Светла Баджакова, учител в ППМГ „Гео Милев“ пред Dolap.bg:”Мисия е да бъда учител по Български език и литература“

По модул „Културните институции като образователна среда“ на Национална програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“, за втора година Министерство на образованието и науката проведе конкурс за най-добър урок в културна институция. На първо място е класирана Светла Баджакова – учител в ППМГ „Гео Милев“ в Стара Загора, за урок по български език и литература. Тя е номинирана и за престижната награда „Константин Величков“.

Госпожица Баджакова е родена в Стара Загора. Учила е в СОУ „Васил Левски“. Завършила е Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ специалност „Българска филология“. От 15 години е учител по български език и литература в Профилирана природоматематическа гимназия „Гео Милев“.

Най-напред Ви честитя голямото постижение – първо място в конкурса за изнесен най-добър урок в културна институция, както и номинацията Ви за награда „Константин Величков“. Какво представлява конкурсът и какво беше участието Ви в него?

Това е Национална програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“ за работа на учителите в културни институции – изнесени уроци, занятия, упражнения и пр. Миналата година разбрах за конкурса и реших, че е възможно да участвам в него, тъй като учебният материал позволява това. Става дума за запознаване с творчеството на Гео Милев в 12-ти клас. В Стара Загора е Къща-музей „Гео Милев“, където уредниците са изключително отзивчиви и аз многократно съм си сътрудничила с тях. Винаги са радушни, много гостоприемни, пък и цялата обстановка предразполага за прилагане на по-различен подход за представяне на творчеството на Гео.

Нашето училище не се включи в модула „Културните институции като образователна среда.

Аз сама, по собствено желание, проявих инициатива да участвам в конкурса.

Разкажете за наградения урок?

Нарекох урока „Слънчогледите и нощта“ върху поемата на Гео Милев „Септември“. Стандартен урок, според мене. Подготвих работни листове на учениците. С уредничката Валя Сотирова успяхме да подредим в залата на музея сравнително удобна работна среда за учениците. За всеки имаше удобно място да настаняване и писане. Реално това беше нормална работна единица, която се проведе извън сградата на училището. Стандартен учебен час с предварително зададена домашна работа, преговор на предходните теми, които сме разглеждали, защото това не беше първият урок за поемата „Септември“.

Творчеството на Гео определено е предизвикателство и се изисква сериозна работа. Но учениците успяват да му влязат в дирите, успяват да го „уловят“.

Имам честта и удоволствието да работя с изключително интелигентни деца. От тях очаквам много и те винаги оправдават доверието ми. Така че нямам абсолютно никакви притеснения, че ще нарушат естетиката на пространството, било в Драматичния театър, в музей или галерия. На много места съм ги водила с ясното съзнание, че възпитанието и културата, които имат, работи в тяхна полза и си представят истинската същност, без да злепоставят мене или гимназията.

Дидактически разработих урока. Имах основните цели, методи и задачи, които ще използвам, след това ги разписах в подробен вариант и ги изпратих на хартиен носител в Министерство на образованието и науката. Изискването беше да имам и дигитален носител със снимки и аудио запис. Моята сестра ми помогна за това.

Това беше от мене. Нататък са действали експертите. Радвам се за високата оценка, която ме мотивира да продължа този подход.

Предстоят ли Ви „усвояване“ на други територии на музеи и галерии?

Много се радвам, че от няколко месеца вече е открит Музей „Литературна Стара Загора“. Предстои ни да го посетим и да се запознаем, според програмата ни с някои от класиците на българската литература, каквито са голяма част от старозагорските поети.

Госпожица Баджакова, как градите мостове между себе си и учениците, на които преподавате литература?

Много е индивидуално, защото общо взето във всеки клас има по 25-26 ученици, всеки от които е отделна вселена. Изкуството е по някакъв начин да ги обединя. Не зная как го постигам. Магия.

За мене основно правило е, че срещу себе си имам големи, осъзнати хора. Никога не съм си позволявала да подценя тяхното достойнство, личните им мнения, някои от които са в разред с моите възприятия. Те имат право и на своите грешки, на опита, на израстването. Това е пътят – да уважаваш човека срещу себе си, без значение на каква възраст е и как се случват нещата.

