Стотици старозагорци пяха заедно любимите хитове с автора им Стефан Вълдобрев

Незабравим и много емоционален подарк Общината направи на гражданите си послучай Деня на Стара Загора – концерт на уникалния актьор, композитор и поет, музикант, певец, филмов режисьор, а вече и писател, един от знаковите старозагорци Стефан Вълдобрев. Поводите са два – 50- годишнината на Стефан, която той навърши тази година на 20 май и премиера на книгата му „Моите песни“. Причината – възможно най-много почитатели на творчество му да се докоснат на живо до него, да си получат автографи върху обемното издание и заедно с групата му „ Обичайните заподозрени“ да си напълнят душите и сърцата с радост, въодушевление и положителна енергия.

Събитието стана на общинския площад, който така беше препълнен с деца, ученици, млади и стари, че както народът казва „яйце да падне – няма къде да се счупи“.

Точно в 18:00 ч. с неизменната китара, но и с книга в ръка, той се качи на сцената – посрещнат с бурни аплодисменти и възгласи. Обикновен, с обичайната шапка на главата, малко притеснен от предстоящата среща, той благодари най-напред на ръководството на Община Стара Загора за възможността да се срещне със съгражданите си и заедно да изживеят Деня на Стара Загора. Благодари и на публиката, която според думите му е „съавтор“ на „Книга за песните“, защото текстовете на песните са разказани истории от живота на стотици хора, с които животът го е срещнал и оставил следи.

Сценарият включваше авторът да прочете откъси от книгата и да изпее някоя от песните от съответната „глава“. Но в родния град сценарият се промени и стана още по-атрактивен и емоционален.

„Когато през май месец излезе „Книга за песните“, аз много исках първото представяне за България да се случи именно в родния ми град, тъй като повече 1/3 от нея, дори цялата е пропита от духа на Стара Загора, от родното място. Това обаче не се случи. Стана така, че започнах дълго и голямо представяне из страната. Много се радвам, че краят на това турне е именно тук, на 5 октомври – Деня на Стара Загора, за което още веднъж благодаря, – обясни Вълдобрев. Обикновено, когато обикалям и представям книгата, сядам на един стол, вземам си китарата, чета някоя глава, пея песента, свързана с нея. Книгата разказва за историите за създаването на 41 мои популярни песни. Сега няма толкова да Ви занимавам със себе си, защото днес, за първи път от всичките представяния, с мене ще бъдат „Обичайните заподозрени“ и ще дънем яко – два-три часа, колкото решим.

Понеже днес е Международния ден на учителя, ще прочета различни откъси от книгата и в даден момент ще поканя на сцената някой от моите учители, който е бил много важен за изграждането ми като личност и като творец“.

Написани живо, любопитно, усмихнато, с голяма доза самоирония, но и с много обич по детските и ученическите години, четивото смълча огромната публика. После той покани на сцената учителката си по пиано и солфеж Савина Кулова и я попита „правилно ли съм описал часовете по време на уроците“.

„Изглежда съм била строг преподавател, защото разбирам, че Стефко се е притеснявал от уроците при мене, сподели г-жа Кулова.- Той беше невероятно дете, музикален, с много разностранни интереси и все още съжалявам, че не завърши Музикалната академия. Искам да му благодаря за това, че през всичките години, той не ме забрави и макар пътищата ни отдавна да са се разминали, винаги намира начин да покаже своето уважение“.

Голямо място в „Книга на песните“ авторът е отделил на Френската гимназия (тогава, сега ГПЧЕ „Ромен Ролан“) , на неразделия клас и на любимите учители.

„Сега каня на сцената моята любима учителка по френски, след това директор на гимназията и от 9 години заместник кмет на Община Стара Загора Ваня Сотирова:

– Стефко, кажи какво помниш от френски език? – с привичния си учителски манталитет попита г-жа Сотирова.

Вместо отговор Вълдобрев отговори:

– Ще Ви споделя, че ние всички момчета бяхме влюбени във Ваня Сотирова – нашата учителка по френски и толкова бяхме захласнати по нея, че не можехме да учим както трябва…

„ Преди всеки час, Стефан стоеше до вратата с китарата, преди да влязат учителите не само по френски. И винаги имаше извинение дза неотложен ангажимент, за участие в неговите изяви в различните видове спортни и други занимания. И ние учителите бяхме изпаднали в невидение- това момче какво ше го правим – актьор ли, музикант ли, поет ли, а той стана на всичко отгоре и писател…

Стефан и много други ученици от „Ромен Ролан“ завоюваха високи позиции в актьорското майсторство и в други най-различни сфери в града ни и страната.

Поздравявам старозагорци, защото това са отгледаните млади хора, с които днес Стара Загора се гордее. Дай Боже, да има още много такива като нашия Стефан Вълдобрев! Честит празник, Стара Загора!“

Сетне „ни поведе“ към театралните му занимания. Това се случва, когато е в 9 клас. Тогава, на втория етаж на днешното НЧ „Родина“ е била репетиционната зала на младежкия театър „Съвременник“.

„Докато не се записах в „Съвременник“, театърът не беше мое вдъхновение, споделя известният днес театрален и филмов актьор и режисьор.- Но когато се ориентирах в обстановката и намери мястото си в колектива, нещата започнаха да стават много интересни. Досега, заниманията с изкуството, бяха самотни – четени, писане, упражняване на пианото, на китарата, а тук – всичко ставаше с общи усилия, като във футболния отбор. Освен това беше много шумно и много забавно. Можех да бъда всичко, което поискам – и клоун, и индианец, и скитащото по улицата момче, и дясното крило, и рок звездата, и любовникът, и поетът – без ограничения. Каква сладка лудост беше театърът…“

На сцената се качи художественият ръководител на „Съвременник“ легендарният Ради Радев:

„Преди малко Стефан каза, че Стара Загора е град на поетите, а аз си мисля, че Стара Загора е град на актьорите. Тук са родени гениалните актьори Наум Шопов и Васил Михайлов, половината клас на Стефан във ВИТИЗ и цяла плеада още актьори. Вероятно много хора си мислят, че Стара Загора е и град на музикантите. Имаме невероятно много световни оперни певци и т.н. Смятам, че Стефан доказа, че Стара Загора е град на изкуството – не само на музиката, на театъра, не само на поезията, а той вече е и писател.

Когато Стефан дойде в Младежкия театър „Съвременник“ правихме много етюди и спектакли като „Напразни усилия на любовта“ и т.н. След няколко месеца започнахме да организираме футболни турнирчета на лагер-школите, на правим експериментални постановки и се оказа, че театърът е синтез от много изкуства. Всъщност това, което е той сега. Четейки „Книга за песните“, която е изключителна и горещо я препоръчвам, разбирам че той е написал само малка част от това, което е натрупал като знания и опитност. Очаквам в най-скоро време да напише и книга за театъра, за киното, за да не са ощетени феновете му.

Стефан безспорно е много талантлив. Пожелавам му да има хъс, енергия, да трупа още много материали, песни, спектакли и филми и за всеки юбилей да ни поднася поне по две книги – една за песните и друга за театъра“, пожела Ради Радев.

Символичната първа част завърши с даване на стотици автографи и завидното търпение на публиката да започне концертът. Наистина си струваше чакането, защото „Обичайните заподозрени“ се раздадоха максимално, увличайки с темпераментния си репертоар мало и голямо.

Росица Ранчева

Очаквайте интервю, което Стефан Вълдобрев даде само и единствено за читателите на Dolap.bg