатация клиниките на ВМФ, поликлиниката на МФ, оборудвана с най-модерна апаратура. Изградени бяха три блока студентски общежития с 300 легла. Започна изграждането на още едно модерно общежитие, което беше открито през 2013 г.
През следващите ректорски мандати на проф. Светлин Танчев, проф. Иван Станков и проф. Иван Въшин продължи доизграждането на материално-техническата база и преоборудването на лабораториите и клиниките със съвременна апаратура, усъвършенстване на учебните планове и програми в унисон със съвременните тенденции на образователната система.
„Когато се наливаха основите“ според думите на поета Пеньо Пенев, имаше ли стресови ситуации?
През този сравнително кратък период имаше няколко ситуации, от които до голяма степен зависеше съдбата на университета. Ще посоча само най-фрапантните:
В началото на 1995 г. след като беше изготвен проект за създаването на университета, по закон трябваше да бъде одобрен от Министерство на образованието и науката (МОН), след това от Министерски съвет, за да се внесе в Народното събрание. Точно през този период се обсъждаше нов закон за висшето образование. Във връзка с това, министърът на МОН акад. Илчо Димитров отказа да съгласува нашия проект под претекст, че това може да стане след приемането на новия закон, т.е. в необозримо бъдеще.
Наложи се да се предприемат адекватни действия за преодоляване на това законово препятствие. Сформирана беше представителна група с акад. Илчо Димитров, водена от народния представител Александър Лилов в състав: Димитър Димитров, проф. Иван Зънзов, Дако Михайлов и кмета Антон Андронов, представители на академичната общност и инициативния комитет- проф. Цанко Яблански, проф. Иван Божков, доц. Владимир Заманов и Юрий Борисов – председател на Комисията по наука и образование в 37-то Народно събрание. На проведената среща проф. Яблански представи накратко проекта, а Александър Лилов изложи аргументите за създаване на университета, които бяха подкрепени и от останалите членове на групата. Юрий Борисов заяви, че успоредно с разглеждане на новия закон за висше образование, Комисията може да разгледа и нашия проект. Акад. Илчо Димитров не устоя на аргументите и даде съгласие проектът за създаване на Тракийски университет да влезе за обсъждане в Народното събрание, което на 21 юли 1995 г. взе решение за създаване на Тракийския университет в Стара Загора.
Драматични ситуации възникнаха и през 1997/1998 г. когато при финансовия и инфлационен колабс на държавата, университетът беше пред фалит. Наложи се да се продаде валута, придобита от такси на чуждестранни студенти, от която една значителна част трябваше да се внася в МОН. Тогава Академичният съвет прие рисковото решение за продажба на валута, за да могат да се изплащат заплатите и се посрещат нужди на институцията. Бях глобен за това решение от Сметната палата като ректор с едномесечна заплата, но за сметка на това всички служители получаваха своите заплати и университетът продължи да съществува.
Съществен принос за запазването на Медицинския факултет в състава на Тракийски университет има Общинският съвет на Стара Загора с председател д-р Богдана Димитрова.
На 28.11.1997 г. , на извънредно заседание, Общинският съвет приема Декларация, която изпраща до председателя на Народното събрание, министър председателя и министъра на образованието и науката. В документа са изложени солидни аргументи за ролята и значението на МФ не само за Стара Загора, но и за цялата Югоизточна България, свързани със здравеопазването.
И още един драматичен момент. През 1998 г. министърът на здравеопазването по това време беше решил да закрие Медицинския факултет (МФ), тъй като в България има още четири – в София, Пловдив, Варна и Плевен. Според него, те били в състояние да подготвят необходимите кадри за страната. При проведената среща в неговия кабинет в Министерство на здравето, заедно с проф. Христо Чучков, декан на нашия Медицински факултет, изложихме аргументи и мотиви за необходимостта от съществуването му. Разбира се, те не бяха приети от министъра. Наложи се да се проведе нова среща с министъра, организирана от кмета проф. Цанко Яблански и всички депутати от листата на СДС, проф. Чучков и аз. И тази среща остана без резултат. Министърът реши да дойде в Стара Загора и пред академичната общност да изложи аргументите си за закриване на факултета. Срещата се проведе в препълнената аула на МФ в деня на откриването на новоизградената клиника на факултета.
