Парк „5 октомври“ пази любопитни факти от историята на Стара Загора

Проф. д-р Светла Димитрова

През есента на 1879 г. на обиколка из окръзите в Източна Румелия, автономна провинция в Османската империя, създадена след Берлинския договор от 1878 г., тръгва главният й управител Алеко Богориди. Местната власт използва пристигането му в Стара Загора и организира тържество, по време на което да бъде положен основният камък за възстановяване на града след опожаряването му по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). На площада в центъра на града, който според видния старозагорец Атанас Илиев „представляваше тогава неразчистени още дворни места” се отслужва молебен от търновския митрополит Климент и се полага основният камък. Кметът Стефан Салабашев иска разрешение от Алеко Богориди площадът да бъде кръстен на неговото име. Така централният площад на Стара Загора се именува площад Богориди. През 1880 г. Общината подписва договор с Боню Драгошинов от Трявна, ученик на Кольо Фичето, за изграждане сграда на Градски съвет. Планът й е начертан от градския инженер. Сградата на Общината е първата обществена постройка след Освобождението, която е изградена в центъра на града. Представлявала е двуетажно здание със седемнадесет стаи. Строена е от май до ноември 1880 г. В нея по онова време се помещават всички административни учреждения на града, както и земеделската каса. Строителството й струва 4 000 турски лири. От всички служби, които използват сградата, Общината събира наем, възлизащ ежегодно на 156 турски лири.

Каквато е практиката и на други места в страната, на централния площад е построена чешма. Това се случва през 1882 г. За нея Общината харчи 18 000 лв. Една не особено ясна фотография от онова време, е запечатала чешмата с един стражар до нея. От снимката се вижда, че върху чешмата е имало антична статуя. Допуска се, че това е бог Аполон или героят Херкулес. Според местни предания, при едно голямо засушаване, свещеник наредил статуята да бъде унищожена, защото голотата й била богохулна и причина за продължителното безводие. Твърде вероятно е, върху чешмата да е стояла статуя, украсявала античния град Августа Траяна, но за нея липсва друго описание.

Ще минат още десет години и през октомври 1892 г. в първия брой на новопоявилия се Старозагорски общински вестник е анонсирано желанието на мястото на площада да се направи хубава градска градина. В предложението е записано: „Уморени от дневната си работа хората търсят почивка, разходка на чист въздух. Полето по своята самота и глухост, частния двор по еднообразието си често омръзват. Всякой търси да се поразходи, да се поразхлади, като днес се види с едного, утре с другиго и поразмени мисли, а това може да стане само в една публична градина.“ Идеята допада на Общинското управление и то наема градинар, който да започне уреждане на градината. Предпочетен е заради професионалната си подготовка, тъй като в продължение на 10-12 години е работил в Пловдивската княжеска градина. Името не е известно. Сигурни данни има, че през 1902 г. Общината подновява тригодишния договор с озеленителя Марин Пенчев, който означава, че той работи в града преди това, но не е ясно дали преди него има друг градинар. Марин Пенчев е роден в Килифарево през 1858 г. Изучава декоративно изкуство в Унгария и преди да дойде в Стара Загора работи като озеленител в София и Хасково. Липсват обаче достатъчно доказателства, за да се твърди, че създаването на градската градина е негово дело.

През 1902 г. по инициатива на Старозагорската община с волни пожертвования на старозагорци, събрани от обществената организация „Паметник” в новосъздадената градина е изграден паметник на защитниците на Стара Загора. Избрано е централно място, където преди това в специално издигнат павилион два пъти седмично гражданите са развличани от военната музика. Паметникът е изработен от камък и мрамор и има форма на пресечена пирамида. Той е повторение на типовия проект на истанбулския архитект Вокар, по който са издигнати „Паметници на победата” в 12 населени места в страната. Един от тях е посветен на Джуранлийския бой и се намира на „Шакова могила” между селата Дълбоки и Калитиново. Паметникът в градската градина е издигнат във връзка с отбелязване 25 годишнината от боевете за Стара Загора и освещаването му става на 19 юли 1902 г.

