Народни традиции на Голяма Богородица

На 15 август е Успение Богородично. Голям хриситянски празник и един от най-тачените по българските земи, свързан с Богородица, с Божията майка – покровителка на раждането, на майчинството и даряваща живот. Библейската притча припомня за случилото се на този ден:

Богородица била 64-годишна, когато й се явил арахангел Гавраил с палмово клонче в ръка, с което й дал знак, че скоро Отец и Бог ще я призоват при себе си. Изпълнена с велика радост, Светата майка пожелала да се види с апостолите. По това време те били пръснати из цялата юдейска земя, за да проповядват вярата Христова. Но желанието на Богородица било изпълнено. Липсвал само апостол Тома.

Настъпил денят на нейното представяне в небесния свят. Дева Мария легнала на одър с палмово клонче в ръце и зачакала смъртта, заобиколена от молещите се апостоли.

Изведнъж стаята била озарена от ярка светлина. Сам Иисус Христос, обкръжен от множество ангели, се явил и прегърнал душата на Пресветата си майчица… Погребали Богородица и както изисквали юдейските закони, апостолите затворили входа на гробницата с камък.

На третия ден от нейното Успение (заспиване) пристигнал апостол Тома. Като разбрал, че е закъснял за погребалния ритуал, изпаднал в несвяст. За да го утешат и за да може и той да се поклони, учениците отворили гроба на Христовата Майка. Там била само плащеницата, с която Светата Дева била покрита. Тогава, за да я почетат, всички седнали на обща трапеза, като оставили едно празно място, предназначено за своя учител.

От този ден останала и традицията, когато се прави угощение или обща трапеза, да се оставя един празен стол, където може да седне случаен гост или скъпия дух на починал невидимо да участва в тържествения семеен празник.

Точно когато взели хляба в ръце, апостолите видели пред себе си сияйния образ на Богородица. В нейна памет и в чест на този велик миг всяка година се приготвя обреден хляб от новото брашно, от новата реколта…

На 15 август, който тази година е в утрешния съботен ден, задължително се посещава църква, за да се поклоним пред Светицата, от която целогодишно измолваме здраве, сила и кураж за себе си, за децата си и за цялото семейство. Носят се цветя, палят се свещи, правят се дарения – плодове -най- често дини, олио за кандилата, брашно за нафора, дрехи, кърпи и кой каквото има на сърце да се отблагодари на Светата Майка.

Макар и един от най-почитаните празници по българските земи, народната обредност на Голяма Богородица не е от най-богатите. Запазили сме християнската основа на празника с трапезата, обредния хляб и празния стол, към които хората от различните краища на страната са добавили и своето.

Жените, които тачат Дева Мария като покровителка на майчинството, обкичват иконите й с цветя и дарове. Дали в израз на благодарност или с надежда за помощ, българката дарява, като спазва древния принцип „Дари, за да бъдеш дарен“. И отправя към Светата Дева горещата си молба за здраве и благополучие на семейството.

На Успение Богородично бездетните жени принасят на Светата майка курбан и я молят да ги дари с великото тайнство на майчинството.

Пчеларите носят в църквите пити с мед, извадени от кошерите в деня на Преображение. След освещаването им в храма, те ги раздават на хората.

На Голяма Богородица празнуват всички с името Мария. Бабите ни, носещи името на Божията майка, обикновено посрещали гостите си на обяд. На трапезата слагали голяма купа, пълна с първите откъснати кочани царевица – варена или печена на жар. И ако се случело така, че бездетна жена първа почете именницата и първа хапне от царевицата, то било сигурен знак, че Богородица е чула молитвата й, и скоро ще я дари с чедо.

В много къщи, в които се спазват народните традиции, на този ден се събира цялата фамилия. На семейната трапеза се оставя по един празен стол – за непредвиден гост, за духа на скъп покойник или за да напомня, че никой не е вечен на тази земя. На масата присъстват задължително прясна пита, готвено пиле, грозде, диня, мед, сирене и други млечни продукти.

В селищата, където има църква или манастир, носещ името на Богородица, се правят общоселски събори и курбани за здраве.

В Старозагорска епархия 28 църкви ще честват своя храмов празник. В Старозагорска духовна околия ще празнуват двойно миряните в селата Бял извор, Дълбоки, Странско, Остра могила, Голямо Огняново и Сладък кладенец.

В Казанлъшка духовна околия – в градовете Шипка, Мъглиж и Павел баня и селата Горно Сахране и Овощник. В Новозагорска духовна околия – гр. Нова Загора и селата Каменово, Езеро и Младово.В Чирпанска духовна околия – селата Братя Даскалови, Зетьово, Великан и Могилово. Харманлийска духовна околия – Симеоновград, Върбово, Лешниково, Васил Левски, Долно Черковище, Българин и Искрица. В Свиленградска духовна околия – гр. Любимец и с. Щит.

Имен ден празнуват Мария, Мариела, Мариета, Марио, Мариана, Марийка, Мариан и техни производни.

Росица Ранчева