На тази драматична среща, продължила повече от два часа, бе даден категоричен отпор на намеренията на министъра да закрие факултета и да бъде преобразуван в колеж. Аргументирано изложение в полза на съществуването на факулета направи и лидерът на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев, бивш асистент в МФ.
Уважаеми професоре, спомняте ли си имената на колегите Ви в първия Академичен съвет на Тракийски университет?
Избраният 45-членен Академичен съвет беше в следния състав:
Аграрно-животновъден факултет:
Проф. Илия Димитров, проф. Георги Кайтазов, проф. Николай Тодоров, проф. Аврам Петков, проф. Беро Маринов, проф. Мирчо Спасов, проф. Людмила Овесенска, проф. Светозар Тянков, проф. Цанко Яблански – външен, доц. Иван Станков, доц. Неделчо Делчев, доц. Кина Сивкова, доц. Вацлав Дрбохлав, н.с. І ст. Георги Бонев, Силвия Михайлова-студентка.
Ветеринарномедицински факултет
Проф. Иван Божков, проф. Ламбо Георгиев, проф. Симеон Симеонов, проф. Борислав Тодоров, проф. Чавдар Попов, проф. Димитър Пашов, проф. Цонко Ненов, доц. Хубен Хубенов, доц. Димитър Стойков, доц. Станчо Червенков, доц. Динко Динев, доц. Иван Въшин, доц. Йордан Костадинов- външен, гл. ас. Михни Люцканов, Първан Дангов – студент.
Медицински факултет
Проф. Александър Атанасов, проф. Георги Петков, проф. Христо Чучков, проф. Георги Димитров, проф. Григор Велев, проф. Атанас Джеджев, проф. Иван Зънзов-външен, доц. Боян Чемишев, доц. Панайот Гърдев, доц. Живко Караколев, доц. Живко Желев, доц. Станка Маркова, доц. Веселина Попзахариева, д-р Стефан Стратиев , Младен Бъчваров – студент.
На първото си заседание, проведено на 21.12.1995 г. Академическият съвет по предложение на ректора избра следните зам.ректори: проф. Борислав Тодоров от Ветеринарномедицинския факултет – отговарящ за учебната работа; проф. Александър Атанасов от Медицинския факултет, отговарящ за научно изследователската дейност; проф. Беро Маринов от Аграрно-животновъдния факултет – отговарящ за административно стопанските въпроси и взаимодействие със синдикалните организации. След пенсионирането му за зам.ректор е избран проф. Георги Кайтазов; за главен секретар на университета е избран проф. Гроздан Танев; доц Димо Гергинов отговарящ за международно сътрудничество.
В началото на 1996 г. основните структурни звена проведоха общи събрания за избор на факултетни съвети и декански и директорски ръководства. За декани и директори бяха избрани:
Декан на АФ: проф.дсн Аврам Петков -1996/1997 г. доц. Светлин Танчев 1997/1999 г.
Декан на ВМФ: проф. двмн Ламбо Георгиев
Декан на МФ- проф. д-р Христо Чучков, дм
Директор на ДИПКУ – доц.д-р Ангел Карагьозов
Директор на БГАК – гл.ас. д-р Иван Върляков- до 1997 г., проф. дсн Димитър Павлов -1997/2001 т.
Директор на ТК- Ямбол – проф. Иван Димитров
Директор на МК Стара Загора доц.д-р Коста Костов
Директор на МК -Хасково – д-р Иванка Русева
Директор на МК -Сливен – Марианна Недева
За мене беше чест и удоволствие да работя в екип с избраните колеги. Те бяха не само утвърдени учени, но и с мениджърски качества и умения и най-важното – твърдо убедени в правотата на идеята за създаване на Тракийски университет.
Една от главните задачи, които си постави новоизбраното ръководство беше да се разработи Правилник за устройство, дейност и управление на Тракийски университет и неговите структурни звена. Основен изпълнител на тази отговорна задача стана проф. Борислав Тодоров. Проектът за Правилник обсъждахме многократно в ректорския съвет, факултетните общности- общо събрание и факултетни съвети, за да се оформи окончателен вид и се предложи за приемане в Общото събрание на университета.
Правилникът е разработен на основание на Закона за висшето образование от 1995 г., Закона за научните степени и звена и отменя действащите преди това правилници на ВИЗВМ, ВМИ, ДИПКУ и другите звена на университета със статут на юридически лица.
