Суровият свят на крайности в „Отело“

На 6 ноември се открива Оперния сезон в Държавна опера-Стара Загора с операта „Отело“ от Дж.Верди. Този спектакъл е създаден през 2014 г. и с него тогава започна Фестивалът за оперно и балетно изкуство.

Тогава написах едни вълнения и размишления….

„Отело” е мъжка опера. Не само с много мъже, но и за мъже, за мъжки работи. В старомодния смисъл, когато са значели – чест, достойнство, гордост, честолюбие, кураж, преданост. Значели са толкова много, че целият свят очаква Верди да напише „Яго”, а той  пише бавно и пише „Отело”. Вярвал е в доброто,творците обикновено вярват в това. Но е имал очи и сетива  и за тъмния свят на мъжете – а той е много, много тъмен. Когато мъж иска да отмъсти, да навреди, да погуби друг мъж – той иска да го погуби заедно с целия свят около него. Яго не просто прави интриги,той разрушава светове, разрушава света на Отело –сърцето му, разсъдъка, вярата,но и приятелите му и жената, която обича. Когато един мъж иска да отмъсти,размерите на отмъщението му са наистина титанични и отвеждат до полицейските хроники, защото често се пролива кръв. Докато за една жена размерите на борбата и се побират обикновено в рамките на сърцето, тя иска сърцето на един мъж, но гледа да запази света около него, без този свят той няма да е същия…

„Отело” е опера на природните и човешки стихии. Започва с морска буря, продължава с огньове, кипят силни страсти на повърхността и се чуват подводни води нейде дълбоко в земята.Подводните води на тайните думи, на сплетните, на притворството, на лицемерието, на лъжата…

Няма друга такава музика, която да носи такова усещане за хоризонти пред погледа. Като тази на „Отело”. Дали защото я е писал в кротка и улегнала възраст, тя е писана като „мемоари“, тече като мемоари, разказва цял един живот. Сякаш е творена пред отворен прозорец с изглед към морето. През цялото време. Морето, което е довяло странният мавър / човек с тъмна кожа и с бяла душа/сред белите хора с тъмни души на Венеция.

Морето, от което една русалка харесва мавъра и разгневява всички морски обитатели, защото е различна.Обича героя, който разказва за битките си. Но когато се омъжва за него, той е човек извън тези битки и разколебан в обикновения живот, с който трябва да се справя. И се справя трудно. Битките, бойното поле са неговия свят. В другия той иска да изгради връзка само със себеподобно светло същество, но няма как…няма как.  Поне един от двамата трябва да може да се справя с подлостите в света. Малката русалка-бунтарка е погубена от страст, дълбока колкото най-дълбокото на морето.

„Отело” е опера-философска. Опера на близкия план, въпреки масовите сцени. Тя е цялата близък план, само очи….Очи огромни и чисти –на Отело и Дездемона. И присвити,малки, тесни, като цепки – на Яго и ягоподобните. Изключителна опера за снимане в близък план, за взиране в лицата, за показване трептенето на ъгълчето на устата, на промяната в погледа…Затова и толкова много филми има на „Отело” – и като пиеса, и като опера. Защото е урок по анатомия на човешката душа. Урок чрез дисекция, колкото и страшно да звучи тази медицинска дума. А скалпелът е най-красивата музика, която можете да си представите. Не се усеща никаква болка. Боли, когато се открие лошото в душата. Тази гледка не е красива. Но е такава, каквато е. И човек е такъв, какъвто е. И все пак „Отело”, въпреки края си – е урок по вяра в доброто. Не „доброто, което побеждава”. Доброто, което просветлява живота. Иначе ще се лутаме само в сиво и тъмно.

Уляна Кьосева

Снимките на Рад Димитров са от премиерния спектакъл през 2014 г.