Паметникът е изграден върху мястото, където на 5 октомври 1879 г. е положен основният камък, който да бележи началото на възстановяването на Стара Загора. Под камъка в специално издълбано място е поставен документ с информация за събитието. Текстът е изписан върху медна плоча с кратко изложение за освобождението, разоряване и подновяване на града. Той е публикуван в първия отчет на археологическото дружество „Августа Траяна” и гласи: „Днес двадесят третий септемврий хилядо осемстотин седемдесят и девета година след Рождество Христово ся положи от собствената ръка на Негово Сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Источна Румелия, този основний камък за възобновление на града Стара Загора в царуването на Всеросийский император Александра ІІ-й Николаевича, в князуването на българский княз Александра І-й Батембергски и в дните на Негово сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Южна България, наречена Источна Румелия, на директора на земеделието, общите сгради и пр. Доктора Вълковича, на Старозагорский префект Нестора Марков, на председателят на Старо-Загорский градский съвет Стефана Стойков Салабашев. Възобновляемия този град Стара Загора ся разсипа, оплени и изгори във времето на Руско-Турската война на 19-ий юли 1877 година от Рождество Христово при нашествието на Турските войски предводителствувани от Сюлейман-паша, при което нашествие ся избиха, исклаха и изгориха до 7850 Българи: мъже, жени и маловъзрастни детчица. Преди разсипването, града Стара Загора броеше до 4419 домове с 25460 души жители, после разсипването останаха 1089 домове с 10650 души. Това ся написа и положи на съхранение в този основний камък за възпоминание на потомството.“ В малка книжка, посветена на живота на свещеник Стефан Петков, отпечатана през 1924 г. (Живот и дейност на иконом Стефан Петков, Стара Загора, 1924) се съдържа информация, че освен плочата с надпис, по време на първата копка е поставен план на града, руски и други монети.

Интересни детайли за градската градина разказва в своите спомени синът на старозагорския кмет Минко Минев, управлявал града от 1912 до 1915 г. Стефан Минков, учител в Стара Загора, предава спомените на баща си в музея, като към тях прави допълнения със свои наблюдения върху града и неговите околности. Стефан Минков описва, че на няколко метра северно от паметника се намира шадраван (басейн с диаметър 6-7 метра). Той има кръгла форма и е направен от пясъчник, висок около 70 см. Над пясъчника е поставена телена мрежа с две вратички. Такава мрежа покрива басейна и отгоре. В средата на съоръжението има зидана четвъртита колона с чучури от всички страни. На Богоявление в шадравана хвърлят кръста. Над колоната е поставен слънчев часовник, изработен също от пясъчник във формата на тристенна пирамида и с циферблат само от южната страна. Възможно е този часовник да е същият като изложеният на второ експозиционно ниво в Старозагорския музей. Според музейният специалист Петър Коев пясъчният часовник е постъпил в музея през 40-те години. Говорело се е, че е от турско време, но никой не бил сигурен. Към южната ограда на шадравана има зидана чешма с постоянно течаща вода. Тя идва от изворите Беш бунар. Чешмата се нарича „на площада”, по името на първоначалното предназначение на мястото. Стефан Минков съобщава, че по-късно в градината са направени още два по-малки басейна – по един на югоизточния и на югозападния ъгъл, но скоро след това са премахнати. На северозападния ъгъл се намира „салашът” – дървена постройка за бюфет. На дъсчена естрада пред бюфета лятно време свири оркестър с „арфянки”, както наричали певиците от оркестъра. Оркестрантите са обикновено чехи, сърби или ромъни. Бюфетът и масите са оградени с жив плет. Около него се събират онези, които искат да послушат оркестъра, но нямат възможност да седнат на масите. Бюфетът е премахнат през 1907-1908 г., когато се решава на това място да се построи сградата на днешния театър. Тази идея първоначално среща голяма съпротива от страна на видния старозагорец Атанас Илиев, но въпреки това е реализирана. Сградата на театъра е открита през 1915 г. Източно от нея е построена двуетажна сграда за музей и градска библиотека. През 40-те години на миналия век музейната сграда е присъединена към помещенията на театъра и днес е трудно различима. До театъра се намира казино, което се превръща в едно от предпочитаните от старозагорци място за развлечения. В градското казино през 1923 г. свири оркестъра на Георги Байданов (музикант, диригент, автор на учебници по музика).

