Големият Стефан Вълдобрев пред Dolap.bg:”За да успее, човек трябва да следва неотклонно избрания път“
Стефан Вълдобрев е актьор, певец, музикант, композитор, филмов режисьор. Роден е на 20 май 1970 г. в Стара Загора. Зодия Телец. Завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Негови състуденти са Галин Стоев, Мариус Куркински, Камен Донев, Койна Русева, Стефан Денолюбов, Лилия Маравиля, Касиел-Ноа Ашер, Стефка Янорова, Иван Урумов, заедно с които оформят т.н. нова вълна на българския театър.
Славата го застига още през 90-те, когато в трио с Мая Бежанска и Камен Донев изпълняват негови песни, които стават хитове и им носят изключителна популярност.
Бил е част от трупите на Народния театър и Театър „Българска армия“. Сред театралните спектакли, в които е участвал са: „Братя Карамазови“, „Опит за летене“, „Майстора и Маргарита“, „Комедия на слугите“, „Много шум за нищо“, „Син портокал“, „Приятно страшно“, „Хората от Оз“ и др.
Филмът „Изпепеляване“ на Станимир Трифонов му носи „Награда за най-добър актьор“ на Филмовия фестивал „Златна роза“. През 2019 г. беше отличен с Наградата за най-добра второстепенна роля на Международния филмов фестивал Fusion – Валенсия за ролята си в „Далече от брега“. Сред запомнящите се роли в киното са участието му във филмите: „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Стъклената река“, „Потъването на Созопол“, телевизионния сериал „Недадените“ и др.
Изключителен талант. Вдъхновяваща личност, която генерира проекти в различни сфери на изкуствата. От онези – даващите смисъл на нещата около нас.
Пише театрална музика още от студентските си години. По негова музика се играят спектаклите: „Госпожа Министершата“ в Театър София, „Работно време“ в Народния театър, „Комедия от грешки“, „Финале гранде“, „Хенрих IV“, „Много шум за нищо“, „Комедия от грешки“ в Театър „Българска армия“, „Хероините“ в Драматичен театър – Варна, „Буре барут“ – Московски драматичен театър, „Много шум за нищо“ – Национален театър Битоля и др.
Автор е на филмовата музика на много български и чужди продукции, сред които: „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, на режисьора Стефан Командарев – донесъл на екипа завиден брой международни награди и достигнал до шортлистата за „Най-добър чуждоезичен филм“ на Американската филмова академия „Оскар“ , „Пансион за кучета“, „Къщата“, „Недадените“, „Съдилището“ и др.
Филмографията му като режисьор включва филм, посветен на неговия учител – „100 години Тодор Колев“, многократно наградения – „Манчестър Юнайтед от Свищов“ и др.
На музикалната сцена последните години се изявява с групата си „Обичайните заподозрени“ – Стоян Янкулов – Стунджи (ударни), Веселин Веселинов-Еко (бас), Иван Лечев (китари) и Мирослав Иванов (китари).
Автор е на стотици песни, 50-60 от които са хитове.
На 5 октомври 2020 г., послучай Деня на Стара Загора, Стефан Вълдобрев гостува в родния си град. На препълнения с публика Общински площад, той представи авторската си „Книга за песните“ и изнесе голям концерт с групата си „Обичайните заподозрени“.
Здравей, Стефане и добре дошъл в родната Стара Загора! Как си преди срещата със съгражданите си?
Вълнувам се, напрежение, много важни за мене хора, на всеки искам да обърна внимание… Вълнуващо е това идване. Още май месец исках от Стара Загора да започне цикълът на представяне на книгата. Това да бъде първото представяне на „Книга за песните“, защото в нея Стара Загора заема половината пространство. Не се случи, но сега съм тук, като завършване на едно голямо турне.
Какво съдържа твоята „Книга за песните“?
Описал съм пътя, по който съм минал, докато се науча да пиша поезия, да я обличам в музика и от това да се появяват песни. На пръв поглед това е много лесно, а никак не е. Много подготовка, много учене на занаята, което започва от Стара Загора, много работа след това, опити и грешки, докато в един момент стигнах до етапа, в който осъзнах, че в крайна сметка песните се пишат не за целия свят, а за едни конкретен човек и за три минути от неговия живот. И тогава ти и той сте заедно. И тази връзка е завинаги.
Какво е Стара Загора за тебе?
