Очният хирург д-р Станимир Трошев:“За мене думите „няма“ и „не може“ не съществуват!
Д-р Станимир Трошев е роден на 13 август 1966 г. в Стара Загора. Средно образование завършва в Гимназия „Христо Ботев“. През 1992 г. се дипломира като лекар във Висшия медицински институт в Стара Загора. През 1998 г. придобива специалност по офталмология в Медицинска академия София. Има специализации в Загреб /Хърватска/ при проф. Габрич (2004 г. ), Верона /Италия/ при проф. Белучи (2007 г.) Член на ESCRS- Европейска асоциация на катарактални и рефрактивни хирурзи и на Съюза на офталмолозите в България.
Д-р Трошев е първият очен специалист в града, който използва най-съвременния ултразвуков метод за операция на старческо перде. Това се случва още през 2000 г. Оттогава насам той е направил близо 27000 успешни операции за катаракта. Освен това активно се занимава с хирургично лечение на глаукома. С над 40 операции годишно той се нарежда сред първите майстори на глаукомната хирургия в България.Неговите интереси и квалификации са в областта на факохирургия, рефрактивна хирургия, хирургия на глаукомата, витреоретинална хирургия, окулопластична хирургия, лазери.
През 2013 г. получава отличието „Лекар на годината“ в категория „доболнична помощ“.
През 2009 година той основава най-модерното специализирано очно лечебно заведение в град Стара Загора.
Доктор Трошев, какво си спомняте за детските и ученическите години?
Във втори-трети клас съм учил във Второ основно училище „П.Р.Славейков“. В трети клас учениците, родени през 1966 г. бяхме много. Скоро разглеждах една снимка от това време. Били сме 43 деца в класа. Разделиха ни по райони и до седми клас учих в Първа прогимназия. Бяхме в една сграда със Строителния техникум. След това продължих в гимназия „Христо Ботев“. Имах уникални и незабравими учители – Георги Байданов, другарките Тодорова, Василева …
Завърших в Стара Загора Медицинския институт. Исках в София, но по мое време това не можеше да се случи. Бяхме закрепостени. Щом си от Стара Загора, само там можеш да учиш. Но понеже беше млад институт, асистентите ни бяха много напористи и много добре ни обучаваха. Местните лекари бяха асистенти, но бяха големи имена. Спомням си за д-р Николов, който е невролог. Оказа се, че е приятел на шефа на Очна клиника към Военно-медицинска академия – проф. Войнов. Като състуденти, преди време някъде са се срещнали. Станало дума нещо за Стара Загора и професорът споменал името ми, явно с комплименти по мой адрес. И д-р Николов ми сподели, че му е станало хубаво на душата, че ми е бил асистент.
Медицината ли Ви е детската мечта?
Много харесвах физиката, но хич ме нямаше по математика. В 11 клас, решението взе учителката ми по физика, която не ме харесваше много и ме отказа от този интересен предмет. Сръчен съм и от дете се занимавам с електроника, може би това помогна за развитието ми в сегашната ми специалност. Защото тук се искат много умения и сръчност, големи технически познания. Това са десетки, десетки видове апарати, лазери, оптики, ултразвук, които присъстват във всички съвременни достижения на науката.
Защо избрахте да специализирате офталмология?
Пак случайно стана. В Института исках да се занимавам с голямата хирургия. Оказа се, че голямата хирургия не е чак толкова голяма. Когато завършвах, наборите ни бяха много големи. Точно беше премахнато разпределението на младите специалисти и много трудно се намираше работа за лекари, не е като сега. Оказа се, че имах късмет. Очната лекарка Мария Баракова взе докторантура, замина за София и нейното място се освободи. Д-р Сергеева, лека й пръст, търсеше хора, кандидатствах и ме взеха. Искаше млади мъже край себе си, за да й помагат. Тогава основно офталмологията беше женска специалност, а навлизаше тепърва много техника и трябваше мъжка ръка да я пипа. Не съжалявам нито за секунда. Оказа се, че е изключително интересна специалност, особено за мъже с технически интереси и възможности.
А Вие откъде имате тези технически интереси и познания?
Не зная, така съм се родил. Майка ми беше лекар. Баща ми не беше такъв.
