Уникален проект на тема Емпатия спечели ГПЧЕ“Ромен Ролан“

Проект за ученически обмен „Me Too: Empathy for EU“ по програма Еразъм+ КД2 на стойност 26 596 евро спечели ГПЧЕ“Ромен Ролан“. Темата на проекта е Емпатия, а училищата-партньори са от Холандия, Швеция и Португалия.

„Участниците в проекта от различните страни ще работят по различни теми“ – уточнява преподавателят Калина Влайчева, която заедно с Емил Беров ще са ръководители на проекта в Езиковата гимназия. „Тук сме избрали да работим по темата „Емпатия и Лидерство“. Ще търсим връзката в различните видове лидери в училище и извън него – формални, неформални, ученици, учители…В Португалия темата е „Емпатия във връзка с природата и климата“, в Швеция е „Емпатия и социалните медии“, а в Холандия – „Емпатия и културното многообразие в Европа“ Като резултат от проекта ще бъдат изработени видео-клипове, които представят отделни казуси с въпросите, които предизвикват и решението, което се предлага. В тях участници, режисьори, оператори ще бъдат учениците  в обмена. Ще бъде изготвена и специална методология за учителите, как тези клипове могат да се включат в учебния процес.

Проектът ще продължи две години и ще включва 2 училищни обмена годишно. В Стара Загора ще бъдем домакини през март-април 2021 г. През тези две години в проекта ще участват по 24 ученици от всяка страна на възраст между 15-18 г.. „През ноември тази година ще бъде кандидатстването за участниците от ГПЧЕ“Ромен Ролан“ – първо по документи, после и чрез събеседване ще бъдат отсявани учениците, които са обикновено по двама-трима за едно място“ – казва Калина Влайчева.

Проектът ще си има свой сайт и канал в YouTube, където ще може да гледате клиповете.

При подготовката си в проекта учениците ще бъдат консултирани и от психолог

ЗАЩОТО

Емпатията не е акт, проявление, а е постоянна съпричастност и разбиране

Не се римува с благотворителност, а със – състрадателност

Не се съпоставя с количество, а с качество, характер, душевност.

 

Уляна Кьосева

 

Послеслов по материали от Интернет:

Емпатията, като термин за пръв път се употребява през 1909 година, за да опише процеса, чрез който хората проектират чувства и мисли върху неодушевени предмети.

Днес емпатията има много по-различно значение. В най-обикновен смисъл ние използваме ‚емпатия‘, когато говорим за нашето разбирането на другите. Емпатията е ключов елемент от социалния ни арсенал. Това ‚разбиране‘ на другите ни помага да комуникираме с тях и да се справяме в социални ситуации. От психологична гледна точка, хората с по-висока емпатия имат много по-добра социална интеграция и по-успешни връзки.

Има 2 вида емпатия – Когнитивна и Емоционална.

Когнитивната емпатия е способността ни да разбираме емоциите и мислите на другите. Да погледнем „през техните очи“, да се поставим „в техните обувки“, да разберем тяхната перспектива за случващото се.

Емоционалната емпатия е умението ни да съпреживеем дадена емоция с другия. Да чувстваме заедно с тях.

Дотук, всеки би казал, че е емпатичен, защото ние всички смятаме, че знаем какво другите си мислят и изпитват. Истината обаче е, че емпатията изисква също така, да не бъдем осъдителни и да не поставяме оценки. Това е една нелека задача.

Например, ако нашите морални ценности и начин на мислене се различават от тези на другите – е много по-трудно да сме емпатични към тях. Психологически, на човек му е много по-лесно да обвини и осъди, отколкото да вземе предвид всички обстоятелства, факти и морални особености на другия, за да се постави на негово място.

Това ни води и до другия труден елемент на емпатията – съпреживяването на емоцията.

Трудно е, защото реално ние никога не изпитваме болката на другия. За съжаление, независимо колко пъти кажем „Разбирам те“ – това няма да го направи съвсем вярно. Когато човек ни сподели за своите страдания, ние автоматично извеждаме наши собствени образи, мисли и случки, които предизвикват в нас емоция близка до тази на другия. Тоест, и двамата изпитваме тъга – но по различен начин и поради различни причини. Или още казано: Единият вече е ‚вътре‘ в емоцията и изпитва, например болка – а другият трябва да включи рационалното си, ума си, за да изведе тази болка в себе си.

Други пречки на емпатията:

– Когато сме щастливи или се чувстваме добре – губим значително способността си за емпатия.

Това е обяснимо, защото, когато се чувстваме добре – пътищата в мозъка ни, достигащи до болката и болезненото са много по-труднодостъпни. Това означава, че когато сме щастливи, ни е по-трудно да достигнем до собствената ни болка, за да можем да бъдем истински емпатични към страданието на другите.

– Емпатията е нещо, на което можем да се научим.

Колкото повече социални контакти има в детството си – толкова по-лесно е за детето да се научи да разбира различните гледни точки и емоциите на другите. Децата на около 4-5 годишна възраст започват да се научават на тези процеси и да развиват, така наречената. „Теория на Ума“, която им позволява да мислят от различни перспективи, а не само своята.

В зависимост от ранния опит и обкръжение, някой хора не развиват това умение и по-късно като възрастни имат затруднение да приемат чужди гледни точки.

Важно е да отбележим, че независимо от това, колко добре можем да „влезем в обувките“ на другия и да разберем тях и тяхната ситуация – не е задължително да изпитваме емоционална емпатия към тях. Всъщност, изключително много хора живеят на този принцип, по една или друга причина – например, че не желаят да инвестират емоции в дадена ситуация или човек.

За разлика от нежеланието, има и хора, за които е невъзможно да изпитват емоции в норма, както при състоянието психопатия, което е присъщо само за 1% от общото население.