Разконспириран е моделът от неизвестния портрет от Иван Попчев

В проведената неотдавна Нощ на изкуствата в Стара Загора, една от афишираните инициативи беше за първи път показване на неизвестен портрет от големия старозагорски художнтик Иван Попчев. Портретът на възрастна жена беше част от изложбата – артистична изява в музей „Литературна Стара Загора“ – „Цвят и стихове“. Качен е в центъра на камерната галерия, заедно с платната на Светлин и Данко Стоеви, Валентин Дончевски, Пламен Кирилов и Белин Мартинов .

Любопитството ни задоволи уредникът на музея Илко Стоев.

„Това е портрет на баба ми София Стоева, майка на баща ми – писателя Йордан Стоев. Като дете, а по-късно и като юноша брат ми Светлин е бил ученик на Иван Попчев. Баба София често го е водила на уроци. Тъй и тъй жената е чакала да свършат заниманията , Попчето я е помолим да му позира. Така се ражда портретът, който от години е притежание на семейството ни, но никога до сега не е излизал от апартамента и не е виждал бял свят“.

Има нещо много красиво и дори сантиментално – в една изложбена зала баба София „да наблюдава с гордост“ уникалното изкуство на порасналия вече внук Светлин и на правнука си Данко, смело тръгнал по пътя на баща си.

На първо ниво в салона са подредени още творби на Спартак Паспалевски по стихове на Михаил Берберов Спартак Паспалевски, на Злати Златев, Иван Арабаджиев и Ирина Колева, на Светлозар Недев и Юли Шумарев – гост от Пловдив. Статуетките са на Красимир Младенов и Светлин Стоев.

За първи път, откакто Музей Литературна Стара Загора има прекрасен нов собствен дом, се включи подобаващо в проведената в последния петък на месец септември 2020 г. Нощ на изкуствата. Събитието се състоя на уютната вече пресечка на улица „Димитър Наумов“ пред музея. Неслучайно тук се бяха събрали не много, но едни от най-добрите художници, артисти, учени, дейци и творци на художествената култура. Водещ на събитието и изпълнител на стихотворения на старозагорски поети беше актьорът от Драматичен театър „Гео Милев“ Ивелин Керанов.

Директорът на Литературния музей Иван Матев прочете свое естетско- оценъчно епистоларно слово, адресирано директно към присъстващата публика „Завет, пулсиращ с надежда или вселенската даденост на изкуството“.

Росица Ранчева