Осемнадесет реставратори от четири страни започнаха консервацията на паметника на Бузлуджа

От 17 септември 2020 г. до края на същия месец трябва да приключи реставрацията и консервацията на паметника на Бузлуджа. Осемнадесет реставратори от България, Германия, Швейцария и Гърция ще извършат спешни-аварийни дейности, за да спасят за около пет години мозаечните платна разположени на близо 1000 кв.м. Това е едно от най-големите мозаечни произведения на Европа , коментира пред БТА проф. Томас Данце, ръководител на катедра „Реставрация” в Техническия университет в Мюнхен и ръководител на проект „Бузлуджа”. По думите му това е най-големият проект, по който работи през последните 20 години. В следващите дни ще бъдат изградени предпазни съоръжения пред всяко мозаечно пано и подпокривна конструкция, които да ги опазят от водата – най-големият проблем пред Паметника на Бузлуджа. За ремонтните дейности са осигурени 30 кубика чамово дърво, 400 кв.м. ламарина, пясък и бои, които са доставени от световни компании.

Тепърва ще се търсят креативни решения как да се съхранят мозайките. На този етап е ясно, че ще се прилагат различни технологии, защото авторите им са използвали различни техники, коментира проф. Стефан Белишки, ръководител на катедра „Реставрация” в НХА.

Петнадесет световно признати български художници, сред които Иван Кирков, Теофан Сокеров, Йоан Левиев, Валентин Старчев, Димитър Киров, са участвали при подреждането на 2 227 000 тесери (мозаечни камъчета), едно по едно.

Консервацията на паметника на Бузлуджа се финансира с 60 хиляди долара от американската фондация „Гети”. Тя е поставила паметника на първо място сред съкровищата на модерната архитектура от цял свят в рамките на инициативата за опазване на културното наследство „Keeping it Mpdern 2020”- Да го запазим модерно.

Нашата основна цел е не да запазим символа, а историята, заяви арх. Дора Иванова, която е инициатор за реставрацията на паметника на Бузлуджа, открит през далечната 1981 г. Монументът е използван само осем години. След промените през 1989 г. той не е поддържан и охраняван. Суровите условия на връх Хаджи Димитър в Стара планина са основна причина за тежката разруха днес.

Д-р Румяна Лечева (БТА)