В средата на 20-те години на ХХ век на вниманието на Общинския съвет е поставен въпроса за подобряване оградата на градската градина. Първоначално тя е направена от обикновена тел и жив плет. Любопитно съобщение в Старозагорския общински вестник, разкрива една от причините за необходимостта от намесата на местната власт. В него се приканват старозагорци да не пускат прасетата си в градската градина, защото по тревата са разпръснати хапчета-ваксина и домашните им животни могат да пострадат. Написаното във вестника разкрива, че градината отдавна вече не е място за разходки, удоволствия и срещи с близки и познати. За изграждане на нова ограда през декември 1926 г. Общината заделя 212 000 лева. През пролетта на следващата година тя отпуска нови 80 000 лева за прокарване на вода от пехотинските казарми (тези около Военния клуб), която да се използва не само за поливане, но и за нуждите на намиращата се наблизо пожарна команда. Цялата градина е опасана от масивна желязна ограда с по една врата на всяка от четирите й страни. Сменени са плочите и на тротоарите около нея. Освен грижи за разкрасяване и опазване на градината, Общината се ангажира да осигури и развлечения за старозагорци. Всеки четвъртък на специално определено място започва да свири музиката на 12-ти пехотен полк. През лятото всеки вторник има изпълнения училищният оркестър на Търговската гимназия, а в събота – този на Мъжката гимназия.

От 1930 г. Стара Загора е електрифицирана. В тази връзка в югозападния ъгъл на градската градина се изгражда първият трансформаторен пост в града. По време на тържеството кмета Васил Карагьозов произнася реч, а специален Акт е зазидан в основата на сграда. Липсва информация, дали при разрушаването на трансформаторния пост в по-късно време, актът е прибран и съхранен. По същото време в североизточния ъгъл на градската градина започват изкопни работи за построяване на градски хали. Те са тържествено открити на 4 февруари 1934 г. Магазинът разполагал със застроена площ от 1450 кв. метра и струвал на местната власт 5 600 000 лева. Той е на два етажа с централен вход от изток, до който се стига чрез масивно каменно стълбище. Фасадите са украсени с ренесансови елементи. В североизточния ъгъл е издигната четириетажна кула. Освен като интересен декоративен елемент тя служи и за резервен водоизточник, тъй като в нея е монтирана голяма щерна за вода. На последния етаж е предвидено да се поставят часовници от юг и изток, но тази идея не се реализира. Днес могат да се видят само местата, където те е трябвало да бъдат прикрепени. От площадката на последния етаж се открива великолепен изглед към града. За времето си това е най-високата точка, от която човек е можел да се полюбува на старозагорската панорама.

През 1933 г. за градинар в Стара Загора Общината назначава Асен Събев. Той успява да обогати градския цветарник с много и различни видове растения, да разкраси градската градина, но и да продава евтин разсад на гражданите. През 1934 г. по негово разпореждане се прави нова планировка на градината. Същата година е поставен бюст-паметник от мрамор и чугун на видния старозагорски общественик Димитър Наумов (1851-1884 г.). Паметникът е дело на скулптора Васил Вичев от София, който по това време се установява да живее в Стара Загора. Открит е по повод 50 годишнината от смъртта на Димитър Наумов. През 1937 г. е изграден бюст-паметник на Кольо Ганчев, виден старозагорски революционер, съратник на Левски и един от организаторите на Старозагорското въстание през 1875 г. Убит е през май 1876 г. Автор на паметника е скулптора Васил Радославов (1908 -1969).