Родното място, началото на всичко, убежището, семейството…Родният град са родителите. Когато те си отидат от този свят, връзката много прекъсва. Тъжно е, когато не се завръщат, а отиваш в града и да спиш на хотел, усещаш как нещата леко са се променили. Защото вече няма при кого да се върнеш.
Има ли в книгата ти страници за твоята Езикова гимназия „Ромен Ролан“?
Гимназията изигра също голяма роля за определяне на пътя, по който тръгнах. Заслугата беше на учителите, че бяха достатъчно интелигентни и либерални за онези времена, да видят у всеки интереса и потенциала му и да не го стресират, да не го притискат в нещо, в което не го бива. Благодарен съм на всички учители, че виждаха моя разсеян поглед, който витаеше навън през прозорците и някак си поощряваха заниманията ми с китарата.
Същото се отнася и за театралните ми занимания в Младежки театър „Съвременник“ с художествен ръководител Ради Радев.
Днес към поканил няколко от моите учители, въобще хора, на които дължа много – Савина Кулова – учителката ми по пиано, Жулиен Минков – учителят ми по китара, Ради Радев, мисля си с признателност за Стана Тодорова, Бог да я прости, която ръководеше кръжока по поезия, учителите ми от гимназията Таня Стаматова, Ваня Сотирова, която ми преподаваше по френски, мисля си за Магдалена Боцманова -светла й памет…
С коя песен започна твоят стремглав път в песенното ти творчество, със „Старозагорската гара“ ли?
Песента беше по-скоро една актьорска шега, която се превърна в нещо популярно. В нея не бях изцяло аз, беше по-скоро нещо актьорско. И дълго време не я изпълнявах, за да не могат хората да бъркат, че всъщност е същността ми. Сега, на края на концертите я изпълнявам с усмивка, след като има вече толкова много хитове.
Сред колко авторски песни избра 41, за които да разкажеш в изключително интересната ти книга?
Сред стотици. Това са все знакови песни, крайъгълни камъни, за които си струва да разкажа. Не че останалите са по-малко важни.
Продължаваш ли да си още бероец. Ти създаде и химна на футболния отбор „Берое“ по повод неговата 100 -годишнина?
Тази страст „Берое“ никога няма да угасне. Не зная дали пускат парчето по стадиона, но бих се радвал, ако продължава да звучи. Защото всички останали фенове от другите градове, се кефят много на този химн и заявяват, че „Берое“ има най-хубавия химн. Радвам се на това отношение към „Берое“.
Как се роди последният ти хит „По-полека“, който завладя цяла България и всички си го пеем за релакс?
В книгата съм описал много добре появата на песента. Явно в един момент, всички сме стигнали до някакъв етап на прегаряне, на пренасищане, на пренатягане. Като си задавам въпроси какво се случва със съвременния свят, стигам до извода, че трябва да се върна до някаква нормалност, къз естественото състояние на духовни хора. Тази песен е за това.
А ти „забавяш ли“, вече на твоите 50 години?
Парадоксът е в това, че пропагандирам, постоянно пея тази песен, а всъщност не се спирам. Всеки ден съм на различно място. Молекулите ми са още във Враца, тялото ми е във Варна, мислите ми са в София или Стара Загора. После се настигаме по пътя. Продължаваме на другия ден…Това е непрестанно препускане, което обаче е много чаровно в този момент.
Каква е твоята формула за успех?
Да знаеш силните си страни! Да имаш късмет за добри учители и вдъхновяващи колеги! Да бъдеш особено взискателен към себе си! Да се самоусъвършенстваш! Да следваш неотклонно избрания път!
Днес е Денят на Стара Загора. Какво е пожеланието ти към твоите съграждани и към читателите на Dolap.bg?
Има нещо общо за всички хора, които са родени в Стара Загора. Наблюдавам цялата ни генерация и констатирам изумително успешни старозагорци във всяка област. Има предприемчивост във всеки от тях, човечност, будност, с каквото и да се занимават. Иска ми се това да се запази.
Ако мога да си позволя една малка препоръка. Нека се организират повече културни събития и хоризонти – по-мащабни, по-визионерски и които да се рекламират възможно по най-добрия начин. Градът ни има нужда и потенциал.
На читателите на Dolap.bg желая здраве, повече усмивки и ведро настроение и да го ценят още повече. Той заслужава това.
Росица Ранчева