Неговата одисея е много интересна. Той е от българите – пришълци по Крайовската спогодба през 1940 г. Според нея всички българи, които живеят в румънско, трябва да преминат в България, а румънците да се преселят в Северна Добруджа, като се обезвъзмездяват със земи. Семейството на баща ми е попаднало в Балчишко. Там са се заселили. Майка му умира наскоро. Явно много я е обичал, защото до последно все за нея говореше. Той завършва Висшето военно-морско училище във Варна. Когато обаче завършва го хваща пак международна спогодба, с която България трябва да съкрати 10000 офицери. На съкратените офицери им се дава право, без да полагат изпити, да изберат друга специалност. Той избира промишлена химия в Софийски университет. Там през 1962 г. завършва и женят се с майка ми. Това са години на подем в България, навсякъде се строи, но няма подготвени кадри. Тогава е построен Химкомбинатът край Стара Загора. Още недипломирани, ги назначават и разпределят – ти си началник на „Азотна киселина“, ти си началник цех, ти си директор, ти си зам.директор …Та баща ми работи дълги години в АТЗ-то. Беше много контактен и широкоскроен човек.
А откъде е интересът Ви към музиката?
Може би е от майка ми. Обичаше да слуша много класическа музика. Сестра ми дълги години свиреше на пиано в Дома на транспортните работници при другарката Тонка Сукманова. И аз ходех известно време, но не ми беше интересно. Там учих малко солфеж. Към шести клас, като заиграха хормоните, заедно с другите момчета хванахме китарите. В казармата вече свирех на бас китара в „Тритонус“ с ръководител Димитър Димитров пак към същия културен дом…
Преди 7-8 години се преоткрихме с момчетата от състава, под ръководството на Пейчо Шивачев, лека му пръст. Ако ни гледа сега отгоре, много ще се радва, защото много напреднахме.
Ние сме LED 7 – група от 7 приятели, обединени от любовта към музиката още от ученическите ни години – през далечната 1982 г. След като свирехме на няколко забави и на абитуриентския бал на гимназията се разпаднахме, защото всеки пое по пътя си. След 25 години се събрахме отново – общопрактикуващ лекар, инженер, полицай, очен хирург, икономист, инженер, ветеринарен лекар и само един професионален певец. Аз се присъединих в началото на 2015 г. Музиката ни носи спокойствие, удовлетворение и релакс. Свирим за удоволствие . Събираме се веднъж седмично на репетиция. Забавляваме се и това ни доставя истинска радост.
Имате ли и други хобита?
Увличам се от риболов и корабомоделизъм. В момента напредвам с корабa „H.M.S. Agamemnon“, чието сглобяване се равнява на 1000 човекочаса. Имам друг сглобен, който се намира във фоайето на клиниката и привлича вниманието на голяма част от пациентите.
Как се стига до убеждението на пациентите и признанието на колегите Ви, че сте сред най-големите очни специалисти в България?
Стартът ми е при д-р Сергеева. От нея имах карт бланш да работя каквото желая. През 1997-1998 г. новостите бяха инплантации на лещи. Това са първите неща, от които имаше финансова изгода, защото държавата никога не ги е плащала. Понеже имам интерес към всичко ново, тръгнах смело към инплантациите и глаукомите да работя доста упорито.
Преди време си мислех кои са новите неща, които за първи път съм въвел в Стара Загора. Бях стигнал до 17, но след това спрях да ги броя, защото няма смисъл да си лаская егото. Това са все специфики единствено за очните болести и значимостта им едва ли ще бъде разбрана и оценена от широката публика. Например новият метод за операция на перде с ултразвук, аз съм въвел. Измислих нова методика за операция при сълзене, когато се прокарват нови канали за сълзите. Тя е много специфична и трудоемка. Въведох нови методи за упойка. Едно време, когато се правеше операция на перде, се инжектираха 20 мл ледокаин подкожно около очницата и всичко се подуваше. Скоро въведох само едно убождане отстрани на окото с 3 мл упойка, а сега прилагаме най-новата методика – само капки. Хората казват, че не изпитват никаква болка. Витрактомитите са висшия пилотаж в очната хирургия. Това е операция на задния сегмент на окото. Имаме такава машина от доста години. Имаше известен софийски хирург, който идваше. Вече няма възможност и започнахме ние да ги работим. В България такъв тип операции работим не повече от 10 човека. В Стара Загора сме само ние.Това са десетки нововъведения за Стара Загора, които непрекъснато въвеждаме и упражняваме.
През 2009 г. открихте специализираното очно лечебно заведение и вече 11 години сте сред най-предпочитаните специалисти. Какво показва статистиката?
През 2008 г. започнах изграждането на клиниката. Сградата беше от много години в строеж с много проблеми. Открихме я официално на 5 юли 2009 г. За изминалите 10 години – до 2019 г. са извършени над 70 000 прегледи; 10 000 операции, 8 000 от които за лечение на катаракта, над 600 за глаукома и 150 витреоретинални операции. Хиляди са доволните пациенти на възраст 0 до 99+ години. Имаме десетки участия в български и международни офталмологични форуми. Десетки се изнесените здравно-информационни беседи, придружени със скрининги, в малки населени места, където достъпът до здравна грижа е ограничен.