На 12.06.1996 г. Общото събрание на Тракийски университет прие Правилника, който стана основен документ – Конституцията на университета.
Професор Божков, защо беше издигната Вашата кандидатура за първи ректор на Тракийския университет?
Може би академичната общност беше оценила качествата ми като бивш ректор на ВИЗВМ, способността ми да туширам междуличностните и професионалните противопоставяния и най-вече възможността да консолидирам отделните структурни звена в една свободна общност, което е гаранция за развитието и просперитета на Тракийски университет.
Голямото доверие, което ми беше гласувано при тайния вот за избор на ректор – 97% “за“, ме мотивира още повече да работя всеотдайно за поставяне на основите, развитието, утвърждаването името и авторитета на Тракийския университет в национален и международен аспект.
Веднага обаче искам да се позова на народната поговорка, че една птичка, колкото и да е гласовита, пролет не прави. Всичко, което е сътворено в началните години, когато се наливаха основите и през следващите мандати на ректорите – професорите Танчев, Станков и Въшин, е плод на колективните усилия на цялата академична общност- ректори и зам.ректори, декански ръководства, академичен и декански съвет, специалисти от административните структури и помощния персонал, синдикалните организации и не на последно място – всеотдайността на студентската общност.
Огромна е заслугата за развитието на университета през изминалия четвърт век и днес на местните органи на изпълнителната власт – областна управа, кметове и общински съветници, обществено-политически организации, депутати от Старозагорски избирателен район, Хасково и Ямбол, където има структурни звена на Старозагорската алма матер. Университетът не би могъл да се развива успешно и без съдействието на централните органи на изпълнителната власт.
След изминалите 25 години, сбъдна ли се мечтата Ви, когато поехте кормилото на университета?
Не само че се сбъдна, но и надмина най-оптимистичните ми очаквания.
Днес Тракийският университет е комплексен образователен и научно-изследователски център, който отговаря на Закона за висшето образование и заема достойно място в националната и световната академична общност. В него се обучават около 10 000 студенти в четири групи науки – природни, технически, обществени и хуманитарни, във всички образователни степени – специалист, бакалавър, магистър и доктор. Университетът разполага с респектираща материално-техническа база, аудитории, лаборатории, клиники и социална база, която задоволява на 100 процента нуждите на студентите. Всички специалности са акредитирани. Редица от тях заемат призови места в рейтинговата система на Министерство на образованието и науката, а някои оглавяват класацията.
Ако с няколко ключови думи може да се характеризира генезисът на постигнатото, свързани със създаването и развитието на Тракийски университет, те са:интеграция, консолидация, академизация, стабилизация акредитация, национална и европейска легитимация.
Проф. Божков, какво ще пожелаете на новоизбраното в края на 2019 г. ректорско ръководство и на другите структурни звена – факултети, колежи и департаменти?
Академичните общности на университета и на неговите структурни звена гласуваха доверието си на новоизбраните ръководители на база на техните предизборни платформи, в които е отразена визията им да бъдещото им развитие. Има една древна латинска сентенция, която гласи: „Помни миналото, мечтай за бъдещето, но живей в настоящето“.
Пожелавам на новоизбраните ръководители да вникнат във философската същност на тази древна мъдрост и да я реализират на практика, в което твърдо вярвам.
Науката и образованието в Европа и света се развиват с неимоверна бързина и темпове. Възникват все нови и нови предизвикателства и проблеми от социално-здравен, епидемиологичен, епизоотологичен аспект, които дават отражение върху обществено-икономическото развитие на национално и международно равнище. Нужни са далновидност, предприемчивост, стратегическо мислене, воля и дух, за да сме в крак с тези нови предизвикателства и да предприемаме адекватни управленски решения в науката и образователната дейност.
Миналото е зад нас и то е впечатляващо. Бъдещето е пред нас и твърдо вярвам, че то няма да ни изневери!
Интервюто с първия ректор на Старозагорската алма матер проф. д-р Иван Божков е поместено в книгата „Ректорите на Тракийския университет разказват“ с автор Росица Ранчева. Издадена е от ректорското ръководство . Посветена е на 25-годишнината на Тракийския университет с благодарност и респект.