Как проведохте дистанционното обучение през карантинния период на COVID-19?

Това беше предизвикателство, както за учителите, така и за учениците и техните родители. Винаги съм смятала, без значение дали реална или дистанционна е формата на обучение, че има две страни. Хубавото беше, че всички заедно успяхме да впримчим усилията си и заедно да преборим това предизвикателство. Смятам, че нещата се получиха относително добре. Спокойна беше атмосферата за работа. Имаше и стресове от рода на отказали платформи и неуспяла техника, но като цяло, децата подходиха изключително отговорно и специално аз нямах никакъв проблем и никакви притеснения.

Миналата учебна година успешно изведох четири паралелки 12-ти клас на Държавен зрелостен изпит и се постигнаха отлични резултати. Драго ми е, че за цялата област Стара Загора единствено наша ученичка получи пълна шестица по Български език и литература, както и още няколко отлични оценки.

За изминалите 15 години, някои от Вашите възпитаници тръгнаха ли по пътя Ви?

Нашето училище е профилирано по изучаване на точни науки, но да, имам една ученичка, която вече завърши Българска филология в Пловдивски университет. Много се надявам, да се реализира успешно и да поеме по моите стъпки.

Всички дейности, които извършваме извън задължителната учебна програма, имат за цел практически да бъда в помощ за полагане на Държавен зрелостен изпит.

Всеизвестно мнение е, че на учениците не им се чете, особено задължителните произведения.

Винаги влизам в разрез с общото мнение, че децата не четат. Според мене не четат това, което е задължително. По принцип те четат. Имат си интереси, имат културни области които следят и следват. Фактът, че нещото е задължително за часа по литература, някак си ги демотивира. Много рядко си позволявам да направя компромис с непрочетено произведение. Те си знаят още от първия час, че базата за положителна оценка е прочетено произведение. И това е принцип. Дори да ми каже някой, че нещо не му харесва, искам да зная защо. Това се случва само, ако произведението е в съзнанието на ученика.

Пишете ли двойки?

Да!!!

Лоша ли сте? Страхуват ли се учениците да влизат в час при Вас?

Не зная!

Имате ли прякор?

Може би, но не съм го чувала. Мисля, че съм справедлива!

На кои класове преподавате тази година?

На 9-ти и 12-ти.

Според Вас достатъчни ли са часовете по Български език и литература?

Това е много болезнен въпрос. На кой учител по Български език му стигат часовете..? Има толкова много неща, които могат да се кажат и да се дискутират…

Имате ли ученици, които се занимават с лично творчество?

При нас са рядкост. Нашите деца са с друга мисловна ориентация. Те се реализират в сферата на точните науки. Поне не са афиширали такъв талант.

Преди 19-20 години, когато сте избрали са учите във Великотърновския университет, учителската професия никак не беше престижна. Защо я избрахте?

От самото начало интересът ми беше към хуманитарните науки – история, философия, литература. В крайна сметка реших, че това е моето поприще.

Профилиратата природоматематическа гимназия „Гео Милев“ е първото ми работно място, в което се реализирам като учител. Оставам докрай вярна на гимназията. Тук определено успях за намеря себе си и своето поприще. Почувствах се в свои води и приемам училището като мое семейство.

Учителството ли е детската Ви мечта?

Много копнеех да бъда юрист във всичките му разновидности. Насочвайки усилията си в български език и история се разминах с тази си мечта за 7 стотни . Но вече зная, че нещата са се случили за добро за мене. Отново казвам, че тук се чувствам на мястото си. Приела съм работата, която върша като мисия. Всичко друго би ме изхабило. Би ме вкарало в рутината, би ме променило като човек. Благодарна съм на съдбата, че не се е случило онова, за което съм си мечтата. Трябва да поглеждаме към максимата да внимаваме какво си пожелаваме.

Какво пожелавате на колегите си литератори?

Здраве и творческо дръзновение желая. Да продължават да бъдат учителите и просветителите с цялата отговорност, която тази професия носи.

Росица Ранчева