Археоастрономическа експедиция изследва 3 нови светилища

От 3-ти до 10 август 2020 г. се организира и проведе поредната археоастрономическа експедиция на Астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“, Стара Загора. Това съобщи директорът й и ръководител на експедицията доц.д-р Алексей Стоев. Ето какво разказа той специално за читателите на Dolap.bg:

„Работехме на територия, към която имахме отдавнашен интерес – в землищата на родопските села Борино, Ягодина и Буйново с доминиращ връх Виденица. Това е изключително обзорен родопски връх, от който се открива прекрасна панорама към далечния местен хоризонт. Връх, който е привличал интереса и на древните хора, населяващи тези територии.

Родопите са една от най-раннозаселените планини в България. Много ранни следи от човешка дейност (около 10 000 г. пр. Хр.) са открити именно в землището на с. Борино, Област Смолян. Със своите рудни залежи, разнообразни гори и пасища този край на Родопите са били главния суровинен източник и духовен център в древността за тракийските племена които са живеели тук – сатри, беси, одриси, дии и сапеи. За светилището на връх Виденица отдавна има интересни сведения и данни, че е било свещено място. Там да правени и частични проучвания от археолозите. Намирана е енеолитна керамика и се предполага, че там наистина е имало голям светилищен център. Разположено е върху скалист връх с площ 5-6 дка. Локализирани са редица естествени релефни форма и такива, частично обработени от човека, свързани с подходящи места за астрономически наблюдения. Те са привързани с интересни астрономически азимути и позиции на Слънцето върху линията на местния хоризонт в рамките на тропическата година. В хода на проучванията, се оказа че светилището има комплексен характер, и като скално-изсечен паметник може да бъде вписано в списъка, имащ връзка със знаменитото светилище на Дионис. Лошото е, че почти всички строежи и архитектура, създадени изкуствено, са разрушени от стихиите или човешка намеса.

Това, което намерихме в ориентацията на скалните изсичания показва, че на практика там са наблюдавани изгревите на Слънцето по време на така наречените екстремни точки – лятно и зимно слънцестоене и равноденствията. Вероятно на заравнените площадки по това време са пресъздавани слънчеви култове, с които се отдава почит на бога Слънце и се пренасят жертви, отслужват се свещенодействия, поднасят се дарове и пр.

Светилището е интересно и с това, че на територията му, в по-ниско разположените му части има така наречената „провиралка”. Това е каменно съоръжение свързано с култ, който продължава столетия, включително и до ден днешен. „Провиралката” е част от така наречените живи светилища. И днес възрастни жени, които познават спецификата на ритуала, водят различни хора там, оставят се част и дрехи и предмети, провират се по специален начин до три пъти, като посветените жени изричат специални думи за здраве и благоденствие. Това показва, че свещената територия се припознава като такава включително до наши дни, въпреки че народът е цивилизован и християнството е нанесло върху него своя характерен отпечатък.

Изследвал съм много „провиралки”. Оказва се, че там наистина има специфични магнитни аномалии с много силно локално повишаване на магнитното поле от ниски към високи стойности на интензитета му. В науката за магнетизма това се нарича положителна магнитна аномалия. Проучвания сме правили с колеги от Новосибирск – от Института за клинична и експериментална медицина. Интересно е, че тези аномалии се отразяват изключително благоприятно върху организма. Лекуването не става заради баенето, макар че вероятно има и самовнушение, колкото от физическите въздействия на магнитните аномалии върху психофизиологията на човека.

Интересно е, че по цялото протежение на Родопа планина тази практика на живите светилища е активна и до днес.

Освен светилището на вр. Виденица беше изследвано светилището над родопското село Дунево. Това е село, отстоящо на около 5-6 км от смолянския квартал Райково. Над него се намира връх „Свети Илия“, за който съвсем скоро научихме, че на територията му са открити соларни кръгове, изсечени в скалата. Соларният кръг е сигурен белег за светилище, което е било ориентирано към слънчеви култове. Почти през целия неолит и енеолит (от 8-мо до 3-то хилядолетие пр. Хр.) Слънцето е било едно от върховните божества, като тази практика е била наследена от траките. За нас подобни теренни диспозиции представляват много сериозен интерес от гледна точка на археоастрономията.

През годините, нашата изследователска група АПЕКС (Група за археоастрономически проучвания и експедиции) на практика е проучила цялата територия на Източни Родопи с големите светилища Татул, Тангърдък Кая, Харман Кая, Белинташ и пр. Първоначално дори самият Перперикон е бил скално светилище с ориентирани скални структури, погълнато после от големия каменен град, особено при християнизирането на територията. Проучили сме и Западните Родопи и част от планините Рила и Пирин. Искахме да свържем цялата тази поредица от свещени обекти в древността, разположена на тези планински територии. Изучавайки скални светилища, от които са правени астрономически наблюдения, през цялото време в подсъзнанието ни проблясва една любопитна история, свързана със знаменитото прорицалище на Дионис. Херодот е написал, че това светилище е било не по- малко знаково от Делфийското по това време. Дори няколко знаменити личности – Филип Македонски, бащата на великия Александър, самият Александър Велики, бащата на римският император Октавиан Август и др., специално са идвали в това светилище. Това показва, че то е имало влияние върху значителна територия, дори когато тя е била част от Римската империя. Знаем, че римляните са оставяли почти всичко на местните племена, давали са им автономия, само и само да строят и подържат пътища и да си плащат данъците.