В началото непрекъснато се хвалех, че притежаваме най-новата техника. Но техниката е като компютрите, на всеки две-три години трябва да се подменя, защото има голяма конкуренция. Обикновено притежаваме най-добрите апарати. Но според мене, не е важно само да притежаваш най-добрата техника, а тя да бъде добре овладява. Какво от това, че някой програмист има най-добрия компютър, ако не е читав. При нас е същото. Има машини, подобни на нашите, но колегите не могат да работят с тях пълноценно. Стоят си като прашасали паметници.
Вие как подбирате екипа си?
През 2009 г. не знаех с какво и как да започна. По същото време вече беше стартирала Болница „Тракия“. Взех една медицинска сестра от Трета поликлиника, една санитарка от отделението, една оптичка за нашата малка оптика и един колега-състудент и приятел от детинство- д-р Милен Енев. Четирима човека започнахме. Дължах хиляди пари на целия свят. Както казва Джордж Оруел в „1984” :”Не го мислете работника! Той се прибира от работа в 17:00 сяда на диванчето и си пие ракийката. Предприемачът, който дължи 1 милион си ляга като длъжник на 1 милион и става като длъжник на 1 милион“. Тогава го разбрах и нямах миг покой , за да си върна борчовете, да оцелея, да осигуря заплати…
По принцип е важно кой е управител, защото той задава тона. Когато се каже, че това трябва да се прави така, всички го спазват. При нас има общо желание за четене, за развитие. И нещата потръгнаха добре. Тогава дойдоха д-р Милена Бозова, д-р Галина Атанасова , които знаех отпреди. Знаех, че са амбициозни и добре работещи лекари. След това се присъедини д-р Дарина Аносова. Отскоро имаме младо поколение – моят син д-р Денислав Трошев и д-р Полина Щерева. И те са страшно надъхани. Синът ми владее английски и немски език и се четат непрекъснато новости и учебници от Американската академия. Вече нещата са на съвсем друго, европейско ниво. Това, до което с годините съм достигнал като опит, че дадено нещо се прави по такъв начин, те го прочитат в учебника, където го пише подробно. Т.е. аз съм работил 15 години, за да стигна до нещо, което съвременният специализант го прочита за 2 минути в учебника и му е ясно.
Какво представляват електронните очила?
Това са няколко разработки, най-успешна сред които е на една канадска фирма. Те са за хора, които имат силно увредено централно зрение. Това е вродено заболяване, което се казва болест на Щаргард. При него е увредена централната част на ретината. Тези очила фактически увеличават силно образа, за да може да се измести зоната на засегнатата част и да се поеме функцията на така наречената пара макула. Ако макулата примерно е 2 милиметра, а пара макулата ще е 3-4 милиметра, а лъчите не попадат в центъра, а отстрани. Но те трябва да бъдат увеличени. Същото нещо може да се направи с една голяма лупа , но лупата има много неудобства. Трябва много близо да се гледа, да се мести цялата глава. При електронните очила вътре има сензори, които непрекъснато следят макулата къде се намира и фокусират все на едно и също място. И го правят автоматично. По този начин пациентът много лесно се ориентира. Имахме подходящи хора. Някои от тях имаха зрителна острота 9-10%, а с очилата даваха 100% зрителна острота. Т.е. пълно възстановяване. Очилата така са направени, че можеш да увеличаваш образа колкото си искаш, да му сменяш яркостта и т.н. В крайна сметка очилата се оказаха най- добри за по-млади хора, които имат тежки увреждания на макулите на ретините. По-възрастните по-трудно се ориентират с техниката.
Понеже очилата са много скъпи, около 15 000 долара, решихме да направим един жест: Който иска да идва в клиниката, да ги пробва и ако стават за него и има финансова възможност, да му се доставят. За щастие имахме подходящ пациент – Кремена, която и до ден днешен продължава да ползва тези очила.
Доктор Трошев, след повече от две десетилетия отдаденост на офталмологията, какви са Вашите открития за очите?
Оказа се, че окото е много жилаво нещо, а в същото време е изключително нежен орган. Например ретиналните клетки са толкова фини и нежни, че дори не си ги доближил с инструмент се увреждат. Не си докоснал клетката с инструмент и си я увредил. Трябва изключително нежно да се пипа. Затова ретиналната хирургия не е за всеки. Там има няколко манипулации върху самата ретина, да се отделят елементи. Окото трудно може да се увреди с инструмент, ако човек не знае как и в същото време е изключително нежен.
