С дигитализацията на пазара на труда се запознаха в Тракийски университет

На 14 октомври 2020 г. на Форума пред Тракийски университет , КНСБ проведе мasterklass work на тема „Дигитализацията“. За „Бъдещето на труда в ерата на дигитализацията. Предизвикателства и възможности“ говори президентът на КНСБ д-р Пламен Димитров, който за първи път посещава старозагорската алма матер.

В пространното си изложение той се спря на причините, които налагат повсеместно прилагане на дигитализация – демографският проблем, намаляване на глобализацията, миграцията и др. България изостава от създаване на дигитална икономика. Тя е на последно място за създаване и ползване на дигитални продукти. Според Пламен Димитров прогнозите на Министерство на труда сочат, че към 2022 г. с над 30 % ще падне броят на работещите с основно и по-ниско образование. Те ще бъдат заменени от иновативни технологии, с висока добавена стойност, но и с рискове за обществото.

Наред с търсените инженерни специалности, всички професии, които работят с хора и за хора категорично и устойчиво се очаква да увеличат търсенето на съответните специалисти. В т.ч. образованието, където с увеличението ще се стигне до наети над 200000 души. По същата възходяща крива се развиват и секторите, свързани със здравеопазването, грижи за хората- деца и възрастни, хора с увреждания, в областта на културата, т.е. духовната сфера. Преструктурирането на пазара на труда в България ще води до себе си до подобни тенденции.

Това показва, че незабавно трябва да се премине към усвояване на нови квалификации и умения, в т.ч. и дигитални, за да могат освободените от работа да намерят реализация на пазара на труда.

„В момента бизнесът не търси хора с високи професионални умения, подчерта Пламен Димитров, а работници, които имат самоконтрол и дисциплина. 85% от най-търсените умения започват с личности качества свързани какво всеки е култивирал у себе си: умения за работа под напрежение, знания и умения за въвеждане на нови технологии, както и дигитална компетентност“.

Ясно е, че ще има повече хора, отколкото работа за тях, след като машините са по-производителни- не искат увеличение на заплатите, работят по 24 часа през целия месец без почивка и т.н. За да се спаси все пак технологичната безработица, през последните 7-8 години се експериментира по света във Франция, Германия, Финландия, Индия и др.намаляване на работната седмица на 4 работни дни. В Русе от 2 години, по желание на собственика на фирма, също се работи 4 дни по половин час повече.

Пламен Димитров отново подчерта, че „най- важно е квалификация, умения и образование. Затова в ОП „Човешки ресурси“ за следващия програмен период сме заложили 500 милиона лева за добиване на базови дигитални умения за работещите българи. Като че ли хората все по-добре започнаха да разбират защо е важно да си говорим за дигиталните трансформации и процеси, които настъпват около нас.

Дигиталните компетентности на 3.5 мил. работещи българи е целта ни.

Преди това трябва да сме създали Институт за устойчиво развитие, който трябва да е базиран в Тракийски университет, където е концентрирана научната мисъл. Тук трябва да се генерира експертиза, възможни иновационни решения. Конкретните предложения да се обсъждат не само с консултанта, а и с тези, които управляват и вземат решенията. Когато говорим за технологични иновации, за индустриални зони и нов индустриален парк, наред с продължаващото действие на Мини Марица Изток, дотогава, докогато това е възможно, трябва паралелно с това да се случва нещо ново. Това ново, трябва непременно да става с мисъл, системен подход, интегрираност и участие на академичната мисъл. Преподавателите са тези, които не само ще дадат базовите дигитални и специализираните умение и компетентности, но могат в този център на експертиза, да генерират възможни варианти за регионалното и националното развитие, обвързано с другите наши научни институти – БАН, Селскостопанска академия и другите ВУЗ-ове. Това трябва час по-скоро да се случи.

Ние се договорихме с ректора доц. д-р Добри Ярков и съм сигурен, че следващите стъпки ще бъдат много скоро, тъй като нуждите са крещящи. Ресурсите са налични в огромно количество. Такъв шанс България никога не е имала – 25 милиарда лева идват по плана за възстановяване и устойчивост с европейско финансиране…“ каза президентът на КНСБ.

Зам.министърът на земеделието, храните и горите Лозана Василева съобщи, че през новия програмен период 2021-2027 г. Министерството ще отдели достатъчен ресурс за развитие на дигитализацията в земеделието и селските райони, прилагане на изкуствен интелект в аграрния сектор. За целта е разработен нов инструментариум. Министерство на образованието и науката вече е разработило програми за цифрово животновъдство и цифрово растениевъдство. Разработена е и Национална програма за интелигентно животновъдство. Очаква се тези мерки да привлекат млади специалисти в сектора.

В началото на събитието ректорът на Тракийски университет доц.д-р Добри Ярков поздрави студентите с успешното стартиране на новата учебна година, на 100% изпълнен държавен план прием, открити нови осем специалности, утроени студенти от други държави, както и заеманата 6-7 позиция по рейтинг на университета, който разполага с армия от близо 10 000 студенти и 400 научни експерти, готови да помогнат в решаването на различните казуси.

Модератор на masterklass беше доц. д-р инж. Лиляна Вълчева – председател на Национален браншов синдикат висше образование и наука – КНСБ.

Росица Ранчева