Над село Дунево, на връх Свети Илия светилището е с размери 1.5 дка. Заградено е със свещена стена, която огражда свещената територия на светилището наречена от археолозите теменос. Там вероятно е съществувал култ към залязващото Слънце, защото и трите соларни кръга са ориентирани на запад. Има древни обсерватории, които са наблюдавали изгряващото Слънце, други кулминациите му по пладне, като това е било тясно свързано с линията на местния хоризонт наблюдавана от светилището, естествената му ориентация и други ландшафтни особености.

Култът към залязващото Слънце е изпълнен с изсичането на три соларни символа и специалната наблюдателна площадка, от която се вижда много добре дискът на Слънцето, когато то залязва по време на лятното слънцестоене и на равноденствията. Това показва доста широко използване в рамките на тропическата година.

Светилището е обслужвало малка племенна общност. По принцип светилищата са структурирани за обслужване на големи племенни съюзи, по-локални територии или малки селища. Този формат е запазен и досега, например при християнството – селски и градски църкви, митрополитски, катедрални, патриаршески.

Третото светилище се намира над село Буйово, на 10 км от гръцката граница. То е част от голяма скална група. Една част от камъните са оформени като лежаща жена с молитвено скръстени ръце. Тя бе определена от специалистите като фигурата на Великата Богиня Майка. Там се намира енеолитна керамика в голямо количество. В епохата на енеолита върховното божество е Великата Богиня Майка и нейният първороден син – Богът Слънце. В инцестен брак помежду си те раждат началото на всяка една календарна година. И конкретните наблюдения на Слънцето в точно определени дни от годината поддържат календара синхронно с природните цикли, което е било от изключителна важност за хората от това време. Великата Богиня Майка олицетворява природата, универсалния и вечно съществуващ Космос. Тя е Майка на Вселената, която задвижва всички стихии и управлява времето, владетелка на всичко духовно. Именно вярата в нея още от най-дълбока древност вдъхновява най-старите обредни практики на изчистване и посвещение към тайните пътища за достигане на истинско познание и безсмъртие.

Великата Богиня е превъплъщение на всички съществуващи богове и богини, чиито действие управлява небето, ветровете, горната и долна земя. Великата Богиня Майка е почитана в различни аспекти, позната е под множество имена, нейната сила и покровителство са търсени в различни природни форми (отделни скали и групи от тях, върхове, извори, гори и отделни дървета и др.). С това свързваме и множество локални изсичания върху територията на светилището, където вероятно са ставали жертвоприношенията. То е свързано и с голямото антично селище, което е разположено на километър от фигурата и е добре локализирано върху територията с намираната там керамика и други артефакти.

Знае се, че по времето на енеолита Родопите са много гъсто населена територия. По-късно, когато траките наследяват цялото това културно и технологично богатство (към средата на 2 хилядолетие пр. Хр.) там живее тракийското племе беси. Херодот пише за тях, че това е племето, което излъчва жреци за култовете към Великата Богиня Майка (още Кибела, Бендида, Котито и др.) към Дионис и целия пантеон на божествата по това време. Той описва, че траките са били и умели наблюдатели на небето. Не ги нарича астрономи в пряк текст, но това се подразбира.

Небезисвестният тракийски жрец Декеней е бил толкова популярен, че бил канен в тракийските полиси да обучава жреци в астрономическа култура. Декеней е познавал собствените имена на около 550 звезди. Имал съм ученици, които са имали хоби да изучават собствените имена на звездите и са знаели до 200-300. Т.е. тогавашната астрономическа култура на хората от тракийското племе беси е била много висока.

Третото светилище вероятно е обслужвало територията само на близкото селище. С помощта на информация от местни хора, локализирахме територията на селището по намерената керамиката и тя се оказа доста голяма. Такава локализация на група енеолитни и антични селища, наистина дава възможност да се обслужва голямо светилище като това, което описват древните хронисти – на Дионис. Но за целта са нужно сериозни разкопки и сериозно проучване от археолози и историци.

Целта на експедицията ни беше да изследваме тази територия на Родопите, като прибавим изследваните обекти към досегашния списък. Досега те са около 35. Някои от тях са доста представителни като например Белинташ, Харман кая и т.н. Те са сериозно проучени, описани и датирани. На тяхната територия са направени и археологически разкопки.

Констатацията ни е, че Родопите бивайки на практика много гъсто населена в древността, хората живеещи там са имали нужда от редица свещени, култови, поклоннически и др. подобни места. Местното население е поддържало, както светилищата, така и поклонниците идващи в тях. Препоръката ни е, тези обекти да бъдат нанесени на археологическата карта на България, която в момента се структурира. Това е много голям проект на БАН и на Националния археологическия институт с музей. Използвайки съвременни ГИС–технологии, археологическата карта трябва да покаже връзката на различните локалитети по територия, време, обичаи, събития и т.н. Т.е. цялата история да бъде привързана във времето и в пространството, заедно с традициите и обичаите на живелите по това време хора.

Всички получени от нас резултати при обхода ще публикуваме и като отчет и като доклади на научни конференции.

Моят извод е, че към скалните светилища проявяват интереси почти само хора като нас, които не са археолози или историци. Оказва се, че тази култура носи в себе си знанието за всичко, което се е случило на съответната територия. Защото другата материална част с годините е изчезнала. Интересно е, че нито една цивилизация, която по-късно живее на тези територии, не ги разрушава, а ги запазва като свещени.

И сега, при съответен прочит на това, което намираме на повърхността при разкопки, картиране, сравняване, относителен и абсолютен хронологически анализ и пр. ние можем да получим съответната точна информация за обекта. Още повече, че чрез камъка и използване на съвременни физически методи за абсолютна датировка, можем да определим точно времето през което са били изсичани те и техните функционални елементи, за да се оценят хронологическите им граници на съществуване.

Подготви за печат Росица Ранчева