Друго,което може би малко се знае е, че ретината е изнесена част на мозъка. Тя има същия строеж като на мозъка. На практика, ретината е изнесена част на сивото мозъчно вещество. Затова информацията, която влиза през ретината, отива към мозъка и се обработва. На практика, когато влезем в окото на пациента, все едно виждане неговия мозък.
Има ли разлика в различното оцветяване на ирисите?
Скоро ще оперирам болна, която няма ириси. Има такова заболяване и се налага да и слагаме оцветена леща. Намерихме каталог, по който да изберем цвета. Подходът там е по същия начин, както се избира цвят на косата. Разделени са на сиви, зелени, сини, жълти, кафяви и черни очи. Всички те си имат и поднюанси.
Цветът на окото зависи от дебелината на пигментния слой на ириса. Колкото е по-дебел, по-тъмно е окото. При циганите и черната раса, пигментът е много плътен и затова очите им са тъмно кафяви до черни. Докато при светлите раси пигментът е тънък. Колкото е по-тънък, толкова е по-светло окото. Албиносите например нямат такъв пигмент, затова тяхното око е прозрачно и при оцветяване свети червено.
Човек като остарява, с годините пигментният слой изтънява и затова много хора забелязват, че когато е бил млад, очите му били кафяви, а като е навършил 60-70 години очите му са станали жълтеникаво кафеникави. Но няма повод за притеснение.
По-здрави ли са черните от сините очи?
Не! Като има повече пигмент, може да направи пигментна глаукома.
Знае се, че очите са огледало на човешката душа. Защо?
Защото са изнесена част на мозъка. Наистина красотата на човека основно се определя от очите. Има хора с груби физиономии, но в мига в който му светнат очите, се променя тотално. И в същото време много красиви хора, заради очите, стават неприятни.
Формата на очите също ли влияе?
Има създадено мнение, че хората с големи очи са по-умни, защото големите очи са по-късогледи. По-късогледите обикновено са малко по-интелигентни.
Вие късоглед ли сте?
Да, аз съм – 2.
Жълтата раса е най-късогледа. Според някакво проучване преди десетина години в Южна Корея, където има задължителна войска, 100 % от набора са били късогледи. Това се обяснява с многото четене. Като цяло по процента на късогледите в едно общество (-2-3 диоптъра), може да се съди за интелигентността на даден народ. По-късогледото око, обикновено е по-голямо. В България, който носи очила, се счита за по-интелигентен.
COVID-19 отразява ли се на зрението на преболедувалите?
Не сме имали преболедували пациенти. Бъдещето ще покаже. Чух, че правят конюктивити. Това е възпаление на лигавицата на окото, така че трайни изменения няма. Не очаквам някакви особени поражения.
Клиниката Ви как се подготви и как понасяте коронавируса?
В началото не знаехме какво е и по общата психоза се снабдихме с всички възможни предпазни мерки. Направихме обезаразителни лампи, колегите работеха екипирани със скафандри…Разбира се, че спазваме всички противоепидемични изисквания -дистанция, дезинфекция, задължителни маски и пр. Мисля, че в известна степен COVID ще има и положително въздействие за България, защото малко или повече много от хората се научиха да спазват хигиена, да си носят маските , да следят по-стриктно за здравето си.
Доктор Трошев, каква е Вашата формула за успех?
Да осъществявам мечтите си! За мене не съществуват думите „няма“ и „немога“! Това само българите го казват. Има само „не искам“! Невъзможни неща няма! Няма немога!
Вие, който връщате на хората зрението, дарявате им нова светлина, познавате ли щастието?
За всеки щастието е различно. Не съм мислил по този въпрос, нямам време! Забелязвам обаче през последните години, че всички претоварени хора като мене, на различни поприща, губят и малкото щастие, което ги спохожда. Вече нищо не те прави щастлив. Каквото и да ти се случи, ти е все едно. Може би загубата на щастие мога да определя по-точно. Това е всъщност много сериозен проблем. На Запад сериозно се мисли по този въпрос.
Кои са трите думи, които най-много харесвате?
На първо място е думата достойнство. Тя за мене е изключително важна. В България има сериозна липса на достойнство при голяма част от хората. Другите нации в Европа имат много силно развито чувство за достойнство- испанци, англичани, французи, та дори и турците.
Разумът също е много важно понятие като метафизична величина. И на трето място – емоцията, чувството, защото всички хубави неща са вид чувство – музиката, любовта, изкуството.
Благодаря за интервюто, д-р Трошев!
Росица Ранчева