Насищането на градската градина с паметници продължава и през следващите години. През 1944 г. е построен паметник-костница на загиналите в борбата срещу фашизма в периода 1923 – 1944 г. Първоначално костницата е направена от камък и тухли, а после е обвита в мраморни плочи. През 70-те години на миналия век скулпторът Валентин Старчев я оформя като Братска могила и място за поклонение.

През 1972 (или 1962) в североизточната част на градската градина е поставен бюст-паметник на Неделчо Николов, секретар на Старозагорската окръжна организация на БКП, участник в Септемврийското въстание, убит на 28. ІХ. 1923 г. Паметникът е дело на скулптора Петър Куцаров и Любен Петров.

Във връзка с отбелязване на 110 годишнината от възстановяването на Стара Загора (1989) на мястото, където е положен основният камък на града е поставена паметна плоча.

Градината периодично променя своя облик. След като на 3 януари 1945 г. е опожарена сградата на Общината, на следващата година градското ръководство решава на мястото да създаде лятно кино и дансинг, а влизането в градината да е свободно през цялото време на денонощието. През 1948 г. са засадени нови дървета и са оформени нови цветни алеи. Ангажирани с тази дейност са работещите в службата „Паркове и градини“ при Градския народен съвет. Около Паметника на защитниците на Стара Загора са засети софории от Китай и Япония с пендулна форма на короната. В цялата градина се разполагат различни екзотични видове: пауловния от Китай с огромни мъхести листа и сини цветове, кипариси, гинко, декоративни смърчове и ели. По това време за парковете и градините в града отговаря Асен Ив. Попов, родом от Белене и специализирал в чужбина.

През 1967 г. е извършена реконструкция на градината по проект на арх. Надя Пиперова. Тогава е преустроен и фонтанът. Премахната окончателно е оградата и достъпът до градината става свободен от всички страни и посоки.

През пролетта на 2000 г. започват нови ремонтни дейности в градската градина. Асфалтирана е наново детската площадка и е обзаведена с нови люлки, катерушки и пързалки. Започва ремонт на алеите, подменят се бордюрите, досипва се пръст в градинките. Слагат се нови осветителни тела. Подготвят се и се монтират нови пейки. Голяма част от тези дейности са по проекта „Красива България-ІІ“. Новите осветителни тела са дар от завод „Прогрес“. Дарение от същия завод са и 120 нови пейки. Главен проектант и изпълнител на шадравана е „Пътинженеринг“. Цялата подземна инфраструктура е изпълнена и са осигурени ток и вода за тревните площи, хигиената и осветлението.

През 2012 г. в градината са осигурени зони за ползване на безплатен интернет, а в южната й част са монтирани табла за показване на интересни фотографии от стара Стара Загора. Тогава се извършва и ремонт на чешмичката като с цел пестене на водата се поставят фотоклетки. Проектът се нарича „Капка по капка“. Разработен от местно НПО и финансиран от дарителската програма на „Загорка“ АД. Тогава е направена и възстановка на скулпторката с момченцето, която е открадната преди години. Няколко години по-късно е обновен и фонтана в центъра на градина.

Градската градината носи различни имена през годините. От 1892 до 1895 г. тя се нарича Парк „Богориди”. След това е прекръстена на Княз Борисовата градина във връзка с раждането на престолонаследника през 1894 г. От 1948 г. до 1990 г. се нарича парк „Максим Горки”. През 1990 г. с решение на Общинския съвет е преименувана на парк „5-ти октомври”, датата (по нов стил), на която е положен основния камък за възстановяване на града. Тази дата от 1987 г. е избрана за празник на града и голяма част от многобройните инициативи, свързани с ежегодните чествания се случват именно в парк „5